Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (47)

Глава XLVI
Как някои войници от привържениците на Диего Веласкес казаха, че искат да се върнат на остров Куба

Когато нашите куадрилерос^[1] тръгнаха да предупреждават хората да приготвят оръжията и конете си, някои от заможните надменно отговориха, че не искат да ходят никъде, а да се върнат в своите домове и имения в Куба; стигало им, колкото загубили, дето тръгнали с Кортес — той им бил обещал, който иска, да се върне, да му даде разрешение, кораб и провизии. Най-много настояваха да се върнат в Куба седем души.

Когато Кортес научи това, изпрати да ги извикат; попита ги защо постъпват така позорно. С едва сдържано раздразнение те отговориха, че се учудват на желанието му с толкова малко войници да засели град на място, където има хиляди индианци и големи селища; освен това били уморени от непрекъснати походи и искали да се върнат в своите домове и имения в Куба — да им дадял разрешение, както беше обещал.

Кортес кротко им отговори, че всичко това е вярно, но че те не постъпват добре, като изоставят знамето на своя капитан; след това им заповяда незабавно да се качат на един от корабите и нареди да им дадат хляб касабе, една делва с масло и зеленчуци от припасите, които имахме. Вече се готвеха да отплават, когато всички войници, кметове и съветници на нашата Виля Рика отидохме да искаме от Кортес по никакъв начин да не дава разрешение за заминаване на някого, защото така повелява службата в името на бога и на Негово Величество, а който поиска такова разрешение, съгласно военните закони заслужава смъртно наказание поради това, че изоставя своя капитан и знамето във време на война и опасност, особено като се има пред вид множеството селища с войнствени индианци. Кортес се престори, че желае да им даде разрешение, но после им го отказа, така че те останаха излъгани и посрамени.