Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (58)

Глава LVII
Как установихме нашия лагер в едни селища и къщи

Тъй като се чувствувахме много уморени от битките, а и доста войници и коне бяха ранени, без да броим тези, които умряха, и от друга страна, се налагаше да постегнем арбалетите и да си набавим стрели, прекарахме там един ден, без да се случи нещо, което заслужава да бъде разказано.

На другия ден сутринта Кортес каза, че ще бъде добре конниците да излязат да пообиколят по полето с конете, които бяха годни за езда, за да не помислят, тласкалтеките, че не сме в състояние да воюваме след станалата битка, и в същото време да огледат по кой път трябва да продължим. Понеже прекарахме предишния ден, без да ги потърсим, по-добре беше ние да ги нападнем, за да не разберат нашата слабост и защото полето беше много равно и гъсто населено. Така че със седем конници, малък брой стрелци с пушки и арбалети и около двеста войници, заедно с нашите приятели напуснахме лагера, като оставихме достатъчно хора според нашите възможности. Из къщите и по селищата, през които минахме, пленихме към двадесет индианци и индианки, без да им причиняваме нищо лошо, но нашите приятели от Семпоал, нали си бяха жестоки, изгориха много къщи и донесоха сума неща за ядене — и кокошки, и кученца. След това се върнахме в нашия лагер, който беше близо.

Кортес реши да освободим пленниците и най-напред им дадоха да се нахранят, а след това доня Марина и Агилар им казаха ласкателни думи и им дадоха броеници. Казаха им да не вършат повече безумия, а да дойдат при нас в мир, защото ние идваме да им помогнем и да ги имаме като братя. Тогава пуснахме първите двама пленници, които бяха вождове, и им дадохме ново писмо, за да отидат да кажат на най-главните вождове, които се намираха в главното селище на цялата провинция, че не сме дошли да им причиняваме зло и пакости, а само минаваме през земите им, за да отидем в Мексико и да говорим с Монтесума.

Двамата пратеници заминаха за лагера на Шикотенга, който се намираше на около две левги от нашия, в едни селища и къщи, които, струва ми се, се казваха Текуасинпасинго^[1], и когато му предали писмото и нашата заръка, отговорът на Шикотенга бил да отидем в селището, където се намира баща му, и там ще ни дадат един мир, като ни изядат месата и като почетат своите богове с нашите сърца и кръв, и че на другия ден ще се убедим в това.

Когато Кортес и всички ние чухме тези толкова надменни думи, разбрахме, че работата отива на зле, тъй като бяхме много изтощени от непрекъснатите набези на тласкалтеките и предишните битки и срещи. Кортес похвали двамата пратеници с благи думи, понеже разбра, че са се отърсили от страха, и заповяда да им дадат няколко наниза с мъниста, тъй като смяташе отново да ги изпрати да преговарят за мир. След това той се осведоми много подробно за Шикотенга, колко и какви сили има със себе си. Отговориха му, че има много повече бойци, отколкото предишния път, когато ни нападнаха, защото сега при него били още петима вождове, всеки от тях с по десет хиляди души. Това, което казаха, беше истина, тъй като от страна на Шикотенга, бащата на самия вожд, който не виждаше от старост, имаше десет хиляди; един велик вожд, който се казваше Масеескаси^[2], също водеше десет хиляди; друг велик вожд, на име Чичимекатекле^[3], водеше още десет хиляди; от страна на господаря на Топоянко, който се казваше Текапанека^[4], също имаше десет хиляди; друг вожд на име Гуашобсин^[5] — също десет хиляди. Така че бяха общо петдесет хиляди със своето знаме и боен знак, представляващ една бяла птица с разперени като за полет крила, които приличаше на щраус; всеки отряд си имаше отличителни знаци, също като херцозите и графовете в нашата Кастилия.

Ние взехме всичко това за чиста истина, защото същото ни казаха и пленниците, които пуснахме същия ден, макар и тогава да не им повярвахме. Като видяхме това, нали сме хора и всички се страхуваме от смъртта, по-голямата част от нас се изповядаха пред отец де ла Мерсед и пред свещеника Хуан Диас, които цяла нощ слушаха разкаяния. Помолихме бога да ни закриля и така прекарахме до другия ден.