Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (30)

Глава XXIX
Как Кортес заповяда да се приготвим за сражение с индианските ескадрони

Щом Кортес разбра със сигурност, че ще ни нападнат, заповяда да докарат бързо всички коне от корабите на сушата, а стрелците с арбалети и пушки да са приготвят оръжията заедно с всички останали войници, включително и ранените. Когато свалиха конете на брега, те бяха много тромави и не можеха да тичат, тъй като бяха прекарали много дни на корабите, но на другия ден се оправиха. И друго произшествие се случи тогава: седмина млади и здрави войници почувствуваха толкова силни болки в гърба, че не можеха да стоят на краката си и трябваше да ги носят на гръб. Не можахме да разберем каква беше причината. Някои казваха, че е от индианските ризници, които те не сваляха нито денем, нито нощем, и понеже в Куба бяха изнежени и не бяха привикнали на трудности, то от топлината ги е хванала тази болест. Кортес заповяда да ги отнесат на корабите. Той определи и конниците: подбра най-добрите ездачи и коне, като нареди да поставят на конете нагръдни ремъци със звънчета, а на конниците заповяда да не спират да нападат с копията, докато не разбият индианците, и да ги удрят по лицата. Определи тринадесет души, сам той ги предвождаше. Заповяда на топчията Меса да бъде готов с артилерията си, а Диего де Ордас назначи за капитан на всички останали войници и стрелци, понеже не беше добър ездач.

Рано сутринта на другия ден — беше мартенската света Богородица^[1], — след като отец Бартоломе де Олмедо отслужи литургия пред строя, тръгнахме начело с нашия знаменосец Антонио де Виляроел през едни големи савани, където бяха водили бой Франсиско де Луго и Педро де Алварадо. Саваните и близкото селище се наричаха Синтла и бяха подчинени на Табаско; намираха се на около една левга от лагера. Нашият Кортес се отдели на известно разстояние от нас, по причина на едно тресавище, през което конете не можеха да минат. И както вървяхме така, сблъскахме се с цялата индианска войска, която вече беше тръгнала към лагера ни, явно със същите намерения като нашите.