Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (34)

Глава XXXIII
За доня Марина, касика, дъщеря на велики господари и господарка на селища и васали, и как тя беше доведена в Табаско

Преди да захвана да разказвам за великия Монтесума, за неговото велико Мексико и за мексиканците, искам да разкажа историята на доня Марина, която още от детството си е била голяма господарка и касика на селища и на васали. Историята е следната: нейният баща и майка й били господари на едно селище, наречено Пайнала, на около осем левги от град Гуасакуалко. На Пайнала били подчинени и други селища. Когато доня Марина била много малка, баща й умрял и майка й се омъжила за един млад вожд. Родило им се момче. Изглежда, че цялата им родителска обич е била за сина, който щял да ги наследи като вожд. За да не попречи на плановете им, те решили да се отърват от дъщеря си. Една нощ те я дали, без никой да види, на едни индианци от Шикаланго и пуснали слух, че е умряла. Точно тогава умряла дъщерята на една тяхна робиня и те се възползували от това и обявили, че е умряла наследничката. Индианците от Шикаланго я дали на хора от Табаско, а те я дадоха на Кортес.

По-късно аз се запознах с майка й и брат й, който вече беше станал мъж и управляваше заедно с майка си своето селище, тъй като баща му беше починал. След като се покръстиха, старата бе наречена Марта, а синът — Ласаро. Много добре зная това, защото през 1523 г., след като бе завоювано Мексико и другите провинции, в Игерас се разбунтува Кристобал де Олид и на път за там Кортес мина през Гуасакуалко.

Тъй като доня Марина беше изключителна жена и добра преводачка, по време на войните в Нова Испания, Тласкала и Мексико Кортес я водеше винаги със себе си. Доня Марина беше голяма личност и имаше неоспорима власт сред индианците в цяла Нова Испания.

В град Гуасакуалко Кортес изпрати хора да извикат всички вождове от провинцията, за да им говори за светото учение и за нашето благоразположение към тях; тогава дойдоха и майката на доня Марина, и природеният й брат Ласаро заедно с другите вождове.

Няколко дни преди това доня Марина ми беше казала, че е касика на тази провинция и господарка на васали. Това беше добре известно и на Кортес, и на преводача Агилар. Та като дойдоха майка й и брат й, те се познаха. Личеше, че е дъщеря на старицата, тъй като много приличаше на нея.

Двамата мислеха, че доня Марина нарочно е изпратила хора да ги намерят, за да ги убият, и плачеха от страх, но тя ги успокои и им каза да не се страхуват, защото, когато са я предали на хората от Шикаланго, не са знаели какво правят, затова им прощава. Даде им много златни украшения и дрехи и ги пусна да се върнат в селището си. Каза още, че бог се е показал много милостив към нея, като я отвърнал от почитането на идолите и я направил християнка, като й дал дете от нейния господар Кортес и я задомил с такъв благородник като мъжа й Хуан Харамильо; дори да й предложат да стане господарка на всички провинции в Нова Испания, тя би отказала, защото от всичко на света най-много държи да служи на съпруга си и на Кортес. Доня Марина знаеше езика на Гуасакуалко, който всъщност е езикът на Мексико; говореше и езика на Табаско. Тъй като Агилар знаеше езика на Юкатан и на Табаско, те се разбираха много добре. Агилар превеждаше на Кортес на кастилски. Това беше отлично начало на нашите завоевания и така ни потръгна във всичко, слава богу. Исках да изтъкна това, защото без доня Марина не бихме могли да разберем езика на Нова Испания.