Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Евтим Станков, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
-
- Велики географски открития
- Доколумбова Америка
- Експедиции
- Индианска тематика
- Път / пътуване
- Пътешествия
- Ренесанс
- Оценка
- 5,7 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- thefly(2017)
Издание:
Автор: Бернал Диас дел Кастильо
Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания
Преводач: Евтим Станков
Година на превод: 1979
Език, от който е преведено: Испански
Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1979
Тип: Мемоари/Спомени
Националност: Испанска
Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна
Излязла от печат: 30.I.1979 г.
Редактор: Димитричка Железарова
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Рецензент: Румен Стоянов
Художник: Димитър Трайчев
Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804
История
- —Добавяне
Глава XXXVI
Как Кортес изпрати хора да търсят друго пристанище и място за заселване
След като пратениците заминаха за Мексико, Кортес заповяда два кораба да тръгнат на разузнаване покрай брега и определи за капитан Франсиско де Монтехо. Нареди му да се придържа към курса, който бяхме следвали при плаването с Хуан де Грихалва; да потърси безопасно пристанище и да се огледа за земи, където бихме могли да се настаним, защото беше ясно, че по тези пясъци няма спасение от комарите, а и бяхме много отдалечени от селищата. За кърмчии изпрати Аламинос и Хуан Алварес сакатия. Нареди им да плават десет дни все край брега, докъдето стигнат.
Тръгнаха, както им беше заповядано, и стигнали до една местност с голяма река, близо до Пануко. По-нататък не могли да продължат поради силните течения; решили да се върнат в Сан Хуан де Улуа. На връщане нямало нищо за отбелязване освен това, че след дванадесет левги видели едно селище, подобно на крепост. То се казваше Киауистлан и близо до него имаше едно пристанище, където според кърмчията корабите щяха да бъдат добре защитени от северняка.
Ще кажа, че индианецът Питалпитоке, който остана да ни снабдява с храна, така се отпусна, че не носеше нищо в лагера. Хлябът касабе беше съвсем плесенясал и горчеше; ако не ходехме да крадем, нямаше какво да ядем. Индианците, които носеха злато и кокошки за размяна, вече не идваха така често, а тези, които все още ни спохождаха, бяха много недоверчиви и страхливи. С нетърпение чакахме да се върнат пратениците, които отидоха в Мексико.
В това положение ни завари Тендиле, който дойде с много индианци. След като оказа на Кортес обичайните за тях почести, той му предаде десет товара наметала от красиви пера и няколко златни предмета, както и четири чалчиуис — зелени скъпоценни камъни с голяма стойност, които при тях се ценят повече, отколкото изумрудите при нас. Говореше се, че златото, без скъпоценните камъни, струвало към три хиляди песос. Тендиле и Питалпитоке се уединиха с Кортес, доня Марина и Агилар (другият велик вожд не беше дошъл, тъй като се разболял по пътя). Двамата губернатори казаха, че техният господар Монтесума приел с радост подаръка и изпраща на великия император тези скъпоценни камъни чалчиуис: те са толкова ценни, щото всеки един от тях струва цял товар злато. Що се отнася до искането за лична среща, нека Кортес повече да не говори за това и да не изпраща други пратеници в Мексико.
Кортес им благодари много любезно, но явно не му беше приятно, че така недвусмислено му отказваха да види Монтесума. Не се сдържа и каза на войниците, които бяхме край него: „Действително трябва да е богат и велик владетел, но, бога ми, някой ден ще отидем да го видим.“ На това ние, войниците, отговорихме: „Време е да се захванем с него.“
Да оставим сега тези намерения и да кажем, че беше време за вечерна молитва. В лагера ударихме една камбана и всички коленичихме пред един кръст, който бяхме забили на една пясъчна дюна, и започнахме да се молим.
Като ни видяха така коленичили, Тендиле и Питалпитоке попитаха защо правим това пред едно дърво, кръстосано по този начин. Кортес ги чу и каза на отец де ла Мерсед: „Отче, сега му е времето да им разкажем някои неща за нашата свята вяра.“
Беше им дадено толкова добро обяснение, че дори и най-вещите теолози не биха го казали по-добре. След като им изяснихме, че сме християни, и това, което трябваше да знаят за нашата свята вяра, казахме им, че техните идоли са лоши и бягат от кръстния знак, защото на друг един такъв кръст страда и намери смъртта господ бог на небето, земята и на всякаква твар. Те разбраха всичко и обещаха да го повторят пред своя господар Монтесума. Също така им обяснихме, че нашият велик император ни е изпратил по тези места, за да ги накараме да се откажат от обичая да принасят човешки жертви и да правят каквито и да било други жертвоприношения, да не се крадат едни други, да не се кланят на тези проклети фигури; да ги помолим да поставят в своя град на мястото на идолите един такъв кръст и образа на света Богородица с младенеца на ръце и ще видят как всичко ще тръгне на добро и как нашият бог ще се грижи за тях.
Тъй като с Тендиле дойдоха много индианци, за да разменят нископробно злато, всички войници участвувахме в размяната и отделяхме и за моряците, които ходеха за риба, за да не гладуваме. Кортес се радваше на това и се правеше, че не забелязва, макар че слугите и приятелите на Диего Веласкес настояваха да не ни разрешава да обменяме злато.