Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (49)

Глава XLVIII
Как Кортес заповяда да направят един олтар

Когато вождовете, жреците и останалите първенци се умълчаха, Кортес заповяда да отнесат разбитите на парчета идоли някъде, където никой няма да ги вижда, и да ги изгорят. След това от една къща излязоха осем жреци, които служеха на идолите; те ги взеха, отнесоха ги в същата къща и там ги изгориха. Тези жреци бяха облечени в едни тъмни наметала, прилични на раса, дълги до петите, и с качулки, подобни на качулките на нашите каноници, а също и с други едни качулки, прилични на тези, които носят монасите от Доминиканския орден. Косите им бяха дълги до пояса, а на някои стигаха и до петите; бяха толкова рошави и сплъстени от полепнала кръв, че не можеха да се разрешат. Ушите им бяха нарязани на парчета и те целите воняха на сяра и на леш. Както ни казаха, тези жреци били синове на първенци и нямали жени, но имаха порока да се отдават на содомии и постеха в определени дни. Това, което аз лично видях, че ядяха, бяха едни семки от очистен памук. Ако ядяха друго, то ще е било, когато не съм могъл да ги видя.

Да оставим сега жреците и да се върнем при Кортес, който им говори убедително чрез нашите преводачи доня Марина и Агилар. Каза им, че от този момент ще ги има за братя и ще им помага, доколкото може против Монтесума и неговите мексиканци, и че вече е изпратил заповед да не ги нападат и да не им вземат данъци. Каза им още, че тъй като на техните високи светилища няма да има повече идоли, той иска да им остави една велика господарка, която е майка на нашия господ бог Исус Христос, когото ние почитаме и в когото вярваме; нека те също да я почитат като повелителка и закрилница. За това и за други неща им говори Кортес и им държа много добра проповед, толкова на място, че за онова време не можеше да бъде по-добра. Изложи им много неща от нашата вяра с такава вещина, че мнозина сегашни свещеници биха му завидели, така че индианците го изслушаха драговолно.

След това заповяда да извикат всички зидари в селището и да донесат много вар, за да измажат светилищата. Нареди също да изстържат засъхналата кръв по стените на високите светилища и много добре да ги почистят. На другия ден бе направен един олтар с хубави наметала. Кортес заповяда също така да донесат много рози от тези, които растяха там и имаха много силен аромат, както и много клонки, с които украсиха олтара, и нареди отсега нататък да го поддържат чист и изметен.

За тази цел той предупреди четирима жреци да си острижат косите, които, както вече казах, те носеха много дълга; накара ги да облекат бели наметала и да свалят тези, с които бяха облечени, и да ходят винаги чисти. Те щяха да се грижат за почистването и украсяването на образа на света Богородица. И за да вършат по-добре това, Кортес тури един от нашите войници, който беше куц и стар, и се казваше Хуан де Торес де Кордоба; той оставаше като отшелник и трябваше да следи жреците да изпълняват всеки ден това, което им беше заповядано. На нашите дърводелци Кортес заповяда да направят кръст и да го поставят на един стълб, който току-що бяхме варосали отлично.

На другия ден сутринта пред олтара бе отслужена литургия, отслужи я отец Бартоломе де Олмедо и след това бе дадена заповед да се прекадят с тамяна на местните жители светият образ на дева Мария, както и светият кръст. Показахме на индианците как да правят свещи от тамошния восък и им беше заповядано винаги да поддържат запалени тези свещи пред олтара. Дотогава те не умееха да използуват восъка.

На литургията присъствуваха най-личните вождове от селището и от други места. Доведоха също така и осемте индианки, за да се покръстят, тъй като дотогава те бяха останали при родителите и близките си. Покръстиха ги и племенницата на дебелия касик бе наречена доня Каталина; тя беше много грозна. Дадоха я на Кортес като най-важен от нас и той я прие с доволен вид. На дъщерята на Куеско, друг велик вожд, туриха името доня Франсиска; тя пък беше твърде хубава за индианка и Кортес я даде на Алонсо Ернандес Пуертокареро. На останалите шест жени не си спомням вече имената, но знам, че Кортес ги разпредели между войници.

След като свършихме тази работа, ние се разделихме с вождовете и първенците и оттогава нататък те винаги бяха приятелски настроени към нас, особено откакто видяха, че Кортес прие техните дъщери и ги отведохме заедно с нас. Кортес им даде големи обещания, че ще им помага, след което тръгнахме към нашата Виля Рика.