Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (33)

Глава XXXII
Как дойдоха всички вождове и първенци от Рио де Грихалва

На другия ден сутринта дойдоха вождовете и първенците от Табаско и от съседните селища и с много почит донесоха дарове от злато: четири диадеми, няколко гущерчета, две кученца, халки за уши, пет патици, две фигурки с лица на индианци, две златни подметки като за техните котарас и други дреболии. Донесоха и от техните наметала, които бяха много груби. Целият този дар беше нищо в сравнение с двадесетте индианки, а между тях имаше една превъзходна жена, която се нарече доня Марина, когато се покръсти.

Кортес с радост прие подаръка и се отдели с вождовете и Агилар да поговорят. Каза им, че благодари за това, което са донесли, но ще ги помоли още нещо: до два дни да населят това място с всичките си хора — жени и деца, — само тогава ще повярва в мирните им намерения. Вождовете заповядаха да извикат всички жители с жените и децата им и за два дни мястото се насели.

Другото, което им заповяда, беше да се откажат от своите идоли и жертвоприношения и те отговориха, че ще го направят. После Кортес им изложи много добре някои неща относно нашата светла вяра и това, че сме християни и почитаме един-единствен бог. Показан им бе образът на благочестивата света Богородица със своя драгоценен син в ръце и им беше заявено, че я почитаме, защото тя е на небето и е майка на нашия господ бог.

Вождовете казаха, че много харесали тази голяма теклесиуата^[1] и поискаха да я отнесат в селището. На големите господарки в тази земя им казват теклесиуатес. Кортес отговори, че ще им я даде, и заповяда да направят един олтар. На другия ден сутринта той нареди на двама дърводелци да изработят и един висок кръст.

След като се разпореди за всичко това, Кортес ги попита коя е била причината да ни обявят война, след като три пъти им искахме мир. Те отговориха, че вече са поискали прошка. Вождът на Чампотон, техен брат, ги посъветвал да ни нападнат и те, за да не се покажат страхливци, са го направили; освен това ги обиждали и им се подигравали, задето не отворили война предния път, когато дошъл друг капитан с четири кораба (изглежда, говореха за Хуан де Грихалва). Също така индианецът, който ни беше служил като преводач и беше избягал, ги съветвал да воюват с нас ден и нощ. Кортес им заповяда непременно да го доведат. Те отговориха, че като видял, че губят битката, той избягал и не знаят къде е, макар че го търсили. После разбрахме, че го принесли в жертва, понеже им стрували много скъпо неговите съвети.

Кортес ги запита също така откъде вземат златото и скъпоценностите. Казаха, че оттам, където залязва слънцето, и повтаряха Кулуа и Мешико, но тъй като не знаехме какво означава това, отминахме тези думи без внимание.

Там имахме и друг преводач, който се казваше Франсиско. Бяхме го взели по време на експедицията с Хуан де Грихалва, но той не разбираше езика на Табаско, а само този на Кулуа, който всъщност е мексикански, и къде с думи, къде със знаци каза на Кортес, че Кулуа е много далеч, и отново спомена думата Мешико, която пак не разбрахме.

С това разговорите свършиха. На другия ден в олтара бяха поставени образът на света Богородица и кръстът, който всички почитаме. Отец Бартоломе де Олмедо отслужи литургия, на която присъствуваха вождовете и първенците, и на това селище бе дадено името Санта Мария де ла Виктория. Така се нарича сега предишното селище Табаско.

Същият монах държа проповед пред двадесетте жени, които ни представиха; той каза много хубави неща за нашата свята вяра и да не вярват повече в идолите, понеже те са лоши и не са богове; да не им принасят жертви, защото идолите ги мамят, а да се молят на нашия господ бог Исус Христос. След това ги покръстихме. Индианката, която ни дадоха и която наистина беше дъщеря на вожд и господарка на васали — това личеше по осанката й, получи името доня Марина. По-нататък ще разкажа как беше попаднала при нас.

Имената на другите жени не си опомням добре, пък и не си струва да ги изброявам, но те бяха първите християнки в Нова Испания и Кортес ги разпредели сред капитаните. Доня Марина, която беше с приятна външност, безсрамна и оправна, той даде на Алонсо Ернандес Пуертокареро. Когато последният отиде в Испания, доня Марина заживя с Кортес и имаше от него дете, което бе наречено Мартин Кортес.

В това селище стояхме пет дни, за да се излекуват ранените и тези, които имаха болки в гърбовете. Освен това Кортес винаги привличаше с добри думи вождовете и им говореше, че нашият господар, императорът, има под своя власт много големи господари и ще е добре и те да му се подчинят; ако се нуждаят от нещо, да му пратят вест, където и да се намираме, той ще намери начин да им помогне.

Всички вождове му благодариха за това и приеха да станат васали на нашия велик император; това бяха първите васали в Нова Испания, които се подчиниха на Негово Величество.

Кортес им заповяда на другия ден, който се падаше Цветница, да дойдат с децата и жените си да се помолят на светия образ на Богородица и на кръста. Също така разпореди да доведат шестима индианци дърводелци и заедно с нашите дърводелци да издълбаят кръст в едно дърво, което те наричат сейба, в селището Синтла, където нашият господ бог ни даде победа в миналата битка. Кръстът бе направен да се запази за дълго и тъй като кората позеленява с времето, той ще се забелязва отдалеч.

След като извърши всичко това, Кортес заповяда на индианците да приготвят всички канута, за да ни помогнат да се върнем на корабите. Искахме да отплаваме на този свят ден, защото по едно време дойдоха двама кърмчии и казаха на Кортес, че корабите се намират в голяма опасност, тъй като северният вятър духа право към брега.

Рано сутринта на другия ден дойдоха всички вождове и първенци с канутата си, водейки жените и децата си, и се събраха в двора, където бе кръстът. Бяха донесли много цветя за процесията. Отец де ла Мерсед и Хуан Диас, свещеникът, отслужиха литургията, облечени в църковни одежди. Ние се помолихме и целунахме кръста под погледите на индианците. След като завърши нашият тържествен празник, дойдоха първенците и донесоха на Кортес десет кокошки, риба и зеленчуци. Разделихме се с тях и Кортес през цялото време им напомняше да се грижат за светия образ и светия кръст, да ги поддържат винаги чисти и украсени с цветя, да ги почитат и така ще имат здраве и добри посеви.

Късно следобед се качихме на корабите и на другия ден, в понеделник, сутринта вдигнахме котва. Плавахме без премеждия по пътя за Сан Хуан де Улуа, като се държахме през цялото време много близо до брега.