Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (171)

Глава CLXX
Какво направи маркиз дел Вале след пристигането си в Кастилия

Маркизът заповяда да приготвят кораби и припаси, за да отиде в Кастилия да измоли от Негово Величество да му платят поне част от тристате хиляди златни песос, които похарчил за армадите; освен това имаше за разрешаване един спор с Нуньо де Гусман по преброяването на васалите му.

Кортес пожела да тръгна с него, тъй като в двореца съм щял да измоля по-лесно селища пред господата от Кралския съвет на Индиите, отколкото пред Кралската аудиенция в Мексико, аз се качих на един кораб и тръгнах за Кастилия, а маркизът дойде чак след два месеца, защото не бил събрал всичкото злато, което искал да занесе. Това беше през 1540 година, тъй като си спомням, че предишната година се бе поминала пресветлата императрица, нашата господарка доня Исабел, бог да я прости; цяла Нова Испания и всички конкистадори бяха много опечалени. Като общински съветник в Гуасакуалко и един от най-старите конкистадори аз сложих траур и така тръгнах за Кастилия. С него се явих и в двореца. По това време в двореца пристигна от Перу и Ернандо Писаро, и той в траур, заедно с повече от четиридесет души, които водеше със себе си; пак тогава дойде и Кортес, също в траур, заедно със своите слуги.

Като научиха, че наближава Мадрид, господата от Кралския съвет на Индиите изпратиха да го посрещнат и го настаниха в двореца на командора Хуан де Кастиля. Когато той отиваше в Кралския съвет на Индиите, винаги излизаше един оидор до вратата и го придружаваше до подиума, където седяха президентът дон отец Гарсия де Лоайса, кардинал на Сигуенса, и оидорите; те се посместваха, слагаха още един стол за Кортес и го изслушваха.

Оттогава той повече не се върна в Нова Испания, защото по онова време му направиха разследване и Негово Величество не пожела да му даде разрешение да се върне, макар и да изпрати да се застъпят адмирала на Кастилия, херцог де Бехар, главния командор на Леон, а също и сеньора доня Мария де Мендоса; Негово Величество не промени решението си и дори заповяда да го задържат, докато приключи разследването, а те го протакаха без край и в Кралския съвет на Индиите му отговаряха, че не могат да му дадат разрешение, докато Негово Величество не се върне от Фландрия, където беше отишъл да накаже Ганте.

По същото това време заповядаха и Гусман да напусне земите си и да бъде винаги в двореца; осъдиха го да плати и известна сума в златни песос, без да му отнемат владението в Халиско; той и слугите му също носеха траур. Като ни гледаха така облечени и маркиз Кортес, и Писаро, и Нуньо де Гусман, и всички останали, които бяхме дошли от Нова Испания и от Перу по различни дела, в двореца остроумно ни нарекоха траурните индиански перулерос^[1].

Да се върнем към нашия разказ; по това време заповядаха да затворят Ернандо Писаро в Мота де Медина. След това аз се върнах в Нова Испания и научих, че преди няколко месеца в провинциите на Халиско се разбунтували индианците от Ночистлан и вицекралят изпратил няколко капитани с хората си да ги усмирят и някой си Оняте. Индианците водили големи битки с испанците, изпратени от Мексико. Те ги обкръжили и испанците потърсили помощ от генерал-капитан дон Педро де Алварадо, който по това време се намирал в пристанището Пурификасион с една голяма армада, която приготвял за Китай; той тръгнал да помогне на испанците с много войници, обаче няколко дни по-късно един кон паднал и го прегазил; така загинал Педро де Алварадо.

Негово Величество се върна в Кастилия и започна да готви голяма армада против Алжир; с нея замина и маркиз дел Вале, като взе със себе си и най-големия си син и наследник; взе също и дон Мартин Кортес, който му се роди от доня Марина; придружаваха го и голям брой оръженосци и слуги; той тръгна с една добра галера заедно с дон Енрике Енрикес.

Волята божия била да излезе силна буря, която унищожила голяма част от кралската армада; претърпяла корабокрушение и галерата на Кортес; с голям риск за живота си се спасили и той, и децата му, и останалите благородници. В бъркотията, която настъпва в такива моменти, слугите на Кортес видели как завързал в едни кърпи към ръката си няколко от най-скъпоценните си камъни, които носел като голям господар, но в бързината и блъсканицата при напускането на галерата изгубил всички скъпоценности и камъни, които носел; те стрували много златни песос.

В голямата буря загинали много благородници и войници. Капитаните и маршалите от кралския военен съвет посъветвали Негово Величество незабавно да вдигне лагера срещу Алжир и да тръгне по суша през Бухия, тъй като бурята била по воля божия и повече нищо не можело да се направи. На този съвет не извикали Кортес да си каже мнението; като узнал за взетото решение, той заявил, че ако Негово Величество благоволи, той смята, че с божия помощ може да се превземе Алжир с останалите войници. По този повод казал и много похвали за своите капитани и другари, с които завладял Мексико; че били хора издръжливи на глад и лишения, че където и да ги призовял, вършел с тях геройски подвизи, дори ранените и болните не престанали да се бият и да превземат градове и крепости, макар и с опасност за живота си.

Много благородници чули хвалбите му и казали на Негово Величество, че смятат за голям пропуск, дето не го повикали на военния съвет; други благородници заявили, че не го били поканили, защото знаели, че маркизът щял да бъде на противното мнение; пък и лошото време не позволявало да се викат много съветници; важно било Негово Величество и останалата армада да се спаси, защото се намирали в голяма опасност; с течение на времето, с божия помощ, пак щели да обсадят Алжир; така заминали за Бухия.

Да оставим сега това и да кажа как се върнаха в Кастилия от този изморителен поход; маркизът беше много изтощен и разбит от пътуването, пък и му беше дотегнало да стои в двореца в Кастилия и имаше много голямо желание да се върне в Нова Испания; по това време беше изпратил да доведат от Мексико голямата му дъщеря доня Мария Кортес, която беше сватосал за дон Алваро Перес Осорио, син на маркиз де Асторга и негов наследник; беше обещал към сто хиляди златни дуката за сватбата и още много други скъпоценности, та отиде да я посрещне в Севиля.

Тази женитба се развали, както казваха, по вина на дон Алваро Перес Осорио и маркизът беше много разгневен от това, хвана го треска и беше на косъм от смъртта; понеже болестта му се влошаваше, реши да се махне от Севиля, където ходеха много хора на посещение и му досаждаха с разговорите си, и замина за Кастилеха де ла Куеста, за да прочисти душата си и да направи завещанието си; след като стори това и взе светото причастие, нашият господ бог Исус Христос го освободи от този страдалчески живот на втори декември 1547 година.

Тленните му останки бяха погребани с голяма тържественост и много свещеници в параклиса на херцозите Медина Сидония; в процесията вървяха много благородници от Севиля; по-късно костите му бяха донесени в Нова Испания и погребани в Куйуакан или в Тескуко — това не знам със сигурност, — защото така беше писал в завещанието си.

Искам да кажа и за възрастта му; аз вече споменах, че тръгнахме с Кортес от Куба за Нова Испания през хиляда петстотин и деветнадесета година, тогава той беше на тридесет и четири години и двадесет и осем живя след това, така че умря на шестдесет и две^[2].

Законните дъщери и синове на Кортес бяха дон Мартин Кортес, който сега е маркиз, доня Мария Кортес, която, както казах, щеше да се омъжва за дон Алваро Перес Осорио, но работата се развали и тя се омъжи за граф де Луна де Леон, доня Хуана, която се омъжи за дон Ернандо Енрикес, наследник на маркиза на Тарифа, и доня Каталина, която умря неомъжена. Доня Леонор Кортес се омъжи за Хуан де Толоса, един много богат бискаец, който имаше към сто хиляди песос и няколко мини; баща й беше много недоволен от тази женитба, когато се върна в Нова Испания.

Кортес остави и двама извънбрачни синове, които се казваха дон Мартин Кортес, командор на Сантяго, роден от преводачката доня Марина, и дон Луис Кортес, който също беше командор на Сантяго, роден от една сеньора, на име Ермосиля. Имаше и три дъщери: от една индианка в Куба, наречена доня Писаро, и от две мексиканки; едната от тези дъщери се беше родила уродлива; знам, че и двете имаха добра зестра, защото още от малки им даде индианци от селищата Чинанта.

Не знам какво е било завещанието му, но като го познавам какъв мъдър човек беше, сигурно го е направил много умно и е облекчил съвестта си. Заповяда да построят една болница и едно училище в Мексико; заповяда също в Куйуакан, на две левги от Мексико, да направят женски манастир и да пренесат тленните му останки в Нова Испания. Той остави добри доходи за изпълнение на завещанието и на даренията, които бяха много и щедри, както се полага за добър християнин; за да избягна многословието и защото не си спомням добре, няма да ги описвам тук.

Гербът му беше на безстрашен и смел човек и отговаряше на героичните му дела, девизът му беше изписан на латински и понеже аз не знам този език, не го казвам тук. На герба му бяха изобразени седем кралски глави, завързани с верига; както разбрах и видях това бяха Монтесума, великият господар на Мексико; Какамацин, племенник на Монтесума и велик господар на Тескуко; Коадлавака, господар на Ицтапалапа и други селища; господарят на Такуба; господарят на Куйуакан; друг един велик касик, господар на две провинции, наречени Тулапа, близо до Маталсинго, последният крал беше Гуатемус, който води война с нас и защищава великия град Мексико и неговите провинции.

Ще мина по-нататък и ще кажа какъв беше самият Кортес. Той беше доста висок на ръст, добре развит и як, лицето му беше с пепеляв цвят, не много весело, ако беше малко по-издължено, щеше да има по-хубав вид. В очите, в погледа имаше нещо същевременно приветливо и строго. Брадата му беше доста черна, малка и рядка, косата му беше като брадата. Гърдите и гърбът му бяха широки, беше сух, без корем, малко кривокрак; иначе бе с добре сложени крака. Кортес яздеше добре и владееше всички оръжия както на пехотата, така и на конницата, въртеше ги много добре и най-важното — с голям кураж и дух.

Чух да казват, че като младеж на остров Еспаньола доста харесвал жените; и няколко пъти се бил със смели и ловки мъже и винаги излизал победител. Под долната устна имаше белег от нож, който при внимателно вглеждане се забелязваше, макар той да го прикриваше с брадата.

И във външния му вид, и в приказките и разговорите, и в начина, по който се хранеше, и в облеклото личеше, че е голям господар. Дрехите, които носеше, бяха според времето и обичая, но беше привърженик на коприните, дамаските, сукната — обличаше се просто и много чисто; също така не носеше големи вериги от злато, а само една малка верижка с много майсторска изработка и един медальон с образа на света Богородица с младенеца на ръце, и един надпис на латински, а на обратната му страна — свети Йоан Кръстител с друг надпис. Носеше един много скъп пръстен с диамант, а на шапките си, които по това време се правеха от кадифе, имаше един медал с надпис и някакъв образ, който вече не си спомням какъв беше; по-късно започна да носи шапка от сукно без медал.

Като голям господар той имаше прислуга, двама маестресалас^[3] и икономи и много пажове и обслужването в дома му беше много изискано, имаше големи сервизи от злато и сребро. Обядваше добре и пиеше по една голяма чаша вино, разредено с вода, около един куартильо^[4], не пропускаше и вечерята, не беше капризен, не се увличаше по деликатеси и скъпи ястия, освен когато се налагаше.

Държеше се много приветливо с всичките си капитани и войници, особено които бяхме тръгнали с него още от остров Куба. Знаеше латински и чух да казват, че бил бакалавър по право; когато разговаряше с учени хора, които знаеха латински, той също им отговаряше на този език. Беше малко нещо поет, съчиняваше куплети и много добре умееше да води разговор.

Сутрин се молеше в определени часове и със смирение слушаше литургията. Почиташе като своя закрилница дева Мария, света Богородица, която всеки верующ християнин трябва да почита; също така и сан Педро, Сантяго и свети Йоан Кръстител, и даваше милостиня. Като полагаше клетва, казваше: „Кълна се в съвестта си“, а като се разгневеше на някой от нашите войници: „Зло да ви стигне!“ Когато беше много ядосан, му се издуваше една вена на шията и една на челото; понякога, когато беше особено разгневен, издаваше стон към небето, но никога не ругаеше с мръсни или обидни думи капитаните и войниците, много се владееше, въпреки че имаше много непочтителни войници, които му говореха неприлични думи; той не им отвръщаше с обиди, дори и да заслужаваха това. Най-много да им каже: „Млъкнете!“ — или: „Вървете, вървете с бога и отсега нататък внимавайте какво говорите, защото ще ви струва скъпо.“

Беше много упорит, особено във военните работи, не вземаше от дума и не се вслушваше в ничий съвет, колкото и да го убеждавахме, че решението му не е добро. Когато Кристобал де Олид се разбунтува с армадата и тръгнахме за Игерас, аз многократно му казах да минем през планините, но той настояваше, че по брега е по-добре и сгреши; ако бяхме минали през планините, навред живееха индианци и нямаше да гладуваме.

Да оставим това и да кажа, че веднага щом стигнахме с армадата във Виля Рика и започнахме да правим крепостта, Кортес пръв започна да копае основите и да изхвърля пръстта; във всичките битки влизаше наравно с нас. Не искам да описвам всичките подвизи и геройства на нашия маркиз дон Ернандо Кортес, защото те бяха толкова много, че разказът ми няма да има край; ще кажа пак за характера му, че беше много пристрастен към играта на карти и на зарове и когато играеше, ставаше много забавен и казваше някои хапливи остроумия, каквито обикновено си разменят играчите. Прекалено обичаше жените, но бе много ревнив към своите. Беше много придирчив и дори нощем обикаляше да проверява постовете и влизаше в колибите и помещенията на нашите войници и ако завареше някого със свалена броня или без алпаргатас, винаги му се скарваше и казваше, че на разпасаната овца и вълната й пречи.

Когато тръгнахме за Игерас, видях, че се бе променил и беше добил привички, каквито нямаше в предишните войни: След като се наобядваше, ако не легнеше да поспи малко, го заболяваше стомахът и затова, макар и на път, след като се нахранеше, му постилаха един килим, който носеха за тази цел, или някой плащ и колкото и да печеше слънцето, първо поспиваше малко и после тръгвахме. Също така по време на войните за завладяването на Нова Испания беше сух и слаб, а като се върнахме от Игерас, напълня много и пусна голям корем; освен това започна да си боядисва брадата, която побеляваше. Искам да кажа и това, че докато беше в Нова Испания, се славеше с щедростта си, а след като се върна от първото си пътуване до Кастилия и особено след второто през 1540 година, всички го смятаха за скъперник и дори един негов слуга заведе дело срещу него, защото не му плащал.

Ако човек се вгледа по-добре, това си имаше оправдание, защото след завладяването на Нова Испания Кортес постоянно имаше мъчнотии и пръсна много пари за корабите, които изпрати да откриват нови земи.

Той не сполучи и с плаването си до Калифорния, нито в похода към Игерас; струва ми се, че сега и неговият син, дон Мартин Кортес, въпреки че е господар с голяма рента, също пострада от нещастието, което говорят, че сполетяло и него, и братята му.^[5] Бог да му е на помощ на маркиз дон Ернандо Кортес и да прости греховете му. Сигурен съм, че съм пропуснал много от качествата на този смел човек; каквото си спомних, това написах.