Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (40)

Глава XXXIX
Как привържениците на Диего Веласкес роптаеха против властта, която бяхме дали на Кортес

След като привържениците на Диего Веласкес видяха, че наистина избрахме Кортес за генерал-капитан и за върховен съдия, че кръстихме селището и назначихме кметове и съветници, толкова се разгневиха, че отново започнаха да предизвикват раздори. Наприказваха куп лоши приказки против Кортес и хората, които го избрахме; че не било хубаво, дето не сме известили това на всички капитани и войници; че Диего Веласкес не е давал на Кортес такива пълномощия, а само да откупува злато. Ние, привържениците на Кортес, трябваше добре да си отваряме очите, за да не стигнат в дързостта си дотам, че да се прибегне до оръжията.

Тогава Кортес тайно даде знак на Хуан де Ескаланте да покаже разпорежданията, които му беше дал Диего Веласкес. Той ги извади от пазвата си и ги подаде на един кралски писар да ги прочете. В тях се казваше: „След като откупите злато, колкото можете, да се върнете.“ Разпорежданията бяха подписани от Диего Веласкес и заверени от секретаря му Андрес де Дуеро. Помолихме Кортес да ги приложи към пълномощното, което му дадохме, както и обявата при тръгването ни от Куба. Това бе направено с цел Негово Величество в Испания да разбере, че всичко, което вършехме, е в служба на краля, и за да не ни обвинят в нещо, противно на истината.

И след всичко това приятелите и слугите на Диего Веласкес пак продължиха да твърдят, че не било правилно да се избира Кортес без тяхно съгласие и че повече не искат да му се подчиняват, а да се върнат в Куба. Кортес им отговори, че няма да задържа никого насила и на драго сърце ще разреши на всеки, който поиска, да се върне, та дори да остане сам. С тези думи той успокои някои от тях, макар и не всички. Стигна се дотам, че приближените на Диего Веласкес изобщо не искаха да му се подчиняват. Тогава Кортес с наша помощ реши да задържи Хуан Веласкес де Леон, Диего де Ордас, Ескобар ел Пахе, Педро Ескудеро и някои други, чиито имена вече не си спомням. За останалите внимавахме да не вдигат много шум. Няколко дни арестуваните стояха във вериги и под стража.