Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (161)

Глава CLX
Как благородниците умолявали францисканските монаси да изпратят отец Диего де Алтамирано, който се родееше с Кортес, да отиде с кораб до Трухильо и да го склони да се върне в Мексико

Ковчежникът и другите привърженици на Кортес се убедили, че той непременно трябва да дойде в Мексико, защото отново започнали да се появяват групички и разпри, а и контадорът не бил съгласен със затварянето на предишните губернатори и най-вече се страхувал от Кортес заради писмото, което бил писал против него до краля, та решили да помолят францисканските монаси да позволят на отец Диего де Алтамирано да отиде с един добър кораб до Трухильо и да накара Кортес да се върне, тъй като този духовник се родееше с Кортес, и преди да стане монах, е бил войник, та разбираше от тези работи. Отците се съгласили, а и отец Диего де Алтамирано пожелал да замине.

Да оставим отеца да се приготви за пътуването и да кажем как контадорът бил много раздвоен и не гледал с добро око на успехите на привържениците на Кортес; той знаел, че комисионерът имал много приятели, известни като размирници, които постоянно търсят разпри и свади; знаел също, че те държат на него, защото им давал злато и индианци, и решил да ги събере тях и някои по-лични хора, все решителни мъже, да освободят комисионера и инспектора и да убият ковчежника и пазачите.

За да изпълнят плана си, те намерили един майстор на арбалети, на име Гусман, голям веселяк, който обичаше да говори мръсотии, и много тайно му заръчали няколко ключа за вратите на затворите на двамата пленници, като обещали да му платят добре и му дали парче злато за направата на ключовете; предупредили го да пази това в тайна. Майсторът отговорил, че го радва много, задето му имат доверие и че тайната може да бъде издадена от всеки друг, но не и от него; той щял да бъде много доволен да види двамата затворници на свобода. Разпитал ги кои и колко души участвуват в тази работа, къде ще се съберат, за да извършат това добро дело, в кой ден и в кой час и те му разказали всичко, както си било. Той започнал да прави ключовете според калъпа, който му били дали, и нарочно не ги направил съвсем точни, за да се върнат пак при него да ги дооправи и така да има време, та да научи нови подробности; и колкото повече бавел ключовете, толкова повече неща научавал.

Като наближил денят да вземат ключовете и всички били готови с оръжията си, ключарят бързо отишъл в къщата на ковчежника Алонсо де Естрада и му разказал всичко. Без да губи време, ковчежникът тайно изпратил да известят всички привърженици на Кортес, без да уведомят контадора, и отишли в къщата, където били събрани заговорниците; внезапно заловили двадесет души с оръжията им, а другите избягали, където им видят очите. Разпитали заловените и те признали, че се били събрали да освободят затворниците и да убият ковчежника. Узнали също, че контадорът е знаел за заговора и че сред заговорниците имало трима-четирима души много размирни и непокорни, които били замесени във всички разпри и свади в Мексико по онова време. Гледало се дело срещу тях и главният съдия Ортега осъдил трима на смърт чрез обесване, а останалите да ги наложат с бич. Ключарят се крил дълго време от страх да не го убият привържениците на комисионера, задето ги издал.

Да ги оставим тях, тъй като са мъртви, и да се върнем към нашия разказ. Отец Алтамирано се качил според уговорката на кораба в пристанището Веракрус и при хубаво време за няколко дни стигнал при Кортес в Трухильо. Когато жителите на селището и Кортес видели могъщия кораб да влиза с опънати ветрила в пристанището, веднага помислили, че идват да го отведат в Мексико, както и се оказало всъщност. Щом отецът слязъл на брега, придружен от голям брой хора, Кортес познал някои от тях, които бил виждал в Мексико. Всички отишли да му целунат ръцете, а отецът го прегърнал и със свети и благи думи първо отишли в църквата да се помолят богу, а след това в къщата на Кортес, където отецът разказал за случилото се, какво сторил Франсиско де лас Касас за Кортес и как заминал за Кастилия.

Всичко, каквото казал монахът, Кортес вече го знаел от писмото на Суасо, но пак се развълнувал и благодарил на бога, че благоволил да направи всичко така и задето Мексико е вече мирно; казал, че иска да тръгне за Мексико по суша, тъй като по море вече не се осмелява, на два пъти тръгвал, но вълните и теченията го принуждавали да се върне; освен това пътуването по море е много тежко, а той бил много слаб. Обаче кърмчиите му казали, че по това време, през април, няма силни течения и морето е спокойно. На края склонил да тръгне с кораб; но не искал да отплава, докато не види капитан Гонсало де Сандовал, когото бил изпратил до едни селища, наречени Оланче, на петдесет и пет левги оттам. Скоро дойде писмо от Кортес, в което той описваше как дошъл монахът и случилото се в Мексико и ни заповядваше да се върнем, без да се бавим. Като узна тези новини, Сандовал много се зарадва и нямаше търпение да тръгнем. Кортес дал своите разпореждания на капитан Саяведра, когото оставял за наместник в тази провинция; на капитан Луис Марин писал незабавно да потегли за Гватемала.

Кортес се качил на кораба с всичките си приятели и при хубаво време взел курс към Хавана, тъй като вятърът бил по-благоприятен за там, отколкото за Нова Испания. Като слязъл там, всички жители на Хавана, които го познавали, много се зарадвали; от един кораб, току-що пристигнал от Нова Испания в Хавана, той научил последните новини и че в Мексико е вече съвсем мирно; след като индианците от крепостта на Коатлан научили, че Кортес и конкистадорите са живи, те поискали мир от ковчежника при известни условия.