Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (168)

Глава CLXVII
Как докато Кортес беше в Кастилия, в Мексико дойде Кралската аудиенция

Докато Кортес беше в Кастилия, в Мексико дойде Кралската аудиенция, изпратена от Негово Величество; неин председател бе Нуньо де Гусман, губернатор на Пануко, с четирима лиценциати за оидори^[1]: Матиенсо, за когото казваха, че бил родом от Биская или близо до Навара; Делгадильо от Гранада; Малдонадо от Саламанка и Парада, който живееше на остров Куба.

При влизането им в Мексико те бяха тържествено посрещнати, за петнадесет-двадесет дни се показаха много справедливи при раздаването на правосъдие и носеха такива големи пълномощия, че дори по-късно нито вицекралете, нито президентите са имали подобни; да разпределят земята за вечно ползуване, да облагодетелствуват най-напред конкистадорите, защото така бил заповядал кралят.

След това съобщиха за идването им по всички градове и селища на Нова Испания, за да изпратят пълномощници с опис и брой на индианските селища във всяка провинция и да се направи разпределението им за вечно ползуване. За кратко време в Нова Испания се събраха пълномощниците от всички градове и селища и дори от Гватемала, както и много конкистадори; по това време аз бях в Мексико като пълномощник и застъпник на Гуасакуалко и като видях какво заповядват президентът и оидорите, незабавно тръгнах за нашето селище, за да изберем пълномощници за разпределението. Имаше големи разногласия кои трябва да отидат и чрез гласуване избраха мен и Луис Марин.

Като пристигнахме в Мексико, всички пълномощници поискахме да започне разпределението за вечно ползуване според заповедта на Негово Величество, но по това време Нуньо де Гусман, Матиенсо и Делгадильо вече се бяха отметнали; другите двама оидори Малдонадо и Парада бяха починали от болки в слабините; ако Кортес беше по това време в Мексико, сигурно щяха да кажат, че той ги е уморил. Както се говореше, те се отказали от първоначалното си намерение да правят разпределението, както повеляваше Негово Величество, под внушението на фактора^[2] Саласар, който беше станал много близък приятел на Нуньо де Гусман и на Делгадильо, така че ставаше само това, което казваше. Той ги беше посъветвал да не правят разпределението, защото конкистадорите и заселниците щели да се почувствуват господари и нямало да ги уважават, както трябва, тъй като щели да знаят, че няма да могат да им отнемат индианците, а така ще ги държат винаги подръка, ще могат да правят това, което те искат, да дават и да отнемат земи по свое усмотрение и ще бъдат богати и могъщи.

Саласар, Нуньо де Гусман и Делгадильо се наговорили самият фактор да замине за Кастилия да настоява губернаторството да се даде на Нуньо де Гусман, защото вече знаели, че Кортес не се радва на същото благоволение пред Негово Величество, както в началото, и няма да го получи, колкото и застъпници да изпраща. Факторът се качил на един кораб, наречен „Ла Сорноса“, но при една буря той се разбил в брега близо до Гуасакуалко; факторът се спасил с една лодка и се върна в Мексико; така пропадна отиването му в Кастилия.

С пристигането си в Мексико Нуньо де Гусман, Матиенсо и Делгадильо се заеха и с разследване на дейността на ковчежника Алонсо де Естрада, която изкараха безупречна; ако той се беше показал истински мъж, за какъвто го смятахме, щеше да остане като губернатор, още повече че Негово Величество не беше заповядал да му отнемат губернаторството. Освен това, ако се беше захванал истински да вземе губернаторството, всички жители на Мексико и конкистадорите, които по това време се намирахме там, щяхме да го подкрепим, защото знаехме, че кралят не му отнема длъжността, а освен това проявяваше много усърдие и желание да изпълни заповедите на Негово Величество. Но той скоро умря, обиден от разследването.

Кралската аудиенция беше против маркиза във всяко отношение и изпрати да се направи разследване на Хорхе де Алварадо в Гватемала; за там замина някой си Ордуня, родом от Тордесиляс, а как завърши разследването, не знам. След това представиха много искове срещу Кортес чрез прокурора, а факторът Саласар отделно предявил други искове; записките, които давали в съда, били много обидни, с много лоши думи.

В тях пишело, че Кортес бил тиранин и предател, че не служел вярно на Негово Величество и други такива грозни клевети; лиценциатът Хуан Алтамирано, на когото Кортес беше оставил пълномощия, когато заминал за Кастилия, станал прав и със свалена шапка казал на президента и на оидорите с голяма почит, че той моли негово височество да заповяда на фактора Саласар да бъде по-сдържан в записките си и да не позволяват да обижда маркиза, защото той е благороден човек и много верен служител на негово височество.

Молбите на Алтамирано не помогнали; на другия ден факторът излязъл с още по-грозни писания и Алтамирано и той си разменили остри приказки; Алтамирано измъкнал камата си и щял да намушка фактора, ако не го били задържали Нуньо де Гусман, Матиенсо и Делгадильо. Веднага целият град пламнал и Алтамирано бил затворен в избите, а факторът — у дома му. Ние, конкистадорите, отидохме при президента да го молим да пуснат Алтамирано и след три дни той бе освободен.

Да оставим тази шумотевица и да минем по-нататък, защото имаше и по-голяма буря; по това време в Мексико беше пристигнал един сродник на капитан Панфило де Нарваес, на име Сабальое, изпратен от Куба от жената на Нарваес, Мария де Валенсуела, да търси мъжа й, за когото се говорело, че бил изчезнал или умрял; той носеше пълномощия за имуществото му, независимо къде ще го намери.

Когато този Сабальое пристигна в Мексико, пусна се слух, че Нуньо де Гусман, Матиенсо и Делгадильо тайно го подтиквали да предяви иск срещу всички конкистадори, които бяхме ходили с Кортес и бяхме разбили Нарваес, беше му извадено едното око и цялото му имущество беше изгоряло; Сабальое предяви иск и за смъртта на хората, загинали в тази битка. Бяха издирени и арестувани всички конкистадори, които по това време се намираха в Мексико, на брой повече от триста и петдесет, в това число и аз. Осъдиха ни да заплатим известна сума песос от злато тепуске^[3] и ни заточиха на пет левги от Мексико. След това ни отмениха заточението, а и парите не ни поискаха.

След тази буря предявиха към Кортес друг иск: че присвоил много злато, скъпоценности и сребро, събрано при превземането на Мексико и от съкровището на Гуатемус, и от него дал на конкистадорите само по осемдесет песос, а останалото изпратил в Кастилия уж на Негово Величество, но в действителност не бил изпратил всичкото, а оставил повечето за себе си; това, което изпратил и бе ограбено от Хуан Флорин, Кортес бил задължен да го възстанови и да върне укритото. Осъдиха го да плати с имуществото си и го разпродадоха; освен това намериха начин да убедят Хуан Хуарес, шурея на Кортес, да го обвини публично в съда за смъртта на сестра си доня Каталина Хуарес; той представи и свидетели да кажат как и по какъв начин я убил^[4].

След това имахме друго премеждие: когато предявиха срещу Кортес иска за съкровището на Гуатемус и за всичкото злато и сребро, взето от Мексико, много от приятелите на Кортес се събрахме с разрешението на един градски съдия в дома на Гарсия Олгин и се подписахме, че нямаме претенции за дял от това злато, нито други искания за плащане от страна на Кортес, и казахме, че знаем със сигурност, че той е изпратил полагаемото се на Негово Величество. Като научиха за това, президентът и оидорите заповядаха да ни арестуват всички под претекст, че не сме искали от тях разрешение да се съберем. Пак ни заточиха на пет левги от Мексико, но като видяха разрешението на съдията, отмениха заточението; обаче за нас това беше голяма обида и неприятност.

Въпреки тези неправди президентът и оидорите не бяха така изпълнителни и строги и присъдите им представляваха дребни суми от злато и тепуске и дори и него не вземаха; с конкистадорите се отнасяха много добре и изпълняваха това, което беше наредил Негово Величество: най-напред на тях да раздават добри индианци и други предимства.

Тях ги погуби прекалената свобода, която бяха дали за белязване на роби; даваха разрешения и на умрели и после техните слуги ги продаваха; в Пануко били белязани толкова много индианци, че имало опасност да обезлюдят провинцията. Освен това не си гледаха службата и не сядаха всеки ден в съда, а ходеха по пиршества, по любов и хазарт и с тези неща губеха много време.

Щедрият и благороден Нуньо де Гусман изпрати като подарък грамота за владение на селището Гуацпалтепеке на контадора Алборнос, който малко преди това се беше върнал от Кастилия с разрешение от Негово Величество да направи в Семпоал преса за захарна тръстика и за няколко години затри селището.

Нуньо де Гусман си позволяваше тази щедрост и беляза извънредно много индианци за роби; той създаде много неприятности и на Кортес. За Делгадильо казваха, че срещу известна рента давал индианци, а също така за главен съдия на Оашака сложил един от братята си, на име Берио; открили, че брат му вземал подкупи и много обиждал съгражданите си; станало ясно, че в едно селище на сапотеките настанил друг свой човек, който също се казвал Делгадильо и също вземал подкупи и вършел беззакония. Матиенсо беше стар и пристрастен към виното; често ходеше по гощавки и водеше със себе си трима-четирима души, все веселяци и пиячи; като се направеха, както трябва, един от тях вземаше мях с вино и отдалеч примамваше стареца, както мамят ястребите към примамките и капаните, и той се хвърляше стръвно към него, надигаше го и пиеше жадно.

Също така ги обвиниха, че по цяла седмица и в празнични дни играели на хазарт и повече им се мятали заровете, отколкото да съдят в съда. Оплакванията от тях били толкова много и подкрепени с доказателства и писма от абати и духовници, че като стигнали до Негово Величество, той веднага без никакво колебание заповядал да се махне цялата Кралска аудиенция и да ги накажат; на тяхно място да сложат други хора, които да бъдат учени, съзнателни и справедливи като съдници. Заповядал също да отидат в провинция Пануко и да видят колко хиляди роби са белязали; заминал самият Матиенсо по заповед на Негово Величество, тъй като се установи, че против стария оидор имало по-малко обвинения и че е бил по-добър съдия от останалите. Освен това бяха обявени за недействителни грамотите, които те издаваха за белязване на роби, и бе заповядано да се унищожат всички железа, с които го вършеха, а също и повече да не се белязват роби. Заповядано беше също така да се направи преброяване на робите в цяла Испания, за да не се продават, нито да се прехвърлят от една провинция в друга.

Негово Величество наредил всички владения и индианци, които Нуньо Гусман и останалите оидори бяха раздали на роднини и приближени, на приятели и на хора, които нямаха заслуги, веднага без бавене да им бъдат отнети и дадени на онези, които Негово Величество беше заповядал да ги притежават. По това имаше големи спорове и дебати; едни се представяха за конкистадори, без да са били, други за дългогодишни заселници и ако са ходили в къщата на президента и оидорите, то е било, за да им служат, да ги почетат и да изпълнят това, което те заповядвали в служба на Негово Величество; всеки защищаваше това, което най-добре отговаряше на интересите му. Работата стигна дотам, че на много малко хора бяха отнети дадените вече индианци.

Когато от Кастилия дойде новината, че ги махат всички от Кралската аудиенция, Нуньо де Гусман, Делгадильо и Матиенсо веднага се заеха да търсят пълномощници за Кастилия, за да докажат със свидетели, че са били много добри съдии и са изпълнявали заповедите на Негово Величество.

За избиране на хората, които да отидат с пълномощията да се застъпят за някои неща, необходими за града и за Нова Испания, както и за управлението й, заповядаха в църквата да се съберем всички пълномощници, които имахме пълномощия от градовете и селищата и се намирахме по това време в Мексико; заедно с нас и някои конкистадори и други лични хора. Те смятаха с нашите гласове да изберат за пълномощник фактор Саласар, защото, както вече казах, макар Нуньо де Гусман, Матиенсо и Делгадильо да бяха направили някои безразсъдни неща, от друга страна, те бяха много добри към всички конкистадори и заселници, даваха ни индианци и с тази мисъл смятаха, че ще гласуваме за фактора, когото те искаха да изпратят от тяхно име.

Като се събрахме в главната църква, както ни беше заповядано, вдигна се такава глъч, суматоха и безредие от хора, които не бяха повикани, че на края те насила нахлуха в църквата, макар да им заповядахме да излязат навън, те нито излизаха, нито млъкваха; в крайна сметка не можахме да контролираме безредието.

Като видяхме това, ние излязохме от църквата и отидохме да кажем на президента и оидорите, че отлагаме гласуването за другия ден и да се съберем в къщата на самия президент, където се събираше Кралската аудиенция. След това ни се стори, че искат да изберат само техни приятели, и решихме да се избере един човек от страна на самите оидори и един от страна на Кортес.

Бяха определени Берналдино Васкес де Тапия от страна на Кортес, а от страна на оидорите — Антонио Карвахал, който бе един от капитаните на бригове; но на мен ми се стори, че и двамата са по-благосклонни към Нуньо де Гусман, отколкото към Кортес, и с право, защото оидорите ни облагодетелствуваха повече и изпълняваха донякъде това, което Негово Величество заповядваше, да ни се дадат индианци, а не като Кортес, който можеше да ни ги даде, докато управляваше; но тъй като ние испанците сме много верни, заради това, че той беше наш капитан, ние повече държахме за него, отколкото той за нас, защото той можеше да ни облагодетелствува, докато беше губернатор, а и Негово Величество беше заповядал същото.

След като бяха избрани споменатите от мен хора, възникнаха спорове за съдържанието на пълномощията; мнозина казваха на Кортес да не се връща в Нова Испания, тъй като, докато той е в града, винаги ще има недоволство и разпри и дори може да се стигне до бунт; всички пълномощници опровергавахме тези приказки и казвахме, че Кортес е много верен и предан служител на Негово Величество.

По това време от Кастилия дойде в Мексико дон Педро де Алварадо, губернатор на Гватемала, а също и аделантадо^[5] и командор на ордена „Сантяго“. Като научи какво искат да пишат президентът и оидорите, бе решено самият аделантадо, останалите пълномощници и някои конкистадори да пишем на Негово Величество за намеренията на Кралската аудиенция.

Споменатите пълномощници заминаха за Кастилия; членовете на Кралския съвет на Индиите разбрали, че всичко е насочено против Кортес, продиктувано от нечисти страсти, и нищо не пожелали да направят в полза на Нуньо де Гусман и останалите оидори, тъй като Негово Величество бил заповядал да ги свалят от постовете им, а освен това Кортес още се намирал в Кастилия и във всичко им противодействувал за запазване на честта и положението си; той се готвел в скоро време да се върне в Нова Испания със сеньора маркизата и покъщнината си.