Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (39)

Глава XXXVIII
Как издигнахме Ернандо Кортес за генерал-капитан и главен съдия

Вече казах, че роднините и приятелите на Диего Веласкес настройваха целия лагер да не продължаваме по-нататък и от Сан Хуан де Улуа да се върнем в Куба. Изглежда, Кортес вече беше говорил с Алонсо Ернандес Пуертокареро, с Педро де Алварадо и с неговите четирима братя: Хорхе, Гонсало, Гомес и Хуан, с Кристобал де Олид, Алонсо де Авила, Хуан де Ескаланте и Франсиско де Луго; говори и с мен и с някои други благородници и капитани да го предложим за капитан. Франсиско де Монтехо разбра това и беше нащрек.

Веднъж след полунощ в моята колиба дойдоха Алонсо Ернандес Пуертокареро, Хуан Ескаланте и Франсиско Луго (с Луго бяхме земляци и падахме малко роднина) и ми казаха: „Сеньор Бернал Диас дел Кастильо, излезте с оръжието си на обиколка. Ще придружим Кортес да направи проверка на постовете.“.

Когато се отдалечихме от колибата, те ми казаха: „Вижте, сеньор, пазете в тайна това, което ще ви кажем, много е важно да не разберат другите, които са заедно с вас в колибата, тъй като те са хора на Диего Веласкес.“ После ми казаха следното: „По всичко изглежда, сеньор, че Кортес ни е излъгал всички, тъй като в Куба обяви, че идва да заселва тези земи, а сега разбрахме, че няма пълномощия за това, а само да прави размяна. Сега искат да се върнем в Сантяго де Куба с всичкото злато, което бе събрано, и Диего Веласкес пак ще го прибере, както предния път. Вижте, сеньор, вие идвате насам за трети път, похарчихте всичко, каквото имахте, и дори взехте заеми, вече толкова пъти рискувахте живота си и толкова рани получихте. Казваме ви всичко това, сеньор, за да не се повтаря по-нататък. Много благородници тук, приятели на ваша милост, държим тази земя да се засели в името на Негово Величество от Ернандо Кортес, като при първата възможност съобщим това в Кастилия на нашия крал и господар. Имайте го пред вид и дайте своя глас, за да изберем единодушно Кортес за капитан, защото е в служба на бога и на нашия крал и господар.“

Аз отговорих; че връщането в Куба не е добро решение, че ще бъде по-добре да заселим тази земя и да изберем Кортес за генерал-капитан и върховен съдия, докато Негово Величество не заповяда друго.

От войник на войник това стигна до ушите на роднините и приятелите на Диего Веласкес, които бяха много повече от нас. Доста безочливо те попитаха Кортес защо крои такива лукавства — да останем в тази земя, без да отидем да дадем сметка на този, който ни е изпратил и го е назначил за капитан. Те твърдяха, че Диего Веласкес няма да одобри това, и настояха да се качим незабавно по корабите и да тръгнем, стига вече увъртания и тайни уговаряния с войниците, тъй като няма нито провизии, нито достатъчно хора, нито възможности за заселване.

Привидно спокоен, Кортес отговори, че няма да престъпи напътствията, дадени му от Диего Веласкес. После заповяда да обявят, на другия ден всеки да се качи на кораба, с който е дошъл.

Всички ние, които се бяхме наговорили, възразихме, че не е добре, дето ни е измамил: в Куба заяви, че идва да заселва тези земи, а сега се оказва, че е дошъл да откупува злато. В името на господа бога и на Негово Величество настояхме да засели тази земя, тъй като това ще бъде от голяма полза и в служба на бога и на Негово Величество. Казахме му много, убедителни за случая приказки, за това, че едва ли друг път туземците ще ни оставят да слезем на сушата, както сега; ако заселим тази земя, винаги ще можем да разчитаме на помощта на войниците от всички околни острови; Диего Веласкес жестоко ни е измамил, като обяви, че има пълномощия от Негово Величество да заселва, а в действителност е точно обратното. Заявихме, че ние искаме да заселим тези земи, а който иска да се върне в Куба, да заминава.

В края на краищата Кортес прие нашето искане, макар че се остави дълго да го молим; стана, както в поговорката: ти ме молиш за това, дето и аз го искам. Прие, при условие че го направим върховен съдия и генерал-капитан. Най-лошо от всичко беше, че се съгласихме да му даваме една пета от златото, което щяхме да съберем, след като се извади кралската петинка. За всичко, казано от мен дотук, му дадохме най-широки пълномощия пред един кралски писар на име Диего де Годой. След това издадохме заповед за основаването и заселването на град, който нарекохме Виля Рика де ла Веракрус, и избрахме кметове и съветници. Първите кметове бяха Алонсо Ернандес Пуертокареро и Франсиско де Монтехо. Този Монтехо не се имаше твърде с Кортес, та затова заповяда да го назначат за кмет, за да бъде сред първите хора. На площада беше поставена една пикота^[1], а извън града — бесилка.