Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (166)

Глава CLXV
Как Маркос де Агилар починал и завещал управлението на ковчежника Алонсо де Естрада

С козето мляко Агилар преживял близо осем месеца и на края се поминал от болестта си, като в завещанието си писал губернатор да бъде ковчежникът Алонсо де Естрада според пълномощието на Луис Понсе.

Общинският съвет на Мексико и пълномощниците на други градове считали, че Алонсо де Естрада не можел да управлява сам, както подобава, тъй като Нуньо де Гусман, който от две години бил дошъл от Кастилия за губернатор на Пануко, постоянно нарушавал границите на Мексико и казвал, че те са негови поданици. Той бил много невъздържан и не спазвал заповедите, които Негово Величество му бил дал в пълномощията; тъй като един жител на Мексико, на име Педро Гонсалес де Трухильо, много знатен човек, му казал, че не искал да бъде под негово управление, тъй като индианците от неговото имение не били от Пануко, а от Мексико, и за още някои други думи той заповядал да го обесят, без да го изслуша; направил и други безумия, като заповядал да обесят един испанец, за да се страхуват от него; макар и губернатор, той не смятал за нищо ковчежника Алонсо де Естрада и не го уважавал, както подобава. Виждайки тези беззакония на Нуньо де Гусман, общинският съвет на Мексико и други благородници молели ковчежника да управлява заедно с Кортес, за да могат да сплашат Нуньо де Гусман и да го накарат да изпълнява кралските заповеди, но ковчежникът отказал. Други казваха, че Кортес не искал да приеме, за да не говорят злите езици, че иска да управлява насила, а също така се носели слухове, че Кортес е причинил смъртта на Маркос де Агилар.

На края било решено заедно с ковчежника да управлява Гонсало де Сандовал, който бе алгуасил майор^[1] и много почитан човек, и ковчежникът се съгласил; някои хора казвали, че той приел, защото искал да омъжи една от дъщерите си за Сандовал, все му казвал, че ако се ожени, ще бъде много по-уважаван.

И така започнали да управляват ковчежникът и Гонсало де Сандовал; и тъй като на този свят има много безразсъдни хора, някой си Проаньо, който после избягал от Мексико в Халиско^[2] и много забогатял, та той се скарал и обидил губернатора Алонсо де Естрада, и то с такива думи, че тук не мога да ги кажа. Сандовал като губернатор и главен съдебен изпълнител вместо да арестува Проаньо и да го накаже, разправяли, че дори му помогнал да избяга, колкото и да бързал ковчежникът да го залови.

Освен това няколко дни след този случай било извършено друго престъпление: на вратите на ковчежника били закачени много злобни и обидни писания и макар че се знаело много добре кой ги бил сложил, виждайки, че правосъдието не може да му направи нищо, той преглътнал обидата, но оттогава ковчежникът намразил много Кортес и Сандовал и ги проклинал като изчадия адови.

Да оставим това и да кажа, че когато увещавали ковчежника да управлява заедно с Кортес, а после му сложили за другар Сандовал, някои хора посъветвали Алонсо де Естрада да замине незабавно с кораб за Кастилия и да се оплаче на Негово Величество, като каже, че насила са му натрапили Сандовал, защото не се съгласил да управлява с Кортес. Освен това други противници на Кортес, за да му напакостят, писали писма от свое име, че той бил отровил Луис Понсе и Маркос де Агилар, както и Гарай. Писали също, че Кортес искал да убие комисионера и инспектора; по това време за Кастилия заминал и контадорът Алборнос, който никога не се беше разбирал с Кортес.

Когато Негово Величество и членовете на Кралския съвет на Индиите видели тези писма и чули думите на контадора Алборнос, помислили, че всичко това е истина, и Негово Величество заповядал Алонсо де Естрада да управлява сам като губернатор, одобрявайки постъпките и действията му; заповядал също комисионерът и инспекторът да бъдат пуснати на свобода и да им се върне цялото имущество.

Също така Негово Величество заповядал на един благородник, на име дон Педро де ла Куева, главен командор на Алкантара, да тръгне веднага с триста войници за сметка на Кортес и ако го намери за виновен по тези обвинения, да му отсече главата — и на него, и на всички негови хора, които не са били верни служители на краля на Испания; заповядал също между старите конкистадори да разпредели селищата, които щял да отнеме от Кортес; наредил за Нова Испания да замине и Кралската аудиенция, за да бъде правосъдието справедливо. Той вече пишел на Педро де ла Куева да тръгне за Нова Испания, когато в двореца го посъветвали друго. Дали защото не дали на Педро де ла Куева обещаните хиляда дуката или понеже сметнали, че Кралската аудиенция е достатъчна за тази работа, но пътуването на Педро де ла Куева се осуетило и наш застъпник бил пак, както винаги, херцог де Бехар.

Искам да се върна при ковчежника, който, щом видял благосклонността на краля към него, и понеже вече няколко пъти ставал губернатор, се възгордял и с право. Първото нещо, което направил, било да изпрати в Чиапа за капитан един свой братовчед, на име Диего де Масариегос, и да заповяда да разследват дон Хуан Енрикес де Гусман, назначен там за капитан от Маркос де Агилар. Установили, че той извършил в тази провинция повече грабежи, отколкото добрини.

Изпратил също да умиротворяват и да завладеят селищата на сапотеките и индианците михес: на север изпратил някой си Бариос, за когото казвали, че преди бил капитан в Италия; дали му сто войници, между които много стрелци с арбалети и пушки. Като стигнал този капитан с войниците си в земите на сапотеките, една нощ внезапно ги нападнали индианците от Тилтепеке и убили капитан Бариос и седем войници, и ранили много други; и ако не си били плюли на петите към едни мирни селища, там щели да останат всички. Казвам това, за да видите разликата между старите конкистадори и новопристигналите от Кастилия, които не знаеха какво значи война с индианци, нито познаваха военните им хитрости.

Да кажем сега за другия капитан, който тръгнал откъм Оашака. Той се казвал Фигероа, бил родом от Касерес и за него също се говорело, че бил много храбър капитан и много близък приятел на ковчежника Алонсо де Естрада. Фигероа също взел със себе си сто войници от новопристигналите от Кастилия, много стрелци и десет конници. Като стигнали в провинцията на сапотеките, той изпратил да извикат някой си Алонсо де Ерера, капитан на около тридесетина войници, изпратен там още по времето на управлението на Маркос де Агилар. Отишъл Алонсо де Ерера при Фигероа и, изглежда, последният имал пълномощно, че Ерера трябва да му се подчинява, а той отказал и се стигнало до сбиване. Ерера намушкал Фигероа и другите войници.

Раненият и с едната ръка осакатял Фигероа не се осмелил да навлезе във високите и непроходими планини на индианците михес, а и войниците, които водел със себе си, не били способни да завоюват тези земи; та решил да разрови гробовете на вождовете на тези провинции, тъй като в тях намерил доста златни скъпоценности; по стар обичай индианците така погребвали своите първенци. Фигероа се изхитрил да извади от гробовете злато за повече от пет хиляди златни песос и от две селища се сдобил с още скъпоценности, така че решил да зареже конкистата и селищата и тръгнал за Мексико и оттам за Кастилия, а войниците се пръснали кой където му видят очите. Във Веракрус Фигероа натоварил златото си и тръгнал с един кораб, но за негово нещастие излязла буря, корабът се разбил близо до Веракрус и той загинал заедно със златото си с още петнадесет души.

Така завършила конкистата на двамата капитани, изпратени от ковчежника. Тези провинции си останаха непокорни, докато не отидохме ние, хората от Гуасакуалко. Там планините са толкова високи и стръмни, че коне не могат да минат и аз на три пъти си троших тялото по време на походите срещу михес; през лятото ги усмирявахме, а като дойдеше дъждовният период, те пак се вдигаха и избиваха непредпазливите испанци, отделили се от войската; но ние не ги оставяхме на мира и сега там има наше селище, което се казва Сан Алфонсо.

Да минем по-нататък и да оставим нещастните капитани, които не умееха да завладяват нови земи. Щом ковчежникът узнал за станалото с капитан Фигероа, заповядал веднага да заловят Алонсо де Ерера, но не могли да го хванат, тъй като той избягал в планините и в Мексико завели само един от войниците му; още стигнали-нестигнали, без да го изслуша, ковчежникът заповядал да му отсекат дясната ръка. Този войник се казвал Кортехо и бил идалго.

Пак по същото време един коняр на Сандовал се спречкал с един слуга на самия ковчежник и го намушкал; ковчежникът много се ядосал и заповядал и на него да му отсекат ръката. Това станала, когато Кортес и Сандовал били напуснали Мексико, за да се отърват от злословия и свади, както и да умиротворят някои вождове от Корнавака.

Като научили, че Кортехо и слугата са арестувани и искат да им отсекат ръцете, Кортес и Сандовал веднага тръгнали за Мексико; те говорили с ковчежника и като видели, че нищо не помага, това оскърбление много ги засегнало и казват, че Кортес му хвърлил такива думи в лицето, които не са за повтаряне; ковчежникът се уплашил да не го убие и заповядал на някои войници и приятели да го охраняват; освен това освободил от клетките комисионера и инспектора, за да му помагат срещу Кортес.

Осем дни след като ги освободили, комисионерът и друга врагове на Кортес посъветвали ковчежника непременно да отстрани Кортес от Мексико, тъй като докато той бил в града, нямало да може да управлява спокойно, винаги щяло да има разпри и размирици.

След като заповедта била подписана от ковчежника, известили решението му на Кортес и той казал, че ще я изпълни и че благодари на бога, щом е благоволил да позволи да го прогонят от земята и града, които той лично със своите другари е открил и завладял, проливайки много кръв, за които са загинали толкова много войници, и сега са дошли да го пропъдят хора, които нямат никакви заслуги и не са достойни да бъдат служители на Негово Величество; казал, че ще отиде в Кастилия да каже истината на Негово Величество и да потърси справедливост, че ковчежникът е голям неблагодарник и много бързо е забравил всички добрини, които му е сторил Кортес.

След това той напуснал Мексико и заминал за едно свое селище, наречено Куйуакан, оттам в Тескуко, а от Тескуко след няколко дни отишъл в Тласкала. В това време жената на ковчежника, доня Марина Гутиерес де ла Кабалерия, която заслужавала да се спомене с добра дума заради многото си добродетели, като научила за заточението на Кортес и за освобождаването на комисионера и инспектора, казала на мъжа си: „Моли се на бога да не ни сполети някоя беда за тези злини, които си извършил.“ И тя му напомнила за многото добрини и услуги, които им е правил Кортес, и за индианците, които им бил дал, и го посъветвала да се опита да го върне в Мексико и да се сдобри с него или да се пази да не го убият. Толкова приказки му изприказвала, че както разправят хората, той се разкаял, задето заточил Кортес и освободил двамата затворници, тъй като те във всичко били против него самия, макар и големи врагове на Кортес.

По това време от Кастилия дошъл отец дон Хулиан Гарсес, който стана пръв епископ на Тласкала, много добър проповедник. Като узнал, че ковчежникът е заточил Кортес, той не одобрил това и за да ги помири, дошъл от Тескуко с две големи канута, придружен от двама свещеници и един монах. В Мексико узнали за пристигането му и всички духовници, общинският съвет, конкистадорите, благородниците и войниците, които се намирали по това време в града, го посрещнали с много пищност и великолепие, с кръстове, процесии и голяма тържественост.

След като епископът си починал два дни, ковчежникът го помолил да стане посредник между него и Кортес, да му каже, че отменя заточението, да го върне в Мексико и да ги сдобри. Епископът отишъл и се опитал да ги помири, но Кортес не склонил, а както казах, заминал за Тласкала с голяма свита благородници и други хора. Там той се захванал да претопява всичкото злато и сребро, за да може да тръгне за Кастилия. Освен това, което получавал като данък от селищата, той залагал и други доходи и вземал в заем средства от приятели и индианци. За път се готвели и Гонсало де Сандовал и Андрес де Тапия, които също претопявали всичкото злато, което получавали от селищата си.

Докато Кортес бил в Тласкала, при него идвали, за да му служат много жители на Мексико и от други селища, войници, които нямали владения с индианци, вождове от Мексико; и тъй като завистниците и невъздържаните, скандалджиите и подстрекателите не свършват, някои хора го посъветвали да се обяви за крал на Нова Испания, те щели да го подкрепят. Кортес арестувал двама от тези съветници и ги наругал, нарекъл ги предатели и искал да ги обеси. Донесли му писмо и от едни размирници от Мексико със същото предложение; както разправяха, то било с цел да се изтърве Кортес да каже някои злословия, за да се хванат за тях.

Тъй като Кортес във всичко служеше вярно на Негово Величество, със заплахи забранил на тези хора да му говорят за такива предателства, защото ще заповяда да ги обесят; след това писал на епископа да каже на ковчежника като губернатор да накаже предателите, които го подстрекавали; ако той не ги накаже, самият Кортес щял да заповяда да ги обесят.

Да оставим Кортес в Тласкала да се готви за пътуването си до Кастилия и да се върнем при ковчежника, комисионера и инспектора. Разни размирници ги уверявали, че Кортес събира хора, за да тръгне срещу тях и да ги избие, той нарочно казал, че заминава за Кастилия, за да ги заблуди, а всъщност всички вождове от Мексико, Тескуко и от останалите селища около езерото били при него и чакали заповед да тръгнат на война.

Комисионерът, инспекторът и ковчежникът много се изплашили и за да разберат намеренията на Кортес, отново обезпокоили епископа с молба да види каква е работата и писали на Кортес, искайки му прошка. Епископът се съгласил да отиде, още повече че искал да види Тласкала. Като стигнал там, цялата провинция излязла да го посрещне. Той се уверил в голямата преданост на Кортес към Негово Величество и видял, че е арестувал подстрекателите; тозчас епископът изпратил пратеник до ковчежника и казал, че Кортес е много благороден човек и верен служител на Негово Величество и в наше време може да се причисли към най-прославените слуги на кралската корона; че той в момента наистина се готвел да отиде при Негово Величество в Кастилия и те могат да бъдат спокойни. Писал му също, че е направил грешка, като го е заточил.

Не си спомням добре дали Кортес се върнал в Мексико, за да предаде в сигурни ръце имота и къщата си и да осигури получаването на данъците от селищата на своето владение. Вече бил събрал много птици, различни от кастилските, два тигъра, бъчви с благовония и лекове, четирима индианци, майстори на игра с тояга, индианци танцьори, които правят една въртележка и сякаш летят на нея; взел със себе си и три индиански джуджета, секнати в кръста, чиято уродливост била чудовищна; водел също и едни съвсем бели индианци и индианки, които не виждали от голямата белота. Вождовете на Тласкала го помолили да вземе и трима синове на най-големите първенци на провинцията, между които бил и синът на Шикотенга Стария, който след това беше кръстен дон Лоренсо де Варгас. Кортес взел и няколко мексикански вождове. Докато се готвел за пътуването си, дошла новината, че във Веракрус пристигнали два много хубави и бързи кораба, с които донесли за него писма от Кастилия.