Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (46)

Глава XLV
Как дебелият касик и други първенци дойдоха да се оплачат на Кортес

След като изпратихме мексиканските пратеници, дойде дебелият касик с други първенци, наши приятели, да кажат на Кортес да отиде в едно селище, наречено Сингапасинга^[1], на около два дни път от Семпоал, което ще рече осем-девет левги; твърдяха, че там имало събрани много индиански воини кулуа, значи, мексиканци, и те идвали да унищожат техните посеви и жилища, да грабят техните васали и да вършат други големи поразии. Кортес им повярва, като ги видя тъй възбудено да говорят. След като изслуша тези жалби и додявания, той не знаеше какво да им отговори, понеже беше обещал да им помага и да убие тези кулуа и всички други индианци, които се осмелят да ги безпокоят. По тази причина повтаряше, че на драго сърце ще отиде или ще изпрати няколко войници от нашите, за да ги прогонят оттам. След като помисли малко, той се засмя и каза на няколко другари, които бяхме при него: „Знаете ли, господа, струва ми се, че по всички тези земи имаме славата на храбреци, а след това, което се случи с бирниците на Монтесума, те ни имат за богове или за нещо като техните идоли? За да повярват, че само един от нас е достатъчен да разгони всичките тези индианци, техните врагове, за които разправят, че били в града-крепост, намислил съм да изпратим стария Ередия, бискаеца с обезобразеното лице, с голямата брада, дето е с едно око и куц с единия мрак; той е стрелец с пушка.“

Тозчас Кортес изпрати да извикат бискаеца и му нареди: „Идете с тези вождове до реката — тя беше на около четвърт левга, — като стигнете там, направете се, че спирате да пиете вода и да си измиете ръцете, и гръмнете с пушката, а аз ще изпратя да ви извикат. Това го правя, защото според името, което са ни дали, те вярват, че ние сме богове или свръхестествени същества; и тъй като вие сте с грозно лице, ще повярват, че сте от техните идоли.“ Ередия изпълни точно каквото му беше заповядано, тъй като беше съобразителен и хитър, беше служил в Италия.

След това Кортес изпрати да извикат дебелия касик и всички първенци, които чакаха неговата помощ, и им каза: „Ето изпращам с вас този мой брат, за да прогони и избие всички кулуа от селището и да вземе в плен тези, които не искат да се махнат.“ Като чуха това, вождовете останаха като втрещени и не знаеха да вярват или не; гледаха Кортес в лицето, но виждайки, че то не трепва, повярваха. Старият Ередия тръгна с тях и току зареждаше пушката и стреляше във въздуха към планините, за да го видят и чуят индианците. Вождовете изпратиха вестители към околните селища да съобщят, че водят един теул със себе си, за да избие мексиканците, които са в Сингапасинга. Това го споменавам, за да видите какви хитрини измисляше Кортес.

Когато нашият капитан разбра, че Ередия е стигнал до реката, изпрати бързо да го извикат обратно. След като Ередия се върна с вождовете, Кортес им каза, че той лично желае да отиде заедно с някои свои другари да им помогне и да види тези земи и крепости: нека му доведат сто тамемес^[2], за да носят тепускес, т.е. топовете; те дойдоха на другия ден сутринта. Същия ден тръгнахме четиристотин войници и четиринадесет конници, стрелци с арбалети и пушки. Някои от привържениците на Диего Веласкес казаха, че не желаят да тръгнат; да върви Кортес с когото си ще, те искат да се върнат в Куба.