Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (170)

Глава CLXIX
За разходите на маркиза дон Ернандо Кортес по подготовката на армадите, които бе изпратил да откриват нови земи, и как в нищо нямаше сполука

Нужно е да се върна малко назад, за да се разбере това, което ще кажа сега. Още по времето, когато Маркос де Агилар управляваше Нова Испания, преди да замине за Кастилия, Кортес беше изпратил на път четири кораба, построени в провинция Сакатула, много добре снабдени с припаси и артилерия, с добри моряци и двеста и петдесет войници, както и с много дреболии и стоки от Кастилия; имали храна и сухари за една година. За генерал-капитан изпратил един идалго, който се казваше Алварадо де Саяведра Серон.

Техният курс бил към Молукските острови или Китай и то бе заповед на Негово Величество, който на 22 юни 1526 година писал на Кортес от Гранада. Кортес показа това писмо на мен и на другите конкистадори, които бяха с него, и затова го заявявам тук. Негово Величество заповядал също на Кортес и на капитаните, които изпратил, да потърсят една армада, тръгнала от Кастилия за Китай начело с капитан дон Гарсия де Лоайса, командор на Сан Хуан де Родас.

По времето, когато Саяведра се готвел за пътуването, на брега на Теуантепеке пристигнал един патаче^[1], който бил тръгнал от Кастилия с армадата на командора. Негов капитан бил Ортуньо де Ланго, родом от Португалете. От капитана и от кърмчиите Алваро Саяведра Серон се осведомил за всичко, което го интересувало, и дори взел със себе си един кърмчия и двама моряци, на които платил много добре, за да тръгнат с него.

След като били дадени обичайните напътствия и предупреждения, след като била отслужена литургия през декември 1527 или 1528 година^[2], корабите отплавали от пристанището Сигуатанехо в провинция Колима или Сакатула, не си спомням добре. Нашият господ бог ги насочил към Молукските и други острови; през какви мъки и страдания са минали и колцина са загинали в това пътешествие, аз не знам. Три години по-късно видях в Мексико един от моряците на Саяведра и той разказваше такива неща за тамошните градове и острови, че аз не преставах да се чудя. Това са островите, към които сега от Мексико изпращат кораби да ги откриват и да търгуват; чух също, че португалците, които владеели тези острови, заловили Саяведра или хората му, не съм сигурен, и ги отвели в Кастилия, и Негово Величество също узнал за това. Тъй като оттогава минаха много години, аз си спомням само това и че видях писмото, което Негово Величество беше изпратил на Кортес.

Искам да кажа сега как през май 1532 година, след като се върна от Кастилия, Кортес изпрати от Акапулко два кораба, много добре запасени с провизии, моряци, артилерия, стоки за размяна и осемдесет войници стрелци с арбалети и пушки. За генерал-капитан замина Диего Уртадо де Мендоса.

Още преди капитан Уртадо да навлезе навътре в морето и да започне да търси острови, мнозинството от хората на единия кораб се разбунтували. Те твърдели, че се били споразумели с капитана да им даде един кораб, за да се върнат в Нова Испания, но не е за вярване един капитан да се съгласи на такова нещо; те чисто и просто са завладели кораба. На връщане ги застигнала буря и ги изхвърлила на брега; с голяма мъка стигнали до Халиско и оттам новината долетя в Мексико и много огорчи Кортес. Диего де Уртадо продължил все край брега и повече не се чу и видя нито той, нито корабът му.

След тази загуба Кортес изпрати други два кораба, направени в Теуантепеке и добре запасени с хляб, месо и с всичко необходимо, с артилерия, добри моряци и седемдесет войници на борда. Генерал-капитан им беше един идалго, на име Диего Бесера де Мендоса. Капитан на другия кораб беше Ернандо де Грихалва, подчинен на Бесера, а главен кърмчия — един бискаец, голям космограф, на име Ортуньо Хименес.

Кортес заповяда на Бесера да издири Диего де Мендоса и ако не го намери, да навлезе колкото може по-навътре в морето да търси нови земи, защото се говореше за богати острови и бисери. Преди да тръгнат, в разговор с другите кърмчии Ордуньо Хименес им обещал да ги заведе в много богати земи и да ги направи всички много богати; неколцина му повярвали.

Още първата нощ след тръгването им от Теуантепеке излязъл лош вятър и разделил двата кораба и те повече не се събрали, въпреки че скоро след това времето се оправило; сигурно за да не бъде под командата на Бесера Ернандо де Грихалва се отделил с кораба си, защото Бесера беше много надменен и с тежък характер и завърши зле, както ще кажа по-нататък. Грихалва се отделил също и защото искал да се прочуе с откриването на някой остров; той навлязъл повече от двеста левги навътре в морето и открил един остров, който нарекъл Санто Томе; той бил ненаселен.

Да оставим Грихалва и да кажа какво се случило с Диего Бесера и кърмчията Ордуньо Хименес. По пътя те се скарали и тъй като повечето войници на кораба ненавиждали Бесера, Ордуньо се наговорил с други бискайци моряци да го нападнат някоя нощ и да го убият. Така и направили — нападнали го, като спял, и убили и него, и други войници и ако не се били намесили монасите францисканци, щяло да има още много жертви.

Кърмчията Хименес и другарите му завладели кораба и по молба на монасите те се насочили към Халиско, където оставили духовниците и ранените. След това Ордуньо Хименес отново отплавал и стигнал до един остров, който той нарекъл Санта Крус^[3]. Островът бил населен от диваци — индианци — и после казваха, че там имало бисери. Когато слезли на брега, местните жители ги нападнали и избили, останали живи само моряците на кораба. Те се върнали в Халиско и разказали за случилото се; уверявали, че земята е добра, гъсто населена и богата с бисери; новината скоро стигна и до Мексико.

Когато Кортес узна това, много се огорчи, но понеже беше твърд човек, не се отчайваше от такива превратности; той реши да не изпраща повече капитани, а сам да отплава. По това време беше изкарал от корабостроителницата три добри кораба в залива на Теуантепеке и когато казаха, че в земите, където убили Ордуньо Хименес, има бисери, пожела да иде и да засели там селище, още повече че отдавна имаше намерение да тръгне да открива земи по Южното море.

Когато в Нова Испания се разнесе новината, че маркизът лично ще отплава, хората решиха, че става въпрос за големи богатства, и толкова много войници дойдоха да си предложат услугите, че се събраха към триста и двадесет души, от които тридесет и четирима с жените си.

Трите кораба били добре запасени с много сухари, месо, масло, вино и оцет, както и с още много, необходими за плаването неща. Кортес взел много предмети за размяна, трима ковачи с наковалните им, двама дърводелци с инструментите им, добри и опитни кърмчии и моряци. Заповядал, който иска да плава с него, да отиде направо в Теуантепеке, а той тръгнал с капитан Андрес де Тапия и някои други капитани и войници; взел и свещеници, и монаси, лекари, хирурзи и лекарства.

Тъй като се събрали много войници и конници, Кортес решил да вземе само толкова, колкото сметнал, че ще могат да поберат трите кораба до острова или залива, наречен Санта Крус. Щом стигнал там, това било през май 1535 година, веднага заповядал на корабите да се върнат да вземат и останалите войници, и конете и да ги доведат под командата на капитан Андрес де Тапия, който останал да чака. Натоварили хората и поели на път към Санта Крус, но излязла буря и ги изхвърлила в устието на една голяма река, която нарекли Сан Педро и Сан Пабло.

След като времето се оправило, продължили плаването си, но отново излязла буря, която разпръснала трите кораба; единият стигнал до Санта Крус, другият заседнал и се разбил близо до Халиско и войниците, много недоволни и разочаровани от пътя и трудностите, се върнаха в Нова Испания, а някои останали в Халиско; третият кораб стигнал до един залив, който нарекли Гуаябал, защото там имало много от плодовете, наречени гуаябас.

Месото и сухарът, и всички хранителни припаси се намирали в кораба, който се разбил до Халиско, и Кортес, и хората му били измъчвани от голям глад, защото местните жители не сеели царевица; те били диваци и ядели само плодове, риба и миди. От глад и болести умрели двадесет и трима души, а много други се поболели и проклинали Кортес и острова му, и залива, и откриването на тази земя.

Като видял това, Кортес решил лично да тръгне с кораба си заедно с петдесет войници, двама ковачи, дърводелци и трима калафатчии да търси останалите кораби, защото бил сигурен, че поради лошото време и ветровете сигурно са заседнали. Той намерил първо заседналия до Халиско кораб без никакви хора на него, а след това и другия близо до едни рифове. С голям труд успели да стегнат и калафатят корабите и трите се върнали в Санта Крус и донесли храна. Войниците яли толкова много месо, че половината от тях умрели, понеже били много изтощени от глад и стомасите им не издържали.

За да не гледа толкова беди, Кортес тръгнал да открива нови земи и тогава се натъкнали на залива на Калифорния. Маркизът бил вече много измъчен и желаел да се върне в Нова Испания, но от срам да не му кажат, че похарчил много злато, а не открил нови земи, че не му върви в нито едно начинание и заради проклятията на войниците не се върнал.

Маркизата, доня Хуана де Сунига, нямала никаква вест от него, освен че един от корабите му се разбил при Халиско, и била много отчаяна, мислела, че е загинал или се е загубил. Тя изпратила два кораба да го търсят, единият от които бил завърналият се в Нова Испания кораб с капитан Грихалва, а другият бил нов, построен в Теуантепеке; и двата били натоварени с храна. За капитан заминал някой си Ульоа; маркизата писала много нежно писмо на мъжа си, молейки го незабавно да се върне в Мексико у дома си, да отгледа децата си и да не насилва съдбата, а да се задоволи с героичните подвизи и слава, с които се е прочул навсякъде. Тя писала също и на преславния вицекрал дон Антонио де Мендоса много мило и любезно писмо, молейки го да се върне в Нова Испания.

Двата кораба стигнали без премеждия при Кортес; като видял писмата на вицекраля и молбите на жена си и децата си, той оставил за капитан на хората си Франсиско де Ульоа с всичките хранителни припаси и тръгнал обратно, слязъл в пристанището на Акапулко и с големи преходи стигнал в Корнавака за голяма радост на жена си. Всички жители на Мексико и конкистадорите се зарадваха на завръщането му, а също и вицекралят, и Кралската аудиенция, защото се носеше слух, че касиците в Нова Испания искат да се разбунтуват, виждайки, че Кортес го няма.

Освен това скоро се прибраха и останалите войници и капитани, които беше оставил в залива, наречен Калифорния. Не си спомням как стана завръщането им, дали те сами дойдоха или вицекралят и Кралската аудиенция им дадоха разрешение.

След като си почина няколко месеца, Кортес изпрати нови два кораба, много добре запасени с хляб и месо, с шестдесет войници и добри кърмчии; за капитан пак замина Франсиско де Ульоа. Тези кораби бяха изпратени от Кортес по изрично настояване на Кралската аудиенция в Мексико в изпълнение на договора с Кралския съвет.

Тръгнаха от пристанището на Нативидад през юни на 1530 и не си спомням коя година^[4]. Кортес заповядал на капитана да плава покрай брега, да проучат Калифорния и да потърсят капитан Уртадо. Плаването продължи — отиване и връщане — седем месеца и знам, че не извършили нищо, което заслужава да се опише; върнаха се в Халиско.

Няколко дни след завръщането им един войник причакал Ульоа и го намушкал с меча си и той умря.

Така завършиха пътешествията и откритията на нови земи на маркиза; много пъти чух да казва, че изхарчил триста хиляди златни песос за армадите. Той реши отново да отиде в Кастилия по преброяването на васалите му. И ако помислим, ще видим, че след завоюването на Нова Испания той нямаше сполука в нищо.