Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (6)

Глава V
Как решихме да се върнем на остров Куба

Както казах, всички бяхме с по две-три, а и с по четири рани, а капитанът ни имаше десет и при това положение решихме да се върнем в Куба. Тъй като повечето моряци бяха ранени и нямаше кой да вдига и сваля ветрилата, оставихме един от малките кораби в морето и го запалихме, след като прибрахме всички ветрила, котви и въжета и разпределихме по-здравите моряци на другите два по-големи кораба.

Най-голямата беда беше, че нямахме вода, тъй като буретата и бъчвите, които напълнихме в Чампотон, останаха там след битката. Та казвам, такава жажда ни мъчеше, че ни се напукаха устата. Трудно е да откриваш нови земи; само тези, които са го изпитали, могат да го оценят.

Поради всичко това плавахме съвсем близо до брега, за да можем да слезем на някое безлюдно място край река или залив и да вземем вода. На третия ден видяхме малък залив, който приличаше на устие на река, и предположихме, че оттам сигурно ще можем да вземем вода. На сушата слязоха петнадесет моряци: от тези, които в предишното сражение останаха на корабите и не бяха ранени, и трима войници, чиито рани бяха заздравели. Обаче лиманът се оказа солен. Копаха кладенци наоколо по брега, но и оттам излезе лоша и солена вода, горчеше като тази от лимана. Хубава-лоша, напълниха бъчвите и ги донесоха, но никой не можа да я пие. Няколко войници, които пиха все пак, си изпатиха зле. В лимана имаше много и големи гущери^[1] и затова го нарекохме Лиман на гущерите; така се намира и сега на мореплавателските карти.

Докато лодките бяха още във водата, излезе силен северен вятър, който ни повлече към сушата; край тези брегове често духа северният и североизточният вятър, който е много опасен. Като видяха това, моряците, които бяха слезли на брега за вода, побързаха с лодките и успяха да хвърлят още котви и да ги подсилят с въжета и по този начин спасиха корабите. Така стояхме в безопасност две денонощия, а после вдишахме котвите и ветрилата и продължихме пътя си към Куба.

Антон де Аламинос се посъветва с другите двама кърмчии и се реши да се отправим към Флорида, понеже според техните карти дотам имало около шестдесет левги, а Аламинос каза, че от Флорида е по-близо до Хавана, отколкото по пътя, по който бяхме дошли. И сигурно беше така, защото, както разбрах, преди четиринадесет-петнадесет години той бе идвал по тези места с някой си Хуан Понсе де Леон да открива Флорида и на същото това място ги бяха разбили и убили Хуан Понсе. След четиридневно плаване видяхме бреговете на Флорида.