Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly(2017)

Издание:

Автор: Бернал Диас дел Кастильо

Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания

Преводач: Евтим Станков

Година на превод: 1979

Език, от който е преведено: Испански

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1979

Тип: Мемоари/Спомени

Националност: Испанска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна

Излязла от печат: 30.I.1979 г.

Редактор: Димитричка Железарова

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Рецензент: Румен Стоянов

Художник: Димитър Трайчев

Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804

История

  1. —Добавяне

Глава LI
Как решихме да се отправим към Мексико и преди да тръгнем, да разбием всички кораби в брега

След пристигането ни в Семпоал разговаряхме с Кортес за военни работи и за пътя, който ни предстоеше. От дума на дума ние, неговите приятели, го посъветвахме да не оставя нито един кораб в пристанището, а да ги разбие всички в брега, за да не ни затрудняват, и докато сме навътре в сушата, да не се разбунтуват други войници като предишните. Освен това щяхме да имаме голяма помощ от боцманите, кърмчиите и моряците, които се събираха към сто души и щяха да ни бъдат по-полезни като стражи и войници, отколкото ако стоят в пристанището.

Както разбрах, това намерение да се разбият корабите в брега самият Кортес вече го беше премислил, но искаше да излезе от нас, та ако се наложи да се плащат корабите, да ги плащаме всички.

Тозчас той заповяда на главния пристав Хуан де Ескаланте, един много смел човек, голям приятел на Кортес и враг на Диего Веласкес, понеже не му беше дал добри индианци в Куба, да отиде в града и да извади от корабите котвите, въжетата, ветрилата и всичко друго, което може да послужи, а самите кораби да удари в морското дъно, за да заседнат; да останат само спасителните лодки. Кърмчиите, старите боцмани и моряците, които не са годни да воюват, да останат в града и с две малки лодки да ходят да ловят риба, тъй като в пристанището винаги имаше риба, макар и не много.

Хуан де Ескаланте точно изпълни всичко според заповедта и след това се върна в Семпоал с един отряд моряци от тези, които свали от корабите; някои от тях станаха много добри войници.

След като това бе свършено, Кортес заповяда да извикат всички вождове от планинските селища — наши съюзници, разбунтували се против великия Монтесума — и им каза, че трябва да служат на сънародниците ни, които оставаха във Виля Рика, и да завършат строежа на църквата, крепостта и къщите. Пред тях Кортес улови Хуан де Ескаланте за ръката и им каза: „Този човек е мой брат“, и да изпълняват всичко, каквото им заповяда; също ако имат нужда от закрила и помощ против мексиканските индианци, да се обърнат към него, той лично ще отиде да им помогне. Всички вождове се съгласиха на драго сърце да изпълняват това, което им заповяда. Спомням си, че след това прекадиха Хуан де Ескаланте с техния тамян, макар той да не искаше. Вече казах, че беше човек на място, подходящ за каквато и да е длъжност, и приятел на Кортес и поради голямото си доверие в него той го направи управител на града и на пристанището, та в случай че Диего Веласкес изпрати някоя армада, да окаже съпротива.