Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly(2017)

Издание:

Автор: Бернал Диас дел Кастильо

Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания

Преводач: Евтим Станков

Година на превод: 1979

Език, от който е преведено: Испански

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1979

Тип: Мемоари/Спомени

Националност: Испанска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна

Излязла от печат: 30.I.1979 г.

Редактор: Димитричка Железарова

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Рецензент: Румен Стоянов

Художник: Димитър Трайчев

Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804

История

  1. —Добавяне

Глава XIX
Как губернаторът Диего Веласкес изпрати спешно двама слуги да свалят Кортес от поста и да спрат армадата

Искам да се върна малко назад, за да разкажа как, след като тръгнахме от Сантяго де Куба, успели да накарат Диего Веласкес да промени решението си, като го уверявали, че Кортес се бил разбунтувал и се измъкнал тихомълком от пристанището. Уж били чули Кортес да казва, че колкото и да им е мъчно на Диего Веласкес и на родствениците му, капитан ще бъде той, а не друг; затова натоварил войниците си през нощта, за да отплава, ако се опитат да го спрат със сила. Също казали на Веласкес, че неговият секретар Андрес де Дуеро и ковчежникът Амадор де Ларес са го измамили и че между тях и Кортес имало сделка. Най-много се мъчели да убедят Диего Веласкес да свали Кортес неговите сродници и един старец, който се казваше Хуан Милян, по прякор Астролога. Някои казваха, че бил смахнат. Та този старец все повтарял на Диего Веласкес: „Внимавайте, господарю, Кортес ще ви отмъсти за това, че го бяхте арестували, и какъвто е хитър и дързък, ще ви погуби, ако не поправите бързо грешката си.“

Губернаторът, който винаги таеше това подозрение, се вслушал в тези думи и в много други, които му подхвърляли. Без да губи време, той изпратил двама слуги на коне със заповеди до кмета на Тринидад Франсиско Вердуго, който беше негов шурей; писал и на други свои приятели и сродници в никакъв случай да не позволяват на армадата да замине. Заповедите бяха да се задържи и отведе Кортес, защото вече не е капитан; неговите пълномощия били отменени и дадени на Васко Поркальо. Изпратил също така писма до Диего де Ордас, до Франсиско де Морла и до други свои приближени, молейки ги да задържат армадата.

Щом Кортес се научи, говори с Ордас, с Франсиско Вердуго и с онези войници и жители на Тринидад, които смяташе, че ще са против него, и за да укрепи положението си, им даде такива обещания, че ги привлече на своя страна. Самият Диего де Ордас извика после Франсиско Вердуго и му каза да потуши работата, още повече че до този момент не беше забелязал никаква промяна в Кортес; напротив, показвал се много предан на губернатора. Ордас изтъкна, че за да му отнемат армадата, трябва да имат някакво основание и че Кортес има много приятели благородници, които са недоволни от Диего Веласкес, защото не им беше дал добри индианци. Освен това Кортес има голям брой войници и какъвто е буен, ще обърне града наопаки и е възможно неговите войници да започнат грабежи, кражби и други поразии.

Та така се потуши тази работа. Единият от конярите, които донесоха писмата, тръгна с нас, казваше се Педро Ласо де ла Вега. По другия Кортес изпрати на Диего Веласкес много любезно писмо. Писа му, че се учудва, че негова милост е могъл да вземе такова решение, че неговото желание е да служи на Негово Величество, на бога и на губернатора на краля и че го моли да не слуша повече господа сродниците си, нито онзи луд старец Хуан Милян. Писа също така на всичките си приятели и на съдружниците си Дуеро и ковчежника.

След това заповяда на войниците да стегнат оръжията си, а на двама ковачи от града — да започнат да правят върхове на стрели. На стрелците с арбалети нареди да приготвят муниции и стрели. Той придума двамата ковачи да тръгнат с нас и те се съгласиха. В този град стояхме десет дни.