Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (22)

Глава XXI
Как Кортес отплава заедно с всички благородници и войници към остров Косумел

До остров Косумел не правихме проверка. Кортес изпрати Педро де Алварадо с кораба „Сан Себастиян“ по северното крайбрежие и заповяда на кърмчията да го чака до нос Сан Антон, за да се присъедини към останалите кораби и заедно да тръгнем към Косумел. Изпрати със същото нареждане и един куриер до Диего де Ордас, който беше отишъл по северното крайбрежие за продоволствие.

На 10 февруари 1519 г., след като бе отслужена литургия, девет кораба се отправиха покрай южния бряг, а два — покрай северния. Общо корабите бяха единадесет с този на Педро де Алварадо с неговите шестдесет войници, сред които бях и аз. Нашият кърмчия, на име Камачо, не изпълни заповедта на Кортес и пое по свой курс, та стигнахме в Косумел два дни преди него и хвърлихме котва в пристанището, което споменах, като разказвах за експедицията с Хуан де Грихалва.

Кортес още не беше дошъл със своята флотилия, понеже на един от корабите, с капитан Франсиско де Морла, при буря му изхвръкнал щурвалът и трябвало да му сложат друг от корабите, които идваха с Кортес; на края дойдоха всички заедно.

Да се върнем при Педро де Алварадо; в селището Косумел не намерихме нито един индианец, всички бяха избягали. Нашият капитан заповяда незабавно да тръгнем за съседното селище, на около една левга от Косумел, но и тамошните индианци бяха избягали към планината, изоставяйки цялата си покъщнина и животни. Педро де Алварадо заповяда да вземем към четиридесет кокошки. Също така в едно светилище намерихме стари жречески одежди и сандъчета, в които имаше диадеми, идоли, нанизи и дреболии от нископробно злато. Хванахме двама индианци и една индианка и се върнахме в селището, където бяхме пристанали.

В това време пристигна Кортес с останалите кораби и след като се настани, първото нещо, което заповяда, беше да оковат във вериги кърмчията Камачо за това, че не го е чакал в морето, както му беше наредил. Като видя опустялото селище и като разбра, че Педро де Алварадо беше ходил до друго селище и беше взел от индианците кокошки, жреческите облекла и медно-златните предмети, Кортес се разгневи още повече. Той порица остро Педро де Алварадо и му каза, че местните жители няма да се умиротворят, като им се взема имотът. След това нареди да доведат двамата индианци и индианката и чрез Мелчорехо (неговият другар Хулианильо беше умрял), който разбираше езика, им каза да отидат и да повикат вождовете и жителите на селището и да не се страхуват от нас. Заповяда също така да им се върнат златото и останалите неща. Колкото до кокошките, които бяха вече изядени, нареди да им ги платят с броеници и звънчета. Отделно даде на всеки индианец по една риза.

Тъй че те отидоха да извикат вожда на селището и на другия ден той дойде с всичките си хора, с децата и с жените. Вървяха между нас, сякаш цял живот сме били приятели. Кортес заповяда да не ги закачаме за нищо. Тук, на този остров, Кортес започна истински да заповядва и господ бог го беше надарил тъй, че с каквото и да се захванеше, вършеше го добре; умееше да умиротворява туземците от онези земи, както ще видите по-нататък.