Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (51)

Глава L
Присъдите, които издаде Кортес

Четири дни след като пратениците заминаха, за да се явят пред нашия господар императора, се разкри един заговор. Наистина човешките сърца крият най-различни намерения и помисли: изглежда, някои приятели и слуги на Диего Веласкес, а именно Педро Ескудеро, Хуан Серменьо, кърмчията Гонсало де Умбрия, Берналдино де Кория, един духовник на име Хуан Диас и едни моряци по фамилия Пенятес не можеха да понасят Кортес; едни, защото не им беше дал разрешение да се върнат в Куба, както им беше обещал, а други, защото не им даде дела от златото, което изпратихме в Кастилия; Пенятес пък мразеха Кортес, защото беше заповядал да ги набият с камшик в Косумел, когато откраднаха сланината на един Барио. Те се уговорили помежду си да вземат един от малките кораби и да се върнат в Куба да предупредят Диего Веласкес и да му съобщят, че в Хавана, в имението на Франсиско де Монтехо, могат да заловят нашите пратеници със златото и писмата.

Хората, които споменах, вече бяха качили на кораба припасите за пътуването: хляб касабе, масло, риба, вода и други необходими неща. Тъкмо щели да тръгват някъде към полунощ, когато един от тях, Берналдино де Кория, се отказал от намерението си да се върне в Куба и дойде да предупреди Кортес.

Като научи за това и като разбра как, колко души и по какви причини искат да се върнат в Куба и кои са ги съветвали и подстрекавали, Кортес заповяда да свалят ветрилата, компаса и кормилото, арестува заговорниците и ги разпита. Те признаха истината и набедиха и други, които бяха на наша страна, но за тях работата се потули временно, нямаше как. Според издадената присъда бе заповядано да обесят Педро де Ескудеро и Хуан Серменьо, да отсекат краката на кърмчията Гонсало де Умбрия и да набият с камшик моряците. На всеки един от братята Пенятес удариха по двеста камшика, а отец Хуан Диас, ако не беше нужен за литургията, също щяха да го накажат, но му стига и страхът, който бра.

Спомням си, че когато Кортес подписваше тези присъди, каза с големи въздишки и съжаление: „О, по-добре да не знаех да пиша, за да не подписвам смъртта на хора!“ Струва ми се, че тези приказки са много разпространени сред съдиите, които осъждат хора на смърт.

След като бяха изпълнени присъдите, Кортес подгони коня си към Семпоал, на около пет левги от Виля Рика, и заповяда да тръгнем след него двеста войници и всички конници. Спомням си, че три дни преди това Кортес беше изпратил Педро де Алварадо с други двеста войници да търсят храна, защото в нашия град гладувахме по липса на хранителни припаси. И на него той нареди да отиде в Семпоал, та оттам да се отправим всички на поход към Мексико.