Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (62)

Глава LXI
Как решихме да идем в едно селище, което беше близо до нашия лагер

Изминаха два дни, без да се случи нещо, което заслужава да бъде разказана На третия ден решихме и посъветвахме Кортес да отидем до едно селище, което се намираше на около една левга от нашия лагер и което не беше отговорило на нашите предложения за мир, да нахлуем в него нощем, без да убиваме, да раняваме и да пленяваме местните хора, а само да вземем храна, да ги посплашим или да им говорим за мир, според тяхното поведение. Това селище се казваше Сумпансинго и беше главно на много по-малки селища, тъй като земите наоколо бяха гъсто населени.

Така че една нощ призори станахме, за да отидем до това селище с шест от най-добрите коне, с най-здравите войници, с десет стрелци с арбалети и осем с пушки, и Кортес за капитан, макар и да беше трескав; оставихме и възможно най-добрата охрана на лагера.

Два часа преди разсъмване тръгнахме на път. От заснежената планина духаше много студен вятър, който ни караше да треперим и да зъзнем; особено го почувствуваха конете, които водехме — два от тях започнаха да се тресат, уплашихме се да не умрат. Кортес заповяда на ездачите им да се върнат в лагера и да се погрижат за тях.

Тъй като селището беше наблизо, стигнахме, преди да настъпи денят. Щом жителите му ни усетиха, всички се разбягаха от къщите си, като си викаха едни на други да се пазят от тези теулес, че сме щели да ги избием; в суматохата родителите изоставяха децата си. Като видяхме това, ние спряхме в един двор, докато се съмне, без да ги закачаме. И когато няколко жреци, които бяха в техните светилища, и други първенци видяха, че сме спрели и не им причиняваме никакви щети, дойдоха при Кортес и го помолиха да им прости, задето не са дошли в нашия лагер с мир и не са ни донесли нищо за ядене, когато изпратихме да ги повикат; причината бил капитан Шикотенга, който се намирал съвсем близо и им заповядал да не ни дават нищо, а от тяхното селище и от съседните да снабдяват неговия лагер; той взел със себе си мъжете от селището и от цяла Тласкала.

Кортес им каза чрез нашите преводачи доня Марина и Агилар, които ни придружаваха във всеки поход, дори и в нощните, да не се плашат от нас, а да отидат по-скоро да кажат на вождовете от главното селище да дойдат при нас с мир, защото войната е лоша за тях. Той изпрати с тази заръка местните жреци, тъй като от предишните пратеници все още нямахме никаква вест.

Тези жреци от селището първо потърсили към четиридесет кокошки и петли и две индианки, които да мелят царевично брашно, и ги доведоха. Кортес им благодари и после заповяда на дванадесет индианци от селището да отнесат кокошките в нашия лагер; те отишли с провизиите без никакъв страх и до късно останали в лагера. Там им дали мъниста, с които те се върнали по домовете си много доволни, и по всички съседски къщи разказвали, че сме добри и не сме ги закачали; жреците и първенците съобщили на Шикотенга Младия, че са ни дали храна и двете индианки, от което той много се ядосал. След това отишли в главното селище да известят старите вождове, когато разбрали, че не сме причинили никакво зло на индианците, макар че сме можели да избием мнозина от тях в онази нощ, а вместо това сме поискали мир, те много се зарадвали и им заповядали всеки ден да ни носят всичко, каквото ни е необходимо; и отново изпратили четиримата първенци незабавно да тръгнат към нашия лагер и да донесат провизиите, която ни изпращаха. И така ние се върнахме в лагера много доволни с храната и с индианките.