Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (2)

Глава I
Започва разказът на историята

Аз, Бернал Диас дел Кастильо, жител и общински съветник на верноподаническия град Сантяго де Гватемала, един от първите откриватели и конкистадори на Нова Испания^[1] и на нейните провинции, на нос Хондурас и Игерас^[2], родом от благородния и прочут град Медина дел Кампо^[3], син на Франсиско Диас дел Кастильо, бивш общински съветник, наричан още Галантния, и на Мария Диос Рехон, негова законна съпруга, бог да ги прости, заедно с моите другари — истинските конкистадори — в служба на Негово Величество открихме, завоювахме, умиротворихме и населихме повечето провинции на Нова Испания, едни от най-хубавите земи в Новия свят. Ние ги открихме сами, без знанието на Негово Величество.

Тъй като моите деди, баща ми и един от братята ми винаги са били верни служители на кралската корона и на католическото кралско семейство дон Фернандо и доня Исабел, вечна им памет, аз също исках по нещо да приличам на тях. По онова време, а това беше през 1514 г., губернатор на Тиера Фирме^[4] стана един благородник, Педрариас Давила, и аз тръгнах с него за новооткритите земи. Няма да разказвам всичко, което ни се случи по пътя, само ще кажа, че след дълги изпитания пристигнахме в Номбре де Диос^[5].

На третия или четвъртия месец, откакто се бяхме заселили, много войници умряха от чума, а всички останали преболедувахме и ни излязоха лоши циреи по краката. Освен това имаше и неразбирателство между губернатора и един благородник, който беше завоювал тази провинция и беше негов наместник по онова време. Наричаше се Васко Нунес де Балбоа, богат човек. За него Педрариас Давила беше омъжил една от дъщерите си, но след време, изглежда, се усъмни, че зет му иска да се разбунтува с голям брой войници срещу него и да тръгне по Мар дел Сур^[6], та заповяда да го осъдят и обезглавят заедно с някои негови съмишленици. Като видяхме това и другите ежби между капитаните и като научихме, че остров Куба отново е заселен и че там е станал губернатор един благородник от Куеляр, на име Диего Веласкес, сговорихме се няколко души, все благородници и лични хора, да поискаме от Педрариас Давила разрешение да отидем в Куба. Той ни пусна на драго сърце, защото не се нуждаеше от толкова много войници. Беше ни довел от Кастилия за война, обаче нямаше какво повече да се завладява: Васко Нунес де Балбоа беше завоювал тези земи преди нас и в тях цареше мир. Тъй че щом получихме позволение, качихме се на един добър кораб и при хубаво време пристигнахме на остров Куба. Отидохме да се представим на губернатора, който се зарадва и обеща да ни даде индианци^[7].

Изминаха три години, откакто дойдохме в Тиера Фирме и Куба, а все още не бяхме извършили нищо, достойно да бъде разказано. Затова решихме да се съберем сто и десет другари от Тиера Фирме и от тези в Куба, които нямаха индианци, и под предводителството на един благородник, на име Франсиско Ернандес де Кордоба — богат човек, който имаше на острова селище с индианци, — да тръгнем на свой риск да търсим нови земи и да се настаним в тях.

За тази цел купихме три кораба. Двата бяха с добра вместимост, а третия ни предложи на кредит самият губернатор Диего Веласкес, при условие че отидем с трите кораба до едни островчета, разположени между Куба и Хондурас, които сега се наричат Гуанахес, да ги нападнем и да натоварим корабите с индианци, да ги докараме като роби и с тях да си платим кораба.

Това искане на Диего Веласкес не беше справедливо и ние, войниците му, отговорихме, че не е нито по божиите, нито по кралските заповеди да превръщаме свободните в роби. Щом разбра нашето намерение, той се съгласи, че е по-добре да тръгнем да откриваме нови земи, и ни помогна да екипираме корабите.

Като се видяхме с три кораба и запаси от хляб и касабе^[8], който се прави от едни корени, купихме и прасета, по три песос^[9] едното; по онова време в Куба нямаше нито крави, нито овни — островът тъкмо беше започнал да се заселва. Купихме и припаси от масло, а също така броеници и други евтини предмети за размяна^[10]; намерихме и трима кърмчии, най-главният от които се казваше Антон де Аламинос — той щеше да води нашата армада^[11]. Събрахме и нужните ни моряци и закупихме най-добрите корабни принадлежности, които намерихме: най-различни въжета и котви, бурета за вода, въобще всичко необходимо за пътуването.