Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (164)

Глава CLXIII
Как съдията Луис Понсе обявил, че ще прави разследване срещу Кортес и другите обвинения, но се разболял и починал

Много хора били недоволни от Кортес, а други просто търсели правото си. Всички бързали да се оплачат, да представят свидетели; целият град бил като кошер. Едни казали, че не им дал злато, колкото им се полагало, други се оплаквали, че не им дал индианци според кралските наредби, а ги раздавал на слугите на баща си и на други хора без заслуги; трети предявявали иск за конете, които били убити през войните, и го обвинявали, че макар да имало много злато, Кортес не им платил достатъчно; четвърти се оплаквали от обиди, нанесени им по заповед на Кортес.

Заради нашите грехове и за зла участ бог наказал Понсе де Леон и той легнал болен. Това станало така: на връщане от манастира на сан Франсиско, където присъствувал на църковна служба, го втресло, легнал на легло и четири дни и нощи спал непробудно; като видели това лекарите, които го лекували — лиценциатът Педро Лопес и доктор Охеда, — единодушно сметнали, че ще бъде добре да го причестят, а и съдията пожелал същото. Той приел светото причастие с голяма смиреност и разкаяние и направил завещанието си: за свой заместник оставил лиценциата Маркос де Агилар, когото бил довел със себе си от остров Еспаньола. Девет дни по-късно Луис Понсе предал богу дух.

Всички конкистадори били в траур и скърбели за смъртта му; оплакали го, сякаш им бил роден баща, и наистина той бил дошъл да помогне на тези, които служели предано на краля, така казал, преди да умре; намерили го и в заповедите и наредбите, които носел от Негово Величество, и те били да даде най-добрите земи и индианци на конкистадорите и да подобри благосъстоянието им във всяко отношение. Кортес заедно с всички благородници от града се облякъл в траур и съдията бил погребан с голяма пищност и били запалени всички налични свещи.

По-късно чух от някои благородници, които били в Мексико, когато Луис Понсе се разболял, че той бил музикант и много обичал да слуша музика; в деня, когато му прилошало, поискал да му посвирят на виуела^[1] и както си бил в леглото, отмервал тактовете с пръстите на краката; след като свършила музиката, изведнъж загубил говора си и повече не станал. Хората, които не се имали с Кортес и Сандовал, твърдели, че му била дадена отрова, както на Франсиско де Гарай; най-много приказвал отец Томас Ортис, който умрял от същата болест заедно с други монаси два месеца по-късно. Искам да кажа също, че изглежда по корабите, с които дошъл Луис Понсе, имало чума, защото повече от сто души също заболели от сънна болест и умрели в морето, а мнозина умрели след пристигането си в Меделин.