Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (53)

Глава LII
За речта, която ни държа Кортес, след като корабите бяха потопени

След като корабите бяха потопени, една сутрин след литургия, както се бяхме събрали капитани и войници и разговаряхме с Кортес по военни въпроси, той ни помоли да го изслушаме и подхвана една реч така: че вече сме разбрали на какъв поход сме тръгнали и че с помощта на нашия господ бог Исус Христос ще победим във всички битки и срещи, но трябва да сме готови за тях, както подобава, защото ако някъде ни разбиеха (макар че бог не би позволил това), не бихме могли да оцелеем, тъй като сме много малко; че не можем да очакваме никаква помощ и подкрепа, освен божията; че вече нямаме кораби да се върнем в Куба и само храбростта и смелите сърца в боя могат да ни спасят. В този смисъл той направи много сравнения с героични подвизи на римляните. Всички в един глас му отговорихме, че ще направим всичко, каквото заповяда, и че жребият е хвърлен, както е казал Юлий Цезар при Рубикон, защото всички наши действия са в служба на бога и на краля. След тази реч, която наистина беше много хубава и с много по-благи приказки и по-голямо красноречие от моето тук, той заповяда да извикат дебелият касик и отново му напомни да почитат много и да поддържат чисти църквата и кръста. Каза му, освен това, че иска да замине за Мексико, за да заповяда на Монтесума да не граби и да не принася повече човешки жертви; че се нуждае от двеста индианци, носачи за артилерията, и също така поиска петдесет първенци да тръгнат с нас с оръжията си.

Вече бяхме готови да тръгнем, когато от Виля Рика дойде един войник с писмо от Хуан де Ескаланте, когото Кортес вече беше изпратил в града, за да доведе още войници; в писмото си Ескаланте съобщаваше, че един кораб минал край брега и той му дал сигнали с огън, вдигнал бели наметала като знамена, после препуснал на кон с един ален плащ, за да го забележат от кораба, и му се сторило, че много добре видели знаците, знамената, плаща и коня, но не пожелали да влязат в пристанището. След това изпратил испанци да видят къде отива корабът; те се върнали и казали, че хвърлил котва на три левги от Виля Рика, близо до една река. Той уведомяваше Кортес, за да му каже какво да прави.

Щом видя писмото, Кортес веднага заповяда на Педро де Алварадо да поеме командуването на цялата войска, която се намираше в Семпоал заедно с Гонсало де Сандовал, който вече даваше доказателства, че е много смел мъж, какъвто си е бил винаги. Това беше първата висока длъжност, която му даде Кортес. След това нашият капитан яхна коня си заедно с четирима конници, които го придружиха, и заповяда на петдесет войници да го последват. Хората, които Кортес избра да отидат с него, бяха от най-пъргавите и същата нощ пристигнахме във Виля Рика.