Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (29)

Глава XXVIII
Как Кортес изпрати двама капитани с по сто войници на оглед

На другия ден сутринта Кортес изпрати Педро де Алварадо начело на сто войници, от които петнадесет стрелци с арбалети, да отидат да огледат сушата на две левги навътре, като вземе със себе си Мелчорехо, преводача от нос Коточе. Когато отидоха да извикат Мелчорехо, не го намериха. Беше избягал при индианците от Табаско. Както изглежда, предния ден той беше оставил кастилските си дрехи на нос Палмарес и през нощта бе побягнал с едно кану. Кортес много се разгневи, като научи за бягството му, защото можеше да разкрие на местните индианци някои неща, които биха ни навредили.

Да оставим избягалия да върви поврага и да се върнем към нашия разказ. Кортес изпрати също така още един капитан, на име Франсиско де Луго, със сто войници и дванадесет стрелци да разузнаят на две левги в друга посока и да се върнат да нощуват в лагера.

Както си вървял Франсиско де Луго със своята рота, на около една левга от лагера се натъкнал на големи ескадрони от индианци, всички въоръжени със стрели и копия, с щитове, барабани и пера. Спуснали се право към нашите войници, обградили ги от всички страни и започнали да ги обсипват със стрели, с опалени пръчки; камъни, хвърлени с прашки, се сипели като градушка; атакували ги с едни мечове, които въртели с две ръце. Колкото и добре да се биели Франциско де Луго и войниците му, не могли да се отскубнат от тези индианци. Като видял това, капитанът наредил в добър ред да отстъпят към лагера и изпратил един кубински индианец, много бърз и пъргав, да уведоми Кортес, за да му изпрати помощ. Франсиско де Луго все още удържал натиска на многобройните ескадрони благодарение на добрата тактика на неговите стрелци — докато едни зареждали, другите стреляли.

Да ги оставим в това положение, в голяма опасност, и да се върнем при капитан Педро де Алварадо, който след като изминал повече от левга, се натъкнал на едно блато; но бог го насочил да се върне по друг път, откъм страната, където се сражавал Франсиско де Луго. Като чул изстрелите от пушките и ударите на бойните барабани, тръбите и виковете на индианците, той разбрал, че се води голяма битка. С голяма бързина и в добър ред се спуснал натам, откъдето се чували гласовете и изстрелите, и видял капитан Франсиско де Луго и неговите хора да се сражават и отблъскват противника; петима индианци вече лежали мъртви. Бързо се присъединил към Луго и отново атакували индианците и ги накарали да отстъпят, но не успели да ги прогонят. Враговете ги преследвали до самия лагер.

Нас също ни бяха нападнали други ескадрони индиански воини. Ние бяхме с Кортес при ранените. Много скоро обаче принудихме индианците да се оттеглят. Когато Кортес чу молбата на пратеника на Франсиско де Луго, веднага тръгнахме да му помогнем. На около половин левга от лагера видяхме да идват хората на двамата капитани. От войниците на Франсиско де Луго имаше двама убити и осем ранени, а от хората на Педро де Алварадо бяха ранени трима. Щом се върнаха в лагера, ранените се превързаха, а убитите погребахме. Поставихме усилени стражи и съгледвачи. В онези схватки бяха убити петнадесет индианци, а трима бяха пленени; единият от тях, изглежда, беше някакъв вожд.

Агилар, преводачът, ни попита с какъв ум са ни нападнали и ги посъветва да внимават, защото ако повторят нападението, ще ги избием. След това изпратихме един от индианците да отнесе броеници на вождовете и да ги повика да дойдат с мир. Същият пратеник каза, че Мелчорехо, който бе избягал предната нощ, ги посъветвал да ни нападнат и да се бият с нас денем и нощем; така щели да ни победят, тъй като сме малко хора. Оказа се, че сме водили със себе си много лош помощник и наш враг.

Индианецът, когото изпратихме, замина и не се видя повече. От другите двама Агилар със сигурност научи, че на следващия ден ще се съберат всички вождове от съседните селища на тази провинция, за да ни нападнат и обкръжат лагера; така ги посъветвал Мелчорехо, нашият бивш преводач.