Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (54)

Глава LIII
Как Кортес отиде при закотвения кораб

Щом стигнахме във Виля Рика, дойде Хуан де Ескаланте да говори с Кортес и му каза, че ще бъде добре още същата нощ да отидем на кораба, да не би случайно да вдигне котва и да отплава; нека Кортес си почине, той ще отиде с двадесет войници. Кортес отговори, че няма да почива, че куца коза не пладнува; той искаше лично да отиде с войниците, които водеше със себе си. Не можахме дори залък да хапнем, а направо оттам тръгнахме покрай брега. По пътя се натъкнахме на четирима испанци, които идваха да завладеят тази земя от името на Франсиско де Гарай, губернатор на Ямайка. Беше ги изпратил един капитан, който заселваше земите край река Пануко и се казваше Алонсо Алварес Пинеда или Пинедо.

Когато Кортес разбра, че испанците идват да завладеят тези земи от името на Франсиско де Гарай и че той си стои в Ямайка, а изпраща други капитани, попита ги като какви идват и какви пълномощия имат тези капитани. Четиримата мъже отговориха, че през 1518 г., когато по всички острови се разнесла славата на земите, които бяхме открили с Франсиско Ернандес де Кордоба и Хуан де Грихалва и бяхме занесли на Диего Веласкес в Куба двадесет хиляди песос, кърмчията Антон де Аламинос и един друг кърмчия от нашите разказали за това на Гарай и че той може да поиска от Негово Величество да влезе във владение на земите от Рио де Сан Педро и Сан Пабло^[1] по северния бряг, докъдето може да стигне. Тъй като Гарай имал свой човек в двореца, изпратил един от домоуправителите си да уреди работата и той му донесъл пълномощия за върховен съдия и губернатор на земите от Рио де Сан Педро и Сан Пабло, докъдето може да стигне. С тези пълномощия той изпратил три кораба с двеста войници, с припаси и коне начело с капитан Алонсо Алварес Пинеда или Пинедо, който започнал да заселва до една река, наречена Пануко, на около седемдесет левги оттук. Четиримата испанци само изпълнявали заповедите на своя капитан и нямали никаква вина.

След като ги изслуша, Кортес ги похвали с ласкави думи и попита дали ще можем да завземем кораба. Гилен де ла Лос, който беше най-главният от четиримата, каза, че ще се опитат да примамят останалите и ще направят каквото могат; но колкото и да ги примамваха и да правеха знаци, хората от кораба не пожелаха да дойдат, защото, както казаха четиримата, техният капитан им заповядал да внимават да не се натъкнат на войниците на Кортес, тъй като имали сведения, че се намираме по тези места.

Като видяхме, че спасителната лодка не идва, разбрахме, че от кораба са ни забелязали, като вървяхме по брега, и повече няма да слязат на сушата, освен ако успеем да ги заблудим. Кортес помоли четиримата войници да свалят дрехите си и да ги дадат на четири души от нашите. Така и направиха. След това се върнахме по брега, откъдето бяхме дошли, за да видят хората от кораба, че си отиваме. Оставихме четиримата наши войници, облечени в дрехите на техните хора. След това се скрихме с Кортес в близката гора и стояхме там до късно след полунощ, докато залезе луната и стана тъмно. Тогава се върнахме при рекичката и пак се скрихме, така че, както казах, не се виждаха други хора, освен четиримата от нашите.

Още на разсъмване четиримата войници започнаха да правят знаци към кораба и оттам със спасителната лодка скоро дойдоха шест моряци. Двама от тях скочиха на брега да напълнят две делви с вода. Ние, които стояхме скрити с Кортес, зачакахме да слязат и останалите, но те явно нямаха такова намерение. Четиримата от нашите, облечени с дрехите на хората на Гарай, се правеха, че си мият ръцете и си криеха лицата. Хората от лодката им викаха: „Хайде качвайте се. Какво правите? Защо не идвате?“ Тогава един от нашите отговори: „Слезте на брега и ще видите кладенеца.“ Като чуха непознат глас, те побързаха да се върнат на кораба с лодката и колкото и да им викахме, не благоволиха да отговорят; за малко да им стреляме с пушките и арбалетите. Кортес ни спря и каза да ги оставим да си отидат по живо, по здраво и да известят своя капитан.

Така че от този кораб останаха шестима войници: четиримата, които видяхме отначало, и двамата моряци, които слязоха на брега. Така се върнахме във Виля Рика; през цялото време не хапнахме нищо.