Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (26)

Глава XXV
Как испанецът, които беше в плен на индианците, научил, че сме се върнали в Косумел, и дойде при нас

Когато испанецът, който беше в плен на индианците, научил със сигурност, че сме се върнали в Косумел, много се зарадвал, благодарил на бога и побързал заедно с двамата индианци, които отнесоха писмата и откупа, да дойде при нас. Той наел едно кану с шест гребци и тъй като платил богато със зелени мъниста от откупа, който бяхме изпратили, те така бързо започнали да гребат, че за кратко време и без произшествия пресекли заливчето, което беше около четири левги широко.

С пристигането им на брега на Косумел ги видяха няколко войници, които бяха излезли на лов за свине, и съобщиха на Кортес, че близо до селището е дошло едно голямо кану откъм нос Коточе. Кортес изпрати Андрес де Тапия и други двама войници да отидат да видят какви са тези индианци, които без никакъв страх идваха към нас. Като видели испанците, индианците от кануто на Агилар се изплашили и понечили да се върнат в лодката и да побегнат. Агилар им казал да не се страхуват, тъй като тези хора са негови братя.

Андрес де Тапия видял, че това са индианци Агилар също изглеждал досущ като индианец, — и изпратил единия от войниците да каже на Кортес, че пристигналите с кануто са седем индианци от Косумел. Едва когато слезли на брега, Агилар изфъфлил почти неразбираемо: „Бог, света Мария и Севиля.“ Като чул това, Тапия го прегърнал, а другият войник се втурнал да вземе награда от Кортес за вестта, че този, който е пристигнал е кануто, е испанец. Всички се зарадвахме на новината.

Скоро и Тапия, и испанецът дойдоха при Кортес. Преди да стигнат до него, някои войници питаха Тапия: „Къде е този испанец?“ Макар че той вървеше до него, те го мислеха за индианец, понеже беше мургав и остриган като индиански роб; носеше на рамо едно гребло, на единия си крак беше обул котара^[1], а другата беше завързал за пояса си; беше облечен в стара и окъсана индианска дреха и още по-жалка превръзка около бедрата. В наметалото си беше загънал някакъв предмет, който се оказа един много стар молитвеник.

Когато го видя в този вид, Кортес също се подведе и попита Тапия къде е испанецът. Като го чу, Агилар приклекна по индиански и рече: „Аз съм.“ Кортес заповяда да му дадат дрехи, риза, хубон^[2], широки гащи, каперуса^[3] и алпаргатас^[4] — други дрехи нямаше. После го разпита за живота му, как се казва и кога е дошъл по тези земи.

Той каза, макар и да не произнасяше добре думите, че се казва Херонимо де Агилар и е родом от Есиха; че бил ръкоположен за дякон; преди осем години се изгубили той и още петнадесет мъже и две жени. Били тръгнали от Дариен^[5] за остров Санто Доминго и носели десет хиляди златни песос. Корабът им заседнал между островите Алакранес и не могъл да продължи. Те се качили на спасителната лодка и взели курс към Куба или Ямайка, но теченията били много силни и ги изхвърлили на тази земя. Местните вождове ги разпределили помежду си и принесли в жертва много от неговите другари, а някои умрели от болести. Скоро след това умрели и двете жени, изтощени от тежък труд — индианците ги карали да мелят брашно. Него също искали да го принесат в жертва, но една нощ той избягал и отишъл при вожда, който му станал господар. От всичките испанци останали живи само той и Гонсало Гереро, който не пожелал да дойде. Кортес благодари на бога за всичко и каза на Агилар, че ще бъде обграден с внимание и възнаграден. После го разпита за земята и за местните хора. Агилар отвърна, че понеже бил роб, не умеел нищо да върши, освен да носи дърва и вода и да копае царевицата; бил излизал само веднъж на четири левги от селището с тежък товар на гръб, който той не можел да носи, и се разболял. Тогава разбрал, че има много селища. После Кортес го попитал за Гонсало Гереро. Агилар отвърна, че е женен и има три деца, че лицето му е татуирано и ушите и долната устна са му продупчени, че е моряк от Палос и индианците го ценят като храбрец.

Преди малко повече от година, когато на нос Коточе дошъл един капитан с три кораба (изглежда, това е било, когато пътешествувахме с Франсиско Ернандес де Кордоба), той бил подстрекателят да нападнат испанците и бил там заедно с вожда на едно голямо племе. След като чу всичко това, Кортес каза: „Наистина бих искал да ми падне в ръцете, защото той никога не ще стане добър.“

Като разбраха, че Агилар говори техния език, вождовете от Косумел се отнасяха с него много добре и той ги посъветва да почитат и уважават образа на света Богородица и кръста и ще видят, че това ще им донесе само добрини. По съвета на Агилар вождовете поискаха едно препоръчително писмо от Кортес, ако случайно в пристанището дойдат други испанци, да се отнасят добре с местните жители и да не ги оскърбяват. Такова писмо им бе дадено. След като се разделихме с много ласкателства и обещания, потеглихме към река Грихалва.