Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (167)

Глава CLXVI
Как Кортес получил писмата от Испания и какво предприел след това

Кортес получил писма от президента на Индиите дон Гарсия де Лоайса и от херцог де Бехар, както и от други благородници, в които му пишели, че имало много оплаквания от него пред краля и непременно трябва да отиде да спаси честта си; пишели му също, че починал баща му, Мартин Кортес. Като прочел писмата, Кортес много се наскърбил както от смъртта на баща си, така и от обвиненията срещу него, които били клевета; той продължил да носи траура, който бил сложил за смъртта на жена си доня Каталина Хуарес ла Маркайда; Кортес почел паметта на баща си по възможно най-добрия начин.

Кортес и преди имал желание да тръгне за Кастилия, но след тези писма вече не го сдържало и тозчас изпратил един свой иконом, на име Педро Руис де Ескивел, родом от Севиля, да иде във Веракрус и да купи двата кораба, дошли от Кастилия, за които се говорело, че били нови и бързи; той имал готови сухари, пушено месо и сланина и всичко останало, както се полага за голям и богат господар като него; взел всичко, каквото можело да се намери в Нова Испания за пътуване по море, а също и провизии от Испания, които били толкова много, че стигнали за две години и за още два кораба с много повече хора.

Икономът тръгнал през езерото на Мексико с едно голямо кану, шестима мексикански гребци и един негър към селището Айосинго и носел няколко блокчета злато; не се знае кой го причакал в самото езеро и го убил, но не могли да намерят нито кануто, нито гребците, нито негъра; четири дни след това открили трупа на Ескивел на едно островче сред езерото, полуизяден от хищни птици.

Около смъртта на иконома имало големи подозрения, тъй като някои говорели, че той много се хвалел и разказвал истории с дами и омъжени жени и по тази причина не го обичали никак, подозирали го в други неща, които тук не мога да кажа; в крайна сметка не се разбрало как е бил убит, нито случаят бил разследван по-дълбоко.

Кортес веднага изпратил други икономи да приготвят корабите и да натоварят провизиите и бъчвите с вино; той обявил, че който иска да тръгне за Кастилия, ще го вземе безплатно, стига да има разрешение от губернатора. След това, придружен от Гонсало де Сандовал, Андрес де Тапия и други благородници, Кортес отишъл във Веракрус и като се изповядал и причестил, качил се на кораба; бог му дал много хубаво време и за четиридесет и два дни стигнал в Кастилия, без да спира в Хавана или по другите острови; слязъл близо до Палос.

Като стигнали здрави и читави, те забили колена в земята и вдигнали ръце към небето, благодарейки на бога за милостта му към тях.

В Кастилия пристигнали през декември 1527 година. Изглежда, Сандовал бил много болен и след голямата радост дошла скръбта; след няколко дни бог взел душата му в град Палос. Странноприемницата принадлежала на един въжар и той му откраднал тринадесет кюлчета злато; Сандовал видял с очите си как ги извадил от един сандък, тъй като въжарят изчакал всички да излязат или нарочно ги изпратил бързо да повикат Кортес от Рабида. Сандовал не се осмелил да вика, защото бил много отслабнал, отпаднал и болен, а въжарят не му изглеждал добър човек и се уплашил да не го удуши с дюшека или възглавницата; след това стопанинът избягал в Португалия със златото.

Да се върнем при Кортес, който, щом узнал, че Сандовал е много болен, веднага отишъл при него; той разказал как стопанинът му откраднал кюлчетата злато и избягал. Опитали се да го заловят, но тъй като бил избягал в Португалия, не могли да спасят нищо. С всеки изминат ден състоянието на Сандовал се влошавало и лекарите, които го лекували, му казали да се изповяда, да се причести и да си направи завещанието. Той сторил това с голяма смиреност и дал големи дарения на бедняци и на манастири; за изпълнител на завещанието посочил Кортес, а за наследница — една своя сестра Мария, която по-късно се омъжила за един извънбрачен син на граф де Меделин. Като подготвил душата си и направил завещанието си, той предал богу дух. Бил погребан с големи почести в манастира „Нуестра сеньора де ла Рабида“. Кортес и всички останали благородници, които били с него, сложили траур. Бог да го прости, амин.

Кортес писал на Негово Величество, на кардинал де Сигуенса, на херцог де Бехар, на граф де Агилар и на други благородници и им съобщил за пристигането си и за смъртта на Сандовал; описал какъв човек е бил той, колко големи заслуги има в служба на Негово Величество, че е бил много уважаван капитан: и войската умеел много добре да командува, и самият той бил много храбър в боя. Когато тези писма стигнали до Негово Величество, той се зарадвал на идването на Кортес и скърбял за смъртта на Сандовал, тъй като вече знаел каква забележителна личност е бил приживе.

След като получил писмото на Кортес, херцог де Бехар заедно с граф де Агилар отишъл при Негово Величество да се застъпи за него и казал, че много добре познава голямата преданост на своя довереник, че този благородник има големи заслуги и винаги е проявявал своята вярност към краля и своя господар, комуто е много задължен, и че и сега показва това на дело. Херцогът казал това, понеже по времето, когато обвинявали и клеветели Кортес, той на три пъти залагал главата и имота си като негов поръчител и на всички нас, доказвал, че ние сме верни служители на краля и сме достойни за неговото благоволение.

Негово Величество заповядал във всички градове и селища, през които мине Кортес, да му окажат големи почести и херцог де Медина Сидония му дал тържествен прием в Севиля и му подарил много добри коне. След като си починал два дни, Кортес тръгнал за манастира „Нуестра сеньора де ла Гуадалупе“ на деветдневен пост и молитва; по някаква щастлива случайност по това време там пристигнала сеньора доня Мария де Мендоса, жена на главния командор на Леон дон Франсиско де лос Кобос, която водела със себе си много знатни госпожи, между които и една своя неомъжена сестра.

Като научил това, Кортес много се зарадвал и след като се помолил на света Богородица и раздал милостиня на бедните, а после поръчал и заупокойни молитви за баща си, жена си и Гонсало де Сандовал, той отишъл, придружен от много благородници, които бил довел от Нова Испания, и други, присъединили се към него в Испания, да изкаже почитанията си на сеньора доня Мария де Мендоса, на сестра й, която била много красива, и на останалите госпожи.

Понеже Кортес беше много изискан и приятен, а славата за големите му подвизи вече се носела из цяла Кастилия, пък и дар слово и богатства имаше, та там започнал да прави големи подаръци от златни украшения на тези сеньори; след накитите им дал украшения от пера със сребро и злато; най-много давал на сеньора доня Мария де Мендоса и на сеньора сестра й. След тези подаръци поднесъл само на госпожицата няколко кюлчета злато — да си направи накити; заповядал да им дадат също благовония и балсами да се прекадят и после ги забавлявали индианските играчи и танцьори; сеньорите били доволни и възхитени от него.

Освен това Кортес научил, че едно от мулетата от екипажа на сеньоритата е окуцяло и тайно заповядал да купят две много добри животни и да ги дадат на иконома на двете сеньори. Кортес останал в манастира, докато тръгнат за кралския дворец в Толедо; през цялото време той ги придружавал и им служел, устройвал празненства; показал се толкова благоразположен и внимателен, че сеньора доня Мария де Мендоса поискала да го ожени за сестра си; ако Кортес не бе сгоден за сеньора доня Хуана де Сунига, племенница на херцог де Бехар, щеше да получи много голямо покровителство от страна на главния командор на Леон и на сеньора доня Мария де Мендоса, а Негово Величество щеше да му даде губернаторството на Нова Испания.

Да оставим настрана женитбата, защото всички тези неща са в ръцете на бога, и да кажа как сеньора доня Мария де Мендоса веднага писала на мъжа си, хвалейки Кортес; тя твърдяла, че приказките за героичните му подвизи са нищо в сравнение с това, което сама видяла и научила от него, че е много приятен и откровен човек; описала колко изискан и щедър кавалер е той, колко услуги й е направил и настояла пред мъжа си да се застъпи за него пред Негово Величество. Като видял писмото на жена си, командорът се зарадвал и тъй като той беше най-приближеният човек на нашия господар — императора, — занесъл писмото на Негово Величество и от свое име го помолил да облагодетелствува Кортес във всичко; Негово величество така и постъпил, както ще разкажа по-нататък.

Херцог де Бехар подхвърлил на Кортес като на шега, че в двореца чул Негово Величество да казва, че желае да види и да се запознае с човека, който така добре му е служил и за когото му били наговорили толкова лоши неща.

Щом Кортес стигнал в двора, Негово Величество заповядал да го настанят. Херцог де Бехар, граф де Агилар и други благородници, техни роднини, излезли да го посрещнат и му оказали голяма почит. На другия ден с разрешение на Негово Величество той отишъл да целуне царските му нозе, придружен от застъпниците си — адмирала на Кастилия, херцог де Бехар и главния командор на Леон. След като поискал разрешение да говори, Кортес коленичил, но Негово Величество му заповядал да стане; после разказал за делата си в служба на Негово Величество, за конкистата и за похода до Хондурас, за интригите на комисионера и на инспектора в Мексико; тъй като разказът бил много дълъг, за да не отегчава Негово Величество, Кортес казал: „Сигурно Ваше Величество се е уморил да ме слуша, не е редно васал като мен да се осмелява да говори толкова дълго на един такъв велик император и господар като Ваше Величество, а и моят език не е свикнал да говори на Ваше Величество и сигурно не мога да разкажа, както се изисква в такива случаи, за станалото. Тук аз нося този мемориал^[1], който Ваше Величество може да прегледа, ако благоволи подробно да научи как е станало всичко.“

След това той коленичил, за да целуне нозете на Негово Величество, задето благоволил да го изслуша. Нашият господар — императорът — заповядал да се изправи. Адмиралът и херцог де Бехар казали на Негово Величество, че Кортес е достоен за неговото височайше благоволение; той го направил маркиз дел Вале^[2] и заповядал да му дадат няколко селища и расото на Сантяго; но не му определили рента и Кортес тогава нищо не казал; не знам как е станало това; направил го също генерал-капитан на Нова Испания и на Южно море^[3]. Кортес отново коленичил да целуне нозете на Негово Величество и той пак му заповядал да стане. Няколко дни след като му били оказани тези големи благоволения, Кортес се разболял много тежко и дори помислили, че ще умре; херцог де Бехар и главният командор Франсиско де лос Кобос помолили Негово Величество да благоволи да го посети преди смъртта му. Императорът отишъл, придружен от херцози, маркизи и графове и от дон Франсиско де лос Кобос, и това в двора се сметнало за много голямо благоволение.

След като оздравял, Кортес вече се смятал за много приближен на Негово Величество. Една неделя Негово Величество бил на литургия в главната църква, придружен от херцози, маркизи и графове, и всеки бил заел място според поста си, който заемал; Кортес нарочно влязъл малко по-късно, минал покрай някои от тези височайши особи и седнал до граф де Насао, чието място било най-близо до императора. Височайшите сановници възнегодували от дързостта му; те сметнали това за неуважение.

Сред тези херцози и маркизи били и херцог де Бехар, адмиралът на Кастилия и граф де Агилар; те отговорили, че не трябва да корят Кортес, защото Негово Величество е благоволил да му заповяда да седне до граф де Насао; освен това Негово Величество заповядал да не забравят, че Кортес и другарите му са завладели толкова земи, че целият християнски свят му е задължен, а те са наследили титлите от своите предшественици; Негово Величество му оказал тази чест като годеник на племенницата на херцог де Бехар.

Да се върнем при Кортес и да кажа, че като се видял приближен на императора, нашия господар, на херцог де Бехар, граф де Насао и на адмирала и с титлата си на маркиз той толкова се възгордял, че започнал да не зачита достатъчно тези, които му били помогнали пред Негово Величество; гледал отвисоко и на кардинал Гарсия де Лоайса, и на Кобос, и на сеньора Мария де Мендоса, и на Кралския съвет на Индиите; цялото му внимание било насочено към херцог де Бехар, граф де Насао и адмирала и като смятал, че близостта с тези знатни люде му е достатъчна, започнал много настойчиво да моли Негово Величество да му даде губернаторството на Нова Испания; отново започнал да изтъква заслугите си и че ако станел губернатор, щял да се заеме с откриването на острови и земи в Южно море, и си предложил услугите за още много други неща. Негово Величество му отговорил, че той трябва да бъде доволен, задето е получил заедно с титлата маркиз и най-доходното владение, че трябва да облагодетелствува и тези, които са му помогнали да завладее новите земи, тъй като заслужават това.

Оттогава нататък благоволението на Негово Величество към Кортес започнало да намалява, защото, така говореха много хора, кардиналът, който беше президент на Кралския съвет на Индиите, и останалите членове се посъветвали с Негово Величество за качествата и заслугите на Кортес и сметнали, че не бива да стане губернатор. Други говореха, че главният командор и сеньора доня Мария де Мендоса променили отношението си към него, защото не ги зачитал достатъчно. Така или иначе нашият господар — императорът — не искал да слуша повече, колкото и да настоявали за губернаторството.

По това време Негово Величество тръгнал за Барселона, та оттам да замине с кораб за Фландрия. Придружили го много знатни благородници, отишъл и Кортес, вече с титлата на маркиз, и не преставал да настоява чрез своите застъпници Негово Величество да му даде губернаторството; той обаче забранил на граф де Насао да му досажда повече по този въпрос, тъй като бил дал на Кортес титла и владения, които носели повече рента от владенията на самия граф при цялото му високопоставено положение.

Да оставим Негово Величество да отплава на добър път и да се върнем при Кортес и да кажем за големите празненства по случай неговата венчавка и за богатите подаръци на жена му сеньора доня Хуана де Сунига: очевидци разказвали, че по-богата сватба в Кастилия не се е вдигала; на някои от празненствата благоволила да присъствува и нашата господарка, пресветлата императрица доня Исабел; казваха още, че Кортес й подарил скъпоценни камъни, но по невнимание или нарочно те не били от най-скъпоценните, каквито бил подарил на жена си сеньора доня Хуана де Сунига. Някои хора, които го бяха придружавали в Кастилия и после дойдоха в Нова Испания, казаха, че там се говорело, че пресветлата императрица доня Исабел, нашата господарка, не била така благосклонна към работите на Кортес, както в началото, когато пристигнал в двора, тъй като научила, че той се е показал неблагодарен към кардинала и Кралския съвет на Индиите, към главния командор на Леон и към сеньора доня Мария де Мендоса; тя научила също така, че притежавал много по-скъпоценни камъни от тези, които й бил дал.

Въпреки всичко тя заповядала на Кралския съвет на Индиите той да бъде подпомогнат във всичко. Тогава Кортес подписал договор, че за няколко години ще изпрати в Южно море два кораба от армадата с шестдесет войници и много припаси и оръжия, за да откриват острови и земи, а в замяна на това ще му бъдат направени някои услуги, за които вече не си спомням.

По това време в кралския двор бил и дон Педро де ла Куева, командор на Алкантара и брат на херцог де Албукерке; същият, когото Негово Величество смятал да изпрати в Нова Испания с много войници да отсече главата на Кортес и на някои други хора, ако ги намери за виновни в нелоялност към Негово Величество. Като видял Кортес и като научил, че Негово Величество го е направил маркиз и ще се жени за сеньора доня Хуана де Сунига, той много се зарадвал; дон Педро де ла Куева се виждал всеки ден с маркиза дон Ернандо Кортес и му казал, че ако бил тръгнал преди за Нова Испания с войниците, които му заповядал да вземе Негово Величество, колкото и предан да се окажел Кортес, волю-неволю трябвало да плати разноските на войниците и пътя им дотам, не по-малко от триста хиляди песос; много добре направил, като дошъл самият той при Негово Величество. Те разговаряли за още много други неща, които аз не споменавам тук, за тях ни уведомиха очевидци; освен това и нашите пълномощници подробно описаха всичко, а и самият маркиз писа за голямото благоволение на Негово Величество, но не каза по каква причина той не му е дал губернаторството.

Няколко дни след като станал маркиз, Кортес изпратил един идалго, на име Хуан де Ерада, в Рим да целуне нозете на светия отец папа Климент, тъй като нашият застъпник Адриан се беше поминал преди три-четири години; по идалгото той изпратил богат дар от злато и скъпоценни камъни и двама индианци — майстори на играта на тояга; в едно изложение Кортес разказал на негово светейшество за пристигането си в Кастилия, за завоюваните земи и за делата си в служба на бога преди всичко и на нашия велик император, разказал му, че всички индианци са били идолопоклонници и са станали християни и други неща, които аз няма да описвам, тъй като не научих подробно съдържанието на писмото, а само това, което успяхме да научим по-късно от самия Хуан де Ерада, когато дойде от Рим в Нова Испания.

Да разкажа какво се случило в Рим на Хуан де Ерада; той отишъл да целуне светите нозе на негово преосвещенство и предал даровете и индианците, които изпращал Кортес. Папа Климент бил поласкан и казал, че благодари на бога, дето по негово време били открити такива големи земи и толкова много хора били обърнати в нашата свята вяра; той заповядал да направят процесии и да благодарят и да хвалят бога за това; казал, че Кортес и всички негови войници вярно сме служили на бога и на нашия господар — императора дон Карлос, — и на цялото християнство и сме достойни за големи благодеяния. Той изпратил една була за опрощаване на всички наши грехове и други индулгенции за болници и църкви; негово светейшество одобрил всичко, каквото Кортес беше направил в Нова Испания, както беше го одобрил и неговият предшественик папа Адриан. Той отговорил на писмото на Кортес, но какво му е писал, не знам; казвам само това, което после научих от Хуан де Ерада и от един войник, на име Кампо, когато те се върнаха от Рим.

Както казаха, в Рим стоял десет дни и след като изпълнил мисията си, негово светейшество благоволил да го направи дворцов граф и му изпратил известна сума дукати, за да се върне, както и едно препоръчително писмо до нашия господар — императора — да го направи капитан и да му даде владение с добри индианци. Тъй като Кортес вече нямаше власт в Нова Испания и не му даде нищо от това, което беше заповядал светият отец, Ерада замина за Перу като капитан.