Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (36)

Глава XXXV
Как Тендиле отиде да разкаже на своя господар за това, което видя в нашия лагер, и да му предаде подаръка

Когато Тендиле замина с подаръка, който Кортес му даде за неговия господар Монтесума, в нашия лагер остана другият губернатор, наречен Питалпитоке. Той отседна в едни отдалечени от нас колиби и там доведоха индианки, за да приготвят царевичен хляб, кокошки, плодове и риба за Кортес и за капитаните, които се хранеха с него. Ние, войниците, ако не събирахме миди и не ловяхме риба, нямаше да имаме какво да ядем.

По това време дойдоха много индианци от селищата, чиито губернатори бяха служителите на великия Монтесума, и някои от тях носеха злато и украшения с малка стойност, както и кокошки за размяна. Ние, войниците, имахме зелени и бели мъниста и други предмети, които разменяхме, и с това си изкарвахме прехраната. Още при пътуването с Грихалва бяхме разбрали, че е добре човек да носи гердани за размяна. Така минаха шест-седем дни.

Една сутрин Тендиле се върна, придружен от повече от стотина натоварени индианци. С тях дойде и един велик мексикански вожд, който приличаше на Кортес в лице и фигура. Великият Монтесума го изпратил нарочно, защото както разправят, когато Тендиле му показал нарисувания в цял ръст Кортес, всички първенци, които били при Монтесума, казали, че един придворен, наречен Кинталбор, бил същински Кортес. Наистина този вожд много приличаше на Кортес и ние в лагера така се обръщахме към него: Кортес това, Кортес онова.

Но да се върнем към пратениците. Като стигна до мястото, където беше Кортес, Кинталбор целуна земята и с едни глинени кадилници, пълни с техния тамян, окадиха капитана, а след това и останалите войници, които бяха наоколо. Кортес се показа много любезен и ги разположи да седнат около него. Знатният индианец, който донесе подаръка, беше натоварен да говори заедно с Тендиле.

След като поздрави Кортес с добре дошъл на тази земя, първото, което му даде Кинталбор, беше едно колело от чисто злато във формата на слънце, голямо колкото колело на каруца, с най-различни рисунки с възхитителна изработка. То струваше, както казаха по-късно, когато го претеглиха, около десет хиляди песос. Даде му още едно колело от сребро, представляващо луната, много бляскаво и украсено с различни фигури. И то беше много тежко и скъпо. Кинталбор донесе също и шлема, пълен със злато на дребни зрънца, така както го вадят от мините, на стойност три хиляди песос. На златото в шлема се зарадвахме много, тъй като по него разбрахме със сигурност, че имат богати мини. Индианците донесоха злато за двадесет хиляди песос.

Вождът поднесе на Кортес и двадесет патици от злато с много изкусна изработка, също като истински; фигурки на кучета от местната порода; много златни фигурки на тигри, лъвове и маймуни; десет наниза с много майсторска изработка и други дребни неща, както и дванадесет стрелци и един лък с тетива, два жезъла, подобни на тези, които имат у нас съдиите, с дължина пет педи — всичко, което изброих, беше излято от чисто злато.

След това Кинталбор заповяда да донесат златни и сребърни украшения във форма на пера, както и красиви зелени естествени пера и много ветрила; също и елени, излети от злато, и толкова други неща, че вече съм ги забравил, тъй като оттогава минаха много години. После заповяда да донесат към тридесет товара с памучни облекла, майсторски изработени и с най-различни украшения от разноцветни пера. Толкова много бяха, че не искам повече да ги изброявам, тъй като все едно няма да мога да ги опиша всичките.

След като поднесоха всичко, великият вожд Кинталбор каза на Кортес да приеме подаръците със същите добри чувства, с които ги изпраща неговият господар Монтесума, и да ги разпредели между боговете и хората, които са с него. Кортес прие с радост.

Тогава двамата пратеници казаха на Кортес, че искат да му предадат това, което им е заръчал техният господар. И първото, което му казаха, беше, че той много се зарадвал, че такива смели мъже са дошли в неговите земи, защото знаел за случилото се в Табаско. Желаел много да види нашия император, знаел какъв велик владетел е и от колко далечни земи идваме, затова му изпраща дар от скъпоценни камъни. Ако можел да ни услужи с нещо, докато стоим в това пристанище, щял да го стори на драго сърце. Що се отнася до лични срещи, няма защо да настояваме, съществуват много пречки за това.

Кортес отново им благодари с весело лице за всичко и с много любезности и обещания даде на всеки от губернаторите по две холандски ризи, сини мъниста и други нещица; помоли ги да се върнат като негови пратеници в Мексико и да кажат на своя господар, че сме преминали много морета и сме дошли от толкова далечни земи само за да го видим и да говорим с него от името на Негово Величество; че ако Кортес се върне, без да се срещне с великия Монтесума, нашият крал и господар няма да го посрещне добре; че където и да се намира Монтесума, той е готов да отиде да го види и да направи каквото заповяда. Губернаторите отговориха, че ще предадат всичко това на своя господар, но според тях срещите са излишни.

При цялата ни бедност Кортес изпрати по пратениците на Монтесума една флорентинска стъклена чаша, позлатена и украсена с ловни сцени, три холандски ризи и някои други предмети. На сбогуване им каза, че ще разчита на тях за отговор.

Двамата губернатори заминаха, а в нашия лагер остана Питалпитоке, който изглежда, беше натоварен от другите служители на Монтесума да ни доставя храна от околните селища.