Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (35)

Глава XXXIV
Как пристигнахме с всички кораби в Сан Хуан де Улуа

На велики четвъртък 1519 година пристигнахме с цялата си армада в пристанището на Сан Хуан де Улуа и тъй като кърмчията Аламинос го познаваше много добре от предишното ни идване с Хуан де Грихалва, веднага се разпореди корабите да хвърлят котва на място, защитено от северния вятър. На капитанския кораб поставиха кралските знамена и флагчета.

Около половин час, след като хвърлихме котва, дойдоха две много големи канута, пълни с мексикански индианци, и като видяха знамената и големия кораб, разбраха, че там трябва да търсят капитана. Насочиха се право към кораба, качиха се и попитаха кой е татуан^[1], което означава господар. Доня Марина ги разбра, защото знаеше много добре езика им и посочи Кортес. Индианците оказаха голяма почит на капитана според обичаите си и го приветствуваха с добре дошъл. Казаха също, че един служител на великия Монтесума, техния господар, ги е изпратил да разберат що за хора сме и какво търсим тук, и ако имаме нужда от нещо за нас самите или за корабите, да им кажем, и те ще му предадат поръчката.

Чрез двамата преводачи, Агилар и доня Марина, Кортес им благодари и след малко заповяда да им дадат храна и вино, както и сини броеници. След като пиха, той им каза, че идваме да се договорим с тях и че няма да им сторим нищо лошо. Пратениците си тръгнаха много доволни.

На другия ден, разпети петък, свалихме конете и артилерията на сушата. Наоколо нямаше равно място, само пясъчни дюни и високи хълмове, затова разположихме топовете на места, които според топчията Мена бяха най-добрите. Също така издигнахме и един олтар, където после се отслужи литургия. Направиха се колиби и заслони за Кортес и за капитаните, а след това и ние, войниците, домъкнахме дървета и си стъкмихме колиби. Конете поставиха на най-сигурно място. Така прекарахме този разпети петък.

В събота срещу Великден дойдоха много индианци, изпратени от един вожд, губернатор на Монтесума, който се казваше Питалпитоке^[2], и донесоха брадви, с които притегнаха колибите на Кортес и на другите капитани и ги покриха с големи платна за сянка, защото слънцето печеше силно. Донесоха и кокошки, царевичен хляб и сливи, които зрееха по това време. Струва ми се също така, че носеха и няколко златни украшения и предадоха всичко това на Кортес. Казаха, че на следващия ден ще дойде друг губернатор на Монтесума с още провизии. Кортес им благодари и заповяда да им дадат в замяна някои от нашите стоки; те си отидох много доволни.

На другия ден, Великден, дойде губернаторът, за когото говориха. Казваше се Тендиле^[3], търговец; с него беше и Питалпитоке, който също беше от първенците. Те водеха след себе си много индианци с подаръци, кокошки и зеленчуци. Тендиле заповяда на носачите да се отдръпнат малко встрани и с голямо смирение направи три поклона според техния обичай първо на Кортес, а след това и на повечето от войниците, които стояхме наблизо.

Кортес ги поздрави с добре дошли, прегърна ги и им каза да почакат, че после ще говори с тях. Междувременно заповяда да направят един олтар; монахът Бартоломе де Олмедо, който беше голям певец, и отец Хуан Диас отслужиха литургия с песнопения, на която присъствуваха двамата губернатори и останалите първенци, които водеха със себе си.

След като свърши литургията, Кортес, някои от капитаните и двамата индианци — служители на великия Монтесума — седнаха да обядват. Когато вдигнаха масите, Кортес, двамата преводачи и вождовете се уединиха и той им каза, че ние сме християни и васали на най-великия господар на света, който се казва император дон Карлос; че много големи господари са негови васали и служители и че по негово нареждане сме дошли тук, в тези земи, тъй като той от много години знае за тях и за великия владетел, който ги управлява. Кортес добави, че иска да стане приятел на Монтесума и да му предаде много неща от името на негово кралско величество и че щом ги чуе и разбере, той много ще се зарадва. Каза им също така, че е дошъл да се договори с него и с неговите индианци и васали за добро приятелство; също че иска да знае къде ще заповяда негова милост да се видят.

Тендиле отвърна малко надменно: „Едва си пристигнал и вече искаш да говориш с него. Вземи сега този дар от негово име и след това ще ми кажеш каквото имаш.“ После извади от една кутия много изкусно изработени златни украшения и заповяда да донесат десет товара памучни дрехи, достойни за внимание, както и много неща за ядене — кокошки, плодове и печена риба.

Кортес благосклонно прие всичко това и им даде огърлици и други украшения от Кастилия, като ги помоли да заповядат на населението от техните селища да дойде при нас, защото имаме много, огърлици, които разменяме за злато. Те обещаха да уредят това.

Тогава Кортес заповяда да донесат един стол с облегалки за ръцете, с дърворезба и инкрустации от изящно обработени бисери, обвити в памук, напоен с мускус. Заповяда също така да донесат един наниз от шлифовани диаманти и една алена шапка заедно с един златен медальон, изобразяващ свети Георги на кон, като убива с копие змея. Кортес каза на Тендиле да изпратят стола, за да седи на него владетелят Монтесума, за когото вече знаем, че се казва така; да носи шапката и да помни, че скъпоценните камъни и всичко останало му изпраща нашият господар — кралят — в знак на приятелство, защото Монтесума е велик владетел. Нека Монтесума благоволи да посочи деня и мястото, където иска да се видят.

Тендиле прие подаръка и каза, че неговият господар е велик владетел и ще се радва да се запознае с нашия велик крал.

Тендиле водеше със себе си големи художници, каквито има много в Мексико; той нареди да нарисуват в естествена големина Кортес и всички капитани и войници, доня Марина и Агилар, корабите и конете, та дори и хрътките, топовете и гюлетата цялата наша войска, — за да ги покаже на своя господар.

След това Кортес заповяда на артилеристите да заредят топовете с много барут, за да гръмнат силно. Заповяда също така на Педро де Алварадо и на всички конници да се приготвят, за да ги видят служителите на Монтесума как препускат. Нареди да сложат на конете нагръдни ремъци със звънчета. Самият Кортес възседна коня си и рече: „Добре щеше да е, ако можехме да препускаме по тези купища пясък, но сами виждате, че дори пеш затъваме. Затова ще е по-добре да изчакаме отлива, та да яздим по брега в колона по двама.“

На Педро де Алварадо, който имаше една алеста, бързонога и буйна кобила, Кортес повери цялата конница. Всичко това стана пред очите на двамата пратеници. Кортес ги покани отново уж да говорят заедно с останалите първенци; в този момент запалиха фитилите на бомбардите^[4]. В настъпилата тишина треснаха оръдията и камъните прелетяха със силно свистене над хълмовете. Губернаторите и всички индианци се изплашиха от това съвсем ново за тях оръжие и заповядаха на художниците да нарисуват всичко това, за да може да го види техният господар Монтесума.

Доколкото си спомням, един от войниците носеше полупозлатена каска, макар и доста потъмняла. Тендиле, който беше по-общителен от другия индианец, поиска да разгледа каската, тъй като приличала на една тяхна, оставена от техните предшественици, донесена от земите, откъдето се преселили. Били я сложили на техния бог Уичилобос^[5] и господарят им Монтесума щял да се зарадва много, като види друга такава каска. Дадоха му я и Кортес каза, че тъй като иска да види дали златото в тези земи се добива като нашето в реките, нека му изпратят каската, пълна със злато на зърна, за да го изпрати той от своя страна на нашия велик император.

След всичко това Тендиле прелюбезно се сбогува с Кортес и с нас и каза, че в най-скоро време ще се върне с отговор. После научихме, че освен дето е голям търговец, той е и най-бързият вестоносец на Монтесума. Тендиле отишъл и разказал всичко на своя господар; показал му и рисунките и му предал подаръка, изпратен от Кортес. Казват, че великият Монтесума бил възхитен от видяното и го приел с голямо задоволство, а като видял каската и я сравнил с тази на техния Уичилобос, той се уверил, че ние сме тези, за които техните предшественици говорели, че ще дойдем да господствуваме в тези земи.