Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (44)

Глава XLIII
Как Кортес заповяда да заловят петимата бирници на Монтесума

Кортес разбра това, което му казаха вождовете, и отново им напомни, че нашият господар — кралят — го е изпратил да наказва злосторниците и да не позволява да се правят жертвоприношения, нито да се граби и тъй като тези бирници идваха точно за това, заповяда да ги заловят и да ги държат в плен, докато техният господар Монтесума не научи причината — че са дошли да грабят, да вземат като роби техните деца и жени и да вършат други насилия.

Вождовете се ужасиха, като чуха такава дързост: да бъдат затворени пратениците на великия Монтесума, и се страхуваха да изпълнят заповедта. Кортес отново ги извика и ги призова да заловят и оковат във вериги хората на Монтесума и те най-сетне се решиха. Завързаха ги с нашийници за едни дълги колове според техния обичай, така че да не могат да избягат, а един от пратениците го биха със сопи, тъй като се съпротивяваше и не позволяваше да го вържат.

Освен това Кортес заповяда на всички вождове повече да не се подчиняват и да не дават нищо на Монтесума. Нареди също да разгласят това във всички приятелски и съюзни селища и ако се появят в тях други бирници, незабавно да му съобщят, за да изпрати да ги заловят. Новината бързо се разчу из цялата провинция, тъй като дебелият касик изпрати вестоносци навсякъде, а освен това първенците, които водеха със себе си бирниците, щом видяха, че пленихме пратениците на Монтесума, се пръснаха и всеки се завърнал в селището си и разказал подробно за случилото се. Като видяха толкова изумителни и важни за тях неща, те казаха, че това не може да бъде работа на обикновени хора, а само на теулес^[1], така те наричат своите идоли. Така че всеки път, когато спомена в тази история за теулес във връзка с нашите личности, знайте, че така ни наричаха индианците.

Да се върнем пак към затворниците и да кажем, че по обичая и по съвета на вождовете искаха да ги посекат, за да не избяга някой от тях да съобщи в Мексико. Щом Кортес разбра какво искат да сторят, заповяда да не убиват хората на Монтесума, защото му трябват живи, и постави на стража наши войници да ги пазят.

Към полунощ Кортес заповяда да извикат пазачите и им каза: „Гледайте да пуснете двама от тях, тези, които ви се струват най-пъргави, но така, че индианците от околните селища да не ги усетят, и ги доведете в моята стая.“ След като ги доведоха, той ги попита защо са задържани и от кои земи са, като се правеше, че не ги познава. Те отговориха, че вождовете на Семпоал и на това селище са ги пленили с негова и с наша помощ.

Кортес отговори, че не знае нищо и съжалява за случилото се. Заповяда да им донесат храна и след това им каза много ласкателни думи и заръча да предадат на своя господар Монтесума, че всички сме негови верни приятели и служители. Свали им оковите и порица вождовете, че са ги затворили; каза им, че всичко, от каквото имат нужда в своята служба, той на драго сърце ще им го даде. Ще заповяда да пуснат и да пазят тримата им другари, които са затворени, а те да си отидат оттук по най-бързия начин, за да не ги заловят и убият.

Двамата затворници отговориха, че са му благодарни за това и че се страхуват да не ги заловят отново местните индианци, тъй като трябва да преминат през техните земи. Тогава Кортес заповяда на шестима моряци да ги отведат с лодка още същата нощ на безопасно място, на около четири левги извън пределите на Семпоал. Като се съмна и вождовете от селището и дебелият касик откриха липсата на двамата затворници, те поискаха незабавно да принесат в жертва останалите трима и щяха да го сторят, ако Кортес не ги беше изтръгнал от ръцете им. Престори се на разгневен от бягството на двамата мексиканци; заповяда да донесат една корабна верига и окова с нея затворниците, а след това нареди да ги отведат на корабите, като каза, че той иска да ги пази, тъй като другите много зле са ги опазили. Щом ги отведоха, той заповяда да свалят веригата и с благи думи ги увери, че скоро ще ги изпрати в Мексико.

Да ги оставим там сега. След всичко това вождовете от Семпоал, от селището и онези, които се бяха събрали от земите, говорещи езика тотонаке, попитаха Кортес какво да правят: сигурно върху тях щеше да се стовари цялата мъст на Мексико, на великия Монтесума и няма да се отърват от смърт и разорение.

Кортес отвърна с весело лице, че той и неговите братя сме при тях и ще ги защитим и ще убием всеки, който дръзне да ги оскърби. Тогава жителите на тези селища и вождовете в един глас обещаха, че ще бъдат с нас във всичко, каквото им заповядаме, и ще обединят своите сили против Монтесума и всички негови съюзници. Тук, пред писаря Диего де Годой, те дадоха клетва за вярност към Негово Величество; за всичко, което се случи, съобщиха на останалите селища в провинцията. Тъй като вече не даваха никакви данъци, а и бирниците ги нямаше, те не бяха на себе си от радост, че са се освободили от робството.