Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (45)

Глава XLIV
Как решихме да заселим Виля Рика де ла Веракрус

След като станахме съюзници и приятели с жителите на повече от тридесет селища от планините, говорещи на езика тотонаке, и те се разбунтуваха срещу великия Монтесума и дадоха клетва за вярност към Негово Величество, и предложиха услугите си, с тяхна помощ решихме да заселим и основем Виля Рика де ла Веракрус^[1] в една равнина на около половин левга от селището-крепост, наречено Киауицтлан. Очертахме църквата и площада, арсенала и други сгради, необходими за един град. Направихме крепост и от основите до завършването й, до обковаването с дърво и издигането на бойници, кули и амбразури толкова много бързахме, че работиха всички, като се почне от Кортес, който пръв започна да копае основите и да мъкне камъни на гръб; и капитаните, и войниците, които разбирахме от тези неща, работихме усърдно, да я довършим бързо: едни на основите, други правеха огради, трети носеха вода, правеха тухли и керемиди или доставяха храна. Имахме и двама железари, които обковаваха дървените части. И така работихме от най-големия до най-малкия, а индианците ни помагаха; по този начин скоро завършихме църквата и къщите и крепостта беше почти готова.

Докато се занимавахме с това, изглежда, великият Монтесума беше научил в Мексико как са били заловени неговите бирници и че селищата на тотонаките вече не му се подчиняват и са се разбунтували. Той се разгневил много на Кортес и на всички нас и вече беше изпратил против разбунтувалите се селища една голяма армия със заповед да не оставят жив човек; и срещу нас се готвеше да изпрати големи военни сили.

В този момент пристигнали двамата мексиканци, които Кортес заповяда да освободят. Когато Монтесума разбрал, че Кортес ги е освободил от затвора и ги е изпратил в Мексико и като чул обещанията, господ бог пожелал да успокои гнева му и Монтесума решил да проводи хора да разберат какви намерения имаме. При нас дойдоха двама младежи, негови племенници, заедно с четирима старци, велики вождове, и по тях великият владетел изпрати дар от злато и наметала като благодарност за това, че Кортес е освободил неговите служители. От друга страна, той се оплакваше, че с наша закрила тези селища са се осмелили да извършат такова предателство, да не му се подчиняват и да не плащат данъци. Сега от уважение към нас и тъй като знае със сигурност, че ние сме хората, за които неговите предшественици са говорили, че ще дойдем в тези земи и че сме от техния род, макар да сме в домовете на предателите, няма да изпрати да ги унищожат, но с течение на времето тотонаките ще заплатят скъпо за тези предателства.

Кортес прие златото и дрехите, които струваха около две хиляди песос, прегърна пратениците и като извинение каза, че той и всички ние сме добри приятели на техния господар Монтесума, и като доказателство за това той пази неговите трима бирници. След това заповяда да ги доведат от корабите и им ги предаде здрави и читави, облечени с хубави наметала.

Кортес също се оплака от Монтесума и каза как неговият губернатор Питалпитоке избяга една нощ от лагера, без да му се обади. Той смята и е сигурен, че Монтесума не му е давал заповед да извърши такава безчестна постъпка, по тази причина сме дошли в тези селища и са ни приели с голяма почит; нека Монтесума бъде така добър да прости на местните жители неуважението, а що се отнася до подчинението, те не могат да служат едновременно на двама господари — откакто бяхме при тях, те ни служеха в името на Негово Величество. Кортес и всички негови братя скоро ще отидем при Монтесума да го видим и да му служим и като стигнем там, ще бъде дадена заповед да се изпълнява всичко, каквото той нареди.

След тези разговори и след много други, които ги последваха, Кортес заповяда да дадат на младежите, които бяха велики вождове, и на четиримата старци, които ги носеха и също бяха първенци, зелени броеници и сини мъниста; беше им оказана голяма почит. Тъй като там имаше хубави ливади, Кортес заповяда да препускат конници пред тях и да покажат бойни схватки. Заповедта изпълниха Педро де Алварадо, който имаше една много пъргава алеста кобила, и други благородници. Пратениците се зарадваха, че можаха да видят такова нещо, и много доволни се сбогуваха с Кортес и с всички нас, след което заминаха за Мексико.

Тъй като нашите приятели, индианците от планините и жителите на Семпоал, преди много се страхуваха от мексиканците и очакваха, че великият Монтесума ще изпрати своите големи армии от воини да ги унищожат, като видяха племенниците на великия Монтесума, които дойдоха със споменатия от мен подарък и се показаха толкова услужливи пред Кортес и пред всички нас, тези индианци бяха поразени и си казваха едни на други, че сигурно сме теулес, щом Монтесума се страхува от нас и ни изпраща злато и подаръци. И ако и преди имахме славата на храбреци, оттогава нататък ни уважаваха още повече.