Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (43)

Глава XLII
Как влязохме в Киауицтлан, града-крепост, и как ни посрещнаха в мир

На другия ден към десет часа стигнахме в града-крепост, наречен Киауицтлан, който се намира между големи скали и много стръмни склонове — трудно бихме го превзели, ако се съпротивяваше. Вървяхме в добър ред, като във война — топовете напред и всички нащрек се заизкачвахме към крепостта, тъй че ако се случи нещо, да можем да направим това, на което биха ни принудили обстоятелствата.

До средата на селището не видяхме никакъв индианец и много се учудихме, че бяха избягали от страх още същия ден, щом ни видяха да се изкачваме към техните къщи. Като стигнахме на най-високото място на крепостта, на един площад, където бяха техните големи светилища с идоли, видяхме петнадесет индианци с хубави наметала и всеки от тях с глинена кадилница и с тамян в нея. Те се приближиха до мястото, където беше Кортес, прекадиха и него, и войниците, които бяхме наблизо, и с големи поклони ни помолиха да ги извиним, че не са ни посрещнали, казаха ни добре дошли и да си починем; избягали, докато видят какви хора сме: страхували се от нас и от конете. Тази вечер щели да заповядат на всички жители да се върнат в селището.

Кортес се показа много приятелски настроен и им изложи някои основни неща от нашата свята вяра, което вече беше станало обичайно, където и да отидехме, каза също и това, че сме васали на нашия велик император дон Карлос. Даде им зелени броеници и други дреболии от Кастилия. Те пък донесоха кокошки и царевичен хляб.

Докато траеха тези разговори, дойдоха да съобщят на Кортес, че дебелият касик от Семпоал идва на носилка, носена от много индиански първенци. Щом пристигна, касикът заговори с Кортес пред вождовете и първенците на града и започна да се оплаква от Монтесума; със сълзи на очи и с въздишки той разказа каква голяма власт имал неговият господар, така че Кортес и всички, които присъствувахме, го съжалихме. Разказа по какъв начин ги заробил Монтесума, как всяка година им искал много дъщери и синове, за да ги принася в жертва, а други да му слугуват в къщите и посевите, толкова много бяха оплакванията, че вече не си ги спомням: че бирниците на Монтесума отвличали жените и дъщерите им и ако били хубави, ги изнасилвали; така постъпвали с цялото население, говорещо на езика тотонаке — то живеело в повече от тридесет селища.

Кортес ги утешаваше чрез нашите преводачи: казваше, че ще им помогне, в каквото може, и ще прекрати тези грабежи и унижения, защото именно за това го е изпратил по тези места нашият господар — императорът; да не се безпокоят, защото скоро ще видят какво ще сторим ние. При тези думи те се поуспокоиха, но големият страх от мексиканците не напускаше сърцата им.

По време на разговорите дойдоха няколко индианци от същото селище и задъхани, съобщиха на всички вождове, които говореха с Кортес, че идват петима мексиканци — бирници на Монтесума. Щом чуха това, вождовете побледняха и се разтрепериха от страх. Оставиха Кортес сам и хукнаха да ги посрещат; бързо приготвиха една стая, храна и много какао — това е най-хубавото им питие.

Щом влязоха в селището, петимата мексиканци се упътиха към нас, тъй като на това място бяха къщите на вождовете. Те минаха край Кортес и край нас, без да проговорят, с голяма горделивост и надменност и отминаха. Носеха богато украсени наметала, също такива набедреници (по онова време мексиканците носеха набедреници); косите им бяха прави и вдигнати, прикрепени на тила. Всеки държеше по няколко рози, които постоянно миришеше. Други слуги индианци им носеха ветрила, за да ги пазят от мухите. Всеки имаше нещо като жезъл с извит край. Придружаваше ги голяма свита първенци от другите селища, говорещи езика тотонаке. Докато не ги настаниха в покоите им и не ги нахраниха с чудесни блюда, свитата не се оттегли.

След като се нахраниха, мексиканците заповядаха да извикат дебелия касик и всички първенци и започнаха да ги ругаят, задето ни бяха приели и настанили в своите селища и се бяха срещали и разговаряли с нас, тъй като техният господар Монтесума ще е недоволен, че без негово съгласие и заповед са събирали и са ни давали златни украшения. Те отправиха към дебелия касик и към останалите първенци големи заплахи и след това поискаха да им дадат двадесет индианци и индианки, за да умилостивят своите богове за злото, което бе сторено.

Кортес попита доня Марина и Агилар защо са толкова възбудени вождовете, откакто дойдоха тези мексиканци, и кои са те. Доня Марина, която го разбираше много добре, му обясни какво ставаше. След това Кортес заповяда да извикат дебелия касик и останалите първенци и ги попита кои са тези мексиканци, че им оказват такива почести. Отговориха му, че са бирници на Монтесума и идват да разберат по каква причина са ни приели без позволението на техния господар и сега искат двадесет индианци и индианки, за да ги принесат в жертва на техния бог Уичилобос, та да им даде победа над нас. Тях самите великият Монтесума наредил да ги отведат, за да станат негови роби. Кортес ги утеши, като им каза да не се страхуват, тъй като той е тук заедно с нас и ще накаже хората на Монтесума.