Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (172)

Глава CLXXI
Как ние премахнахме жертвоприношенията и другите скверни неща, които вършеха индианците от Нова Испания, и им наложихме нашата свята вяра

Няма да е зле да разкажа за добрините, които извършихме с нашите забележителни завоевания в служба на бога и на Негово Величество, макар те да струваха живота на повечето ми другари, тъй като малцина останахме живи; убитите ги принасяха в жертва на мексиканските идоли.

Искам да кажа за жертвоприношенията, които видяхме в завладените от нас земи и провинциите: всяка година само в Мексико и в някои съседни на него селища от езерото според сметката, направена от монаси францисканци, принасяха в жертва към две хиляди възрастни и деца. Като прибавим към тази сметка и другите провинции, сигурно ще излязат много повече.

Имаха още безброй други лоши жертвоприношения; аз тук ще кажа само за тези, които видях и за които си спомням. Имаха обичай да правят жертвоприношения на чела, уши, езици, устни, гърди, ръце, хълбоци и срамни части.

Храмовете, които те наричат ку, бяха безчет и аз ги проклинам; струва ми се, че както във всеки град на Кастилия има църкви, енории, отшелнически килии и параклиси, така бе и с техните ку. Освен тези светилища, пълни с дяволски идоли и образи, всеки индианец и индианка имаха по два олтара до мястото, където спяха, и при вратата; на тях имаше сандъчета, пълни с големи и малки идоли, с камъчета и кремъци, с книжки от хартия, направена от кората на дърветата; те я наричат аматл и на нея отбелязват времето и станалите неща.

Освен това повечето от тях бяха сометикос^[1], особено тези, които живееха по крайбрежието и в горещите земи; до такава степен, че много момчета ходеха облечени в женски дрехи да печелят от този дяволски и отвратителен занаят. Ядяха човешко месо, както ние ядем говеждо; във всички селища имаха клетки, направени от дебели дървета, в които угояваха много мъже и жени, а също и деца, след което ги колеха и изяждаха. Също така колеха и изяждаха пленените във войните между провинциите и градовете. Имаше и голямо кръвосмешение между синове и майки, между братя и сестри, между чичовци и племенници. Да не говорим за пиянството и за мръсотиите, които вършеха, като се напиеха. Имаха колкото си искаха жени и други пороци и безсрамия.

Ние, истинските конкистадори, които оцеляхме след толкова войни, битки и смъртни опасности, с божия помощ премахнахме всички тези пороци и им показахме как да живеят угодно на бога и според светото учение. Истина е, че две години по-късно в Нова Испания дойдоха и няколко добри францискански монаси, които дадоха много добър пример; а четири години по-късно пристигнаха монаси от ордена на Санто Доминго, които изкорениха злото и с тяхна помощ светото учение даде много плодове; но което си е право, след бога ние, истинските конкистадори, които ги открихме и завладяхме, първи премахнахме идолите и още отначало им обяснихме светото учение и най-напред на нас се пада наградата и заслугата за това, защото, когато началото е добро, и краят е достоен за похвала. От това любознателните читатели могат да видят на каква чистота, християнство и справедливост ги научихме в Нова Испания.

След като бяха премахнати идолопоклонничеството и всички пороци, със светата помощ на господа бога и с щастието и светите християнски добродетели на христолюбивия император дон Карлос, вечна му памет, и на нашия пречестит и непобедим крал и господар на Испания дон Фелипе, негов обичен и любим син, да му даде бог дълъг живот и да се множат кралствата му, бяха покръстени всички жители на завоюваните земи — и мъже, и жени, и родените след това деца. Преди душите им пропадаха в ада, а сега, понеже има много благочестиви монаси от ордените на сан Франциско и на Санто Доминго и от други ордени, те ходят по селищата да проповядват и кръщават новородените, както повелява нашата света църква в Рим. Благодарение на проповедите светото евангелие е много добре посято в сърцата им и те се изповядват всяка година, а някои, които имат повече знания за нашата свята вяра, се причестяват.

Църквите им са с богато украсени олтари и имат всичко необходимо за служба на бога: кръстове, свещници, потири и блюда, големи и малки, всичко това — от сребро и кадилниците — също. Всички богати селища имат мантии, епитрахили: те са от кадифе, дамаска, атлаз и тафта, с различни цветове и украшения, с извезани от злато и коприна кръстове по ръкавите и с кръстове от атлаз за умрелите.

Камбаните са според селището. Срещат се църковни хорове с добре хармониращи гласове: сопрано, контраалти и баси. В някои селища има орган, а в останалите — флейти, чиримиас^[2], тромбони, дулсайнас^[3]; а високи и ниски тръби в Гватемала има повече, отколкото в моята земя, Стара Кастилия; на човек му се искаше да благодари на бога, като гледа как местните жители помагат в светата служба, особено когато служеха францисканци или доминиканци.

И мъжете, и жените, и децата знаят всички свети молитви на своя език; също така имат добрия обичай, когато минават край някой свят олтар или кръст, да навеждат смирено глава, да коленичат и да казват „Отче наш“ — тази молитва я научиха от нас — конкистадорите, — а пред светите олтари и кръстове палят свещи. Освен това ги научихме да почитат и да се подчиняват на духовниците и свещениците и когато те отиват в селищата им, да излизат да ги посрещат със запалени свещи, да бият камбаните и добре да ги гощават. След време, когато видяха алчността на някои от тях и безчинствата, които вършеха, бедните индианци не ги искаха за пастори, но каквото и да казваха на прелата, той не им обръщаше внимание.

Освен тези добри обичаи те имат и други, също тъй свети и благочестиви; в деня на светото причастие или на света Богородица и на други празници, на които ние устройваме процесии, населението на цялата околност на град Гватемала излиза с кръстове и запалени восъчни свещи; носят на рамене носилки с фигурата на светеца или светицата, закрилници на селището им, много богато украсени, и пеят псалми и молитви, свирят със своите флейти и свирки, а в неделя и на Великден правят приношение.

Да минем по-нататък и да разкажа как повечето местни индианци добре научиха нашите занаяти от Кастилия, имат си работилници и си вадят хляба с това. Златарите им са изключителни майстори и на кованото злато и сребро, и на лятото; големи майстори са и каменоделците и художниците. Каменоделците правят много изкусни работи с фините си длета, дялат камъни и вътре в тях правят фигури, които изобразяват светите страдания на нашия бог, изкупител и спасител Исус Христос; ако не бях ги видял, нямаше да повярвам, че са ги изработили индианци; имаше и трима мексикански майстори, които се казваха Андрес де Акино, Хуан де ла Крус и Креспильо.

Освен това повечето синове на първенци обикновено бяха грамотни и се учеха много добре, можеха да станат свещеници, ако не им беше забранил това Светият синод, свикан от многоуважавания епископ на Мексико^[4]; знаеха да четат и пишат и съчиняваха книги с песнопения. Имаше тъкачи на атлаз и тафта, на сукно, на наметала и одеяла, имаше даракчии, тепавичари и плетачи като в Сеговия^[5] и Куенка^[6]; имаше шапкари и сапунджии. Само два занаята не можаха да усвоят, макар и да се опитваха — да правят стъкло и лекарства; обаче аз смятам индианците за много способни и сигурно и това ще усвоят много добре, защото някои от тях са хирурзи и билкари, други са много ловки в ръцете и правят кукли.

Те са били по природа добри земеделци още преди нашето идване в Нова Испания, а сега отглеждат всякакви животни, волове, орат земята, сеят жито, торят го и го прибират, продават го и правят хляб и сухари; засадили са в земите си всички дървета и плодове, които са пренесени от Испания; тъй като прасковите не са добри за здравето, а бананите хвърлят голяма сянка, те ги изсичат и засаждат дюли, ябълки и круши, които много ценят.

Да минем по-нататък и да кажа за правосъдието, което ги научихме да опазват и изпълняват. Индианците всяка година избират своите кметове и съветници, писари и пристави, бирници и икономи и имат общини, където се събират два дни в седмицата, поставят портиери и съдят за дългове и други престъпления, осъждат провинилите се на бой с бич и други наказания, а при убийство или други жестокости предават престъпника на губернаторите, ако няма Кралска аудиенция. Както са ми казвали добре осведомени хора, в Тласкала, Тескуко, Чолула, Уешосинго, Тепеака и други големи градове, когато индианците свикват съвет, пред кметовете вървят телохранители с позлатени боздугани, както излизат вицекралете на Нова Испания. Те съдят правдиво като нас и се стремят да научат добре законите на кралството, по които издават присъди.

Освен това повечето касици са богати и имат коне с добра сбруя и седла; те се разхождат по градовете, селищата и родните си места и водят свои индианци и пажове, които ги придружават; дори в някои селища правят конни състезания и рицарски двубои, като например в деня на светото причастие, на свети Хуан, на Сантяго, на света Богородица или на светеца закрилник на селището. Много от тях се борят с бикове, дори и да са много свирепи. Например в Чиапа дори и индианците, които не са касици, имат коне и дори хергелета от кобили и катъри, с които пренасят дърва и царевица, за да ги продадат на пазара, и много от тях са мулетари, също като в Кастилия. С една дума, отлично владеят всички занаяти, дори знаят да тъкат килими.