Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (50)

Глава XLIX
Как се върнахме в нашата Виля Рика де ла Веракрус

След като завършихме похода и станахме приятели с жителите на Сингапасинга, Семпоал и други съседни селища, които се подчиниха на властта на Негово Величество, ние тръгнахме за нашия град, като взехме няколко първенци от Семпоал. Там заварихме един кораб, който беше дошъл от Куба. Капитан му беше някой си Франсиско де Сауседо, когото нарекохме „Лъскавия“; турихме му това име, защото прекалено се перчеше с галантността и изискаността си. С него дойде и Луис Марин, капитан от експедицията до Мексико, много способен човек; дойдоха и десет войници. Сауседо имаше кон, а Луис Марин — една кобила. Те донесоха новини от Куба: съобщиха, че от Кастилия били пристигнали пълномощия за Диего Веласкес да прави размяна срещу злато и да заселва нови земи. Приятелите на Диего Веласкес ликуваха, особено като научиха, че са му донесли пълномощия за губернатор и върховен съдия в Куба.

В града нямаше какво да правим, освен завършването на крепостта, по която имаше още малко работа. Повечето войници казахме на Кортес да я оставим така — всъщност трябваше само да се обкове с дърво. Вече повече от три месеца бяхме в тази земя и би било добре да отидем да се срещнем с този Монтесума, да опитаме щастието си. Уговорихме се, преди да тръгнем, да засвидетелствуваме предаността си към Негово Величество и да го известим за всичко, случило се от тръгването ни от Куба. Някои предложиха да изпратим на Негово Величество всичкото злато, с което се бяхме сдобили не само от размяната, но и от подаръците, които ни изпрати Монтесума.

Кортес отговори, че това е много добро предложение, по което вече е говорил с някои благородници, но че по отношение на златото сигурно ще има някои войници, които ще поискат полагащата им се част, а ако златото се подели, ще остане много малко за изпращане. По тази причина поръча на Диего де Ордас и на Франсиско де Монтехо, които бяха хора търговци, да тръгнат от войник на войник, за които се съмняват, че могат да си поискат частта, и да им кажат следното: „Вижте господа, искаме да поднесем в дар на Негово Величество част от златото, което сме събрали; то е първото, което изпращаме от тези земи и ще има още много: смятаме всички да покажем на Негово Величество, че му служим предано, като дадем дела, който ни се полага. Благородниците и войниците, които сме записани тук, ще се подпишем, че не искаме никакъв дял, а само да служим на Негово Величество и с това да получим неговото благоволение. Който поиска своя дял, ще му бъде даден. Останалите да направят това, което направихме ние, и да се подпишат тук.“ По този начин подписаха всички без изключение.

След като свършихме тази работа, бяха определени да отидат като пълномощници в Кастилия Алонсо Ернандес Пуертокареро и Франсиско де Монтехо, тъй като Кортес вече им беше дал към две хиляди песос, за да ги спечели на своя страна. Той заповяда да приготвят най-добрия кораб от цялата флота и двама кърмчии, единият от тях беше Антон де Аламинос, който знаеше как да минат през Бахамския проток, тъй като беше първият, плавал през него. Също така определихме петнадесет моряци и им дадохме всичките си провизии.

Когато всичко беше готово, решихме да известим Негово Величество за всичко станало дотогава. Кортес писа отделно, както ни каза, за същите неща, но не видяхме неговото писмо. Писа и общината заедно с десет войници от тези, които бяхме за заселването на земите и издигнахме Кортес за главен предводител. В това писмо бе казана цялата истина, без да се скрие нищо, и аз също го подписах. Освен тези писма и изложения всички капитани и войници заедно написахме друго писмо и изложение.