Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (18)

Глава XVII
Как отидохме с друга армада в новооткритите земи начело със смелия и безстрашен капитан дон Ернандо Кортес

След като капитан Хуан де Грихалва се върна в Куба и губернаторът Диего Веласкес се убеди, че новооткритите земи са богати, той заповяда да се изпрати натам една добра армада, много по-голяма от предишната. За тази цел в пристанището на Сантяго де Куба вече имаше готови десет кораба; четири от тях бяха същите, с които се върнахме с Хуан де Грихалва, тях незабавно ги поправиха, а останалите шест се събраха от целия остров. Бяха набавени и провизии — хляб касабе и сланина — колкото да стигнат до Хавана, където щеше да се извърши цялата подготовка.

Ще разкажа и за разногласията при избирането на капитан за пътешествието. Имаше много спорове и противоречия, защото някои благородници настояваха за Васко Поркальо, но Диего Веласкес се страхуваше да не би той да се разбунтува срещу него с армадата, понеже беше много дързък; други казваха да дойде Агустин Бермудес или Антонио Веласкес Борего, или Бернардино Веласкес, все родственици на губернатора, а повечето войници искахме да дойде отново Хуан де Грихалва, защото беше отличен капитан, безупречен като човек и умееше да командува.

Докато продължаваха тези спорове, двама близки довереници на Диего Веласкес, Андрес де Дуеро, секретар на губернатора, и Амадор де Ларес, ковчежник на Негово Величество, тайно се споразумяха с един благородник, който се казваше Ернандо Кортес, родом от Меделин, собственик на имение с индианци; малко преди това той се беше оженил за една сеньора, Каталина Суарес Маркайда. Както разбрах, пък и други хора разправяха, беше се оженил за нея по любов, но да се върна на съдружието.

То станало така: двамата довереници на Диего Веласкес трябвало да уредят общото командуване на цялата армада да се даде на Ернандо Кортес и после тримата да си разделят частта от златото, среброто и скъпоценностите, която се полага на Кортес, защото тайно Диего Веласкес изпращаше армадата да прави размяна, а не да заселва нови земи, както бе разгласил наляво и надясно.

Та Дуеро и ковчежникът така подготвиха Диего Веласкес, толкова хубави и медени думи му казаха за Кортес, че той е най-подходящият човек за капитан, защото освен че е много смел, ще умее да заповядва и да накара другите да му се подчиняват, и че ще бъде много верен на губернатора, така че успяха да го убедят. За генерал-капитан бе избран Кортес, а секретарят Андрес де Дуеро подсигури пълномощията — такива, каквито ги искаше Кортес.

Като съобщиха за този избор, на някои той се видя добър, други съжаляваха. И една неделя се случи следното: на път за литургията Диего Веласкес като губернатор се придружаваше от най-знатните хора на града и в знак на почит Ернандо Кортес вървеше от дясната му страна. Пред Диего Веласкес вървеше един шут, който се казваше Сервантес Лудия и правеше смешни жестове и груби шеги, и викаше: „Слава, слава на моя господар Диего! О, Диего, Диего! Какъв капитан избра ти? От Меделин е, от Естремадура, под щастлива звезда е роден, но се страхувам, Диего, да не разбунтува армадата, защото всички го смятат за мъж на място.“ Шутът сипеше и други такива закачки, всички със злонамерени намеци. Андрес де Дуеро, който вървеше до Веласкес, като чу тези приказки, улови злоезичника за врата и го удари с думите: „Млъкни, пияница, нехранимайко, много добре разбираме, че тези подхвърляния под формата на остроумия не излизат от теб.“ Но макар и да го налагаха, лудият не млъкваше: „Да живее, да живее славният мой господар Диего и неговият капитан! Кълна ти се, господарю Диего, че за да не те видя как плачеш от лошия избор, който сега направи, искам да замина с него към онези богати земи.“

Нямаше съмнение, че Веласкесовци, роднините на губернатора, бяха дали няколко златни песос на шута, за да каже тези злонамерени приказки, уж като шеги. Но каквото предсказа, всичко се сбъдна по-късно. Казват, че понякога лудите правят верни пророчества. В действителност Ернандо Кортес бе избран, за да възвеличи нашата свята вяра и да служи на Негово Величество, както ще кажа по-нататък.