Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (27)

Глава XXVI
Как отново се качихме на корабите и отплавахме към река Грихалва

Голямо щастие беше за нас, че вече имахме добър и верен преводач. На четвърти март 1519 г. Кортес заповяда да се качим на корабите и даде напътствия за сигналите с фенери през нощта, както преди завръщането ни в Косумел. Тръгнахме при хубаво време, но някъде привечер задуха толкова силен насрещен вятър, че разпиля корабите на различни страни с голяма опасност да се разбият в брега, но господ пожела към полунощ вятърът да утихне. На разсъмване всички кораби отново се събраха с изключение на кораба на Хуан Веласкес де Леон. Продължихме нашето пътуване докъм пладне, без да научим нищо за изгубените, и много се тревожехме, като мислехме, че са заседнали в някои плитчини. Тъй като денят преваляше, а корабът не се появяваше, Кортес каза на Аламинос, че не бива да продължим, преди да разберем какво се е случило. Кърмчията даде знаци на всички кораби да спрат и да застанат на дрейф, за да изчакаме — може би бурята беше принудила кораба да потърси убежище в някой залив, от който сега не можеше да излезе поради силния насрещен вятър. После бе решено да се върнем и да го потърсим с цялата армада. Намерихме го закотвен в един залив и се зарадвахме.

Останахме там един ден, спуснахме две спасителни лодки и на брега слязоха кърмчията и един капитан на име Франсиско де Луго. Там имаше няколко колиби, царевични ниви и солници. Имаше и четири ку, които са храмове на идоли, а в тях имаше много фигури, повечето на жени, високи на ръст. Нарекохме тази земя Пунта де лас Мухерес^[1].

Доколкото си спомням, Агилар казваше, че близо до тези колиби се намира селището, където той е бил роб, че дошъл тук тежко натоварен и се разболял от това. Каза също, че не е много далеч оттук и селището, където живее Гонсало Гереро, че всички индианци имат злато, макар и малко, и ако нашият капитан иска, той ще го заведе дотам. Кортес се засмя и отвърна, че не е тръгнал за такива дребни неща, а за да служи на бога и на краля.

След това Кортес изпрати един капитан, на име Ескобар, да тръгне с кораба си — бърз ветроход с плитко газене — по посока на Бока де Терминос, за да огледа добра ли е земята и удобно ли е пристанището за заселване; също така дали наистина има дивеч, както му бяха казали. Тази заповед той даде по препоръка на кърмчията, за да не спираме с всички кораби по тези места. Кортес нареди на Ескобар, след като огледа всичко, да сложи някакъв знак или да отсече дървета при входа на пристанището, или пък да напише писмо и да го остави на място, видимо от двете страни на залива, за да разберем, че вече е бил там, или да чака армадата в открито море.

Ескобар тръгна към Бока де Терминос и изпълни всичко, както му беше заповядано. Там намерил кучката, която беше останала по време на експедицията на Грихалва, охранена и загладена. Ескобар каза, че като видяла кораба, започнала да върти опашка и да се гали, а после тръгнала с войниците и се качила с тях на кораба. След това Ескобар излязъл в открито море, за да изчака армадата, но, изглежда, южният вятър бил доста силен, защото беше навлязъл много навътре в морето.

Да се върнем при нашата армада, която оставихме в Пунта де лас Мухерес. На другия ден сутринта излязохме с добър бриз откъм сушата и стигнахме в Бока де Терминос. Тъй като не намерихме Ескобар, Кортес заповяда да се спусне една лодка с десет стрелци с арбалети, които да отидат да го потърсят или да проверят дали не е оставил някакъв знак или писмо. Те намерили отсечени дървета и писмо, в което се казваше, че пристанището и земята са добри и има много дивеч. Кърмчията Аламинос посъветва Кортес да продължим по-нататък, защото сигурно южният вятър е изтласкал кораба на Ескобар навътре в морето, но не може да е много далеч, тъй като плава при насрещен вятър. Понеже Кортес се безпокоеше да не би да му се е случила някоя беда, заповяда да ускорим ход и така го настигнахме. Ескобар обясни на Кортес защо не е могъл да ни дочака.

Междувременно стигнахме до брега на селището Потончан и Кортес заповяда да пристанем в залива. Кърмчията възрази, че пристанището не е добро, защото отливът е много голям, и корабите ще трябва да застанат на повече от две левги от сушата. Кортес беше намислил да даде добър урок на туземците за поражението на Франсиско Ернандес де Кордоба и на Грихалва; много от войниците, които бяхме участвували в тези битки, го молехме да не оставяме ненаказани индианците, та макар и да се забавим два-три дни. Аламинос и другите кърмчии настояваха, че щом влезем, и за осем дни не ще можем да излезем, ако се развали времето, затова по-добре да използуваме хубавото време и попътния вятър, с който за два дни ще стигнем в Табаско^[2]. Така и подминахме Потончан.