Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (19)

Глава XVIII
Как Кортес подготви армадата

Тъй като Ернандо Кортес вече беше избран за генерал-капитан, той започна да търси всякакъв вид оръжия, пушки, барут, арбалети и муниции за тях, каквито можеха да се намерят; потърси също така предмети за размяна и други вещи, необходими за пътуването. Освен това започна да се гизди много повече отпреди. Сложи си един кичур пера, медальон и златна верижка, и дрехи от кадифе, осеяни със златни ширити — всичко беше, както подобава на един смел и храбър капитан.

Кортес не можеше да посрещне всички тези разноски, защото по онова време той беше много задлъжнял и обеднял; макар и да имаше добро имение с индианци и да вадеше злато от мините, той пръскаше доходите си за себе си и за премени на жена си, тъй като беше още младоженец, както и с едни пришълци, които му гостуваха, понеже беше добър и приятен събеседник и видна личност — два пъти беше ставал кмет на Сан Хуан де Баракоа, а по тези земи това се смята за голяма чест.

Та някои негови приятели търговци, които се казваха Хайме Триа, Херонимо Триа и Педро де Херес, като го видяха на поста генерал-капитан, дадоха му в заем четири хиляди златни песос и още четири хиляди в стоки като ипотека за неговите индианци и имението.

Тогава Кортес заповяда да изработят две хоругви и знамена, със златен кралски герб, с по един кръст от всяка страна и с надписа: „Братя, да следваме с истинска вяра знака на светия кръст, с него ще победим.“

След това заповяда да направят два бойни стяга и знамена с имената на Негово Величество, на Диего Веласкес и на Кортес като негов генерал-капитан в знак на това, че Диего Веласкес имаше разрешение от Негово Величество да раздаде на всички, които пожелаят да тръгнат с армадата към новооткритите земи, за да ги завоюват и заселят, съответните части от злато, сребро и други богатства, с каквито се сдобият, а също и имения с индианци, след като се умиротворят.

Тази новина се разчу из цяла Куба, а и Кортес писа на приятелите си от всички селища да се подготвят да тръгнат с него в това пътешествие. Едни продаваха именията си, за да купят оръжие и коне, други правеха хляб касабе и сланина, трети ватираха своите ризници. Всеки си приготвяше възможна най-доброто от това, което щеше да му бъде необходимо. Тъй че в Сантяго де Куба, откъдето щяхме да тръгнем с армадата, се събрахме повече от триста и петдесет войници. От дома на самия Диего Веласкес тръгна един негов домоуправител, който се казваше Диего де Ордас. Диего Веласкес го изпрати да следи Кортес и да внимава да не разбунтува армадата, защото той винаги се страхуваше от това, макар и да не даваше да се разбере. Тръгнаха още много приятели и хранени хора на Диего Веласкес. Тук искам да спомена и себе си, тъй като и аз излязох от дома на Диего Веласкес, който беше мой родственик.

Кортес беше много загрижен за подготовката на армадата и се стремеше всичко да стане колкото е възможно по-скоро, тъй като злобата и завистта разяждаха близките на Веласкес, обидени от това, че техният сродник ги беше пренебрегнал и беше дал капитанството на Кортес, макар че съвсем неотдавна, при женитбата си, Кортес се беше показал голям негов противник. По тази причина те непрекъснато натякваха това на Диего Веласкес и по всякакъв начин се мъчеха да очернят Кортес пред губернатора, за да му отнеме поста. Кортес беше в течение на всичко това и не се отделяше от Диего Веласкес; показваше се много предан негов служител и му казваше, че с божия помощ за кратко време ще го направи прочут и богат владетел. Освен това Андрес де Дуеро постоянно предупреждаваше Кортес да побърза по-скоро да тръгне със своите войници, защото злословията на сродниците вече бяха разколебали Диего Веласкес.

Като се убеди в това, Кортес каза на жена си да изпрати на корабите припасите и подаръците, каквито обикновено приготвят жените за мъжете си при такива дълги пътешествия. Той вече беше наредил да известят на боцманите, кърмчиите и на всички войници да бъдат готови да се качат още същия ден на корабите, най-късно до през нощта.

Щом видя всички на корабите, Кортес отиде да се сбогува с Диего Веласкес, придружен от своите приятели, от много благородници и знатни жители на града. И след много обещания на Кортес към губернатора и на губернатора към Кортес и много прегръдки, те се разделиха.

Рано сутринта на другия ден, след като бе отслужена литургия, ние се отправихме към корабите и самият Диего Веласкес дойде с нас. Отново се прегръщаха с Кортес и си казаха много комплименти.

Вдигнахме котви и при хубаво време стигнахме Тринидад. С влизането ни в пристанището повечето жители на града дойдоха да ни посрещнат и отпразнуваха нашето пристигане.