Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly(2017)

Издание:

Автор: Бернал Диас дел Кастильо

Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания

Преводач: Евтим Станков

Година на превод: 1979

Език, от който е преведено: Испански

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1979

Тип: Мемоари/Спомени

Националност: Испанска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна

Излязла от печат: 30.I.1979 г.

Редактор: Димитричка Железарова

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Рецензент: Румен Стоянов

Художник: Димитър Трайчев

Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804

История

  1. —Добавяне

Глава CLVIII
Как на път за Мексико Кортес на два пъти бил застиган от буря и трябвало да се връща в Трухильо

След като се качил на кораба, Кортес отплавал за Мексико, но скоро излязла голяма буря, която строшила предната мачта, и той заповядал да се върнат в Трухильо. Понеже бил много отслабнал, неразположен и разбит от морската болест, а и от страх да не го залови комисионерът, Кортес решил, че ще бъде по-добре да не тръгва веднага за Мексико.

В Трухильо той заповядал да отслужат литургия на светия Дух и процесия и молитви на бога и света Богородица, за да му покажат какво да извърши в тяхна служба. И, изглежда, светият Дух го осенил тогава да не ходи към Мексико, а да завладее и засели околните земи. Без да се бави, той изпратил да ни настигнат и да ни кажат да не продължаваме по-нататък, а да завладеем и заселим тази земя, тъй като неговият ангел хранител така му внушил.

Като видяхме писмото и това, което ни заповядваше, проклехме го хиляди пъти да не види бял ден и каквото и да предприеме, да не му върви, да се погуби така, както и нас погубва. Всички в един глас казахме на капитан Сандовал, че ако Кортес иска да заселва тази земя, нека го стори с онези, които искат да останат с него, достатъчно ни е измъчвал и погубвал, кълнем се, че повече няма да търпим, а ще отидем в Мексико, което бяхме завоювали.

Сандовал беше на нашето мнение и само успя да ни склони да му пишем и да изпратим писмото със същите трима вестоносци, които бяха донесли неговите писма, за да разбере нашата воля. Само след няколко дни Кортес получил нашето писмо, подписано от всички; той ни отговори с големи обещания, ако останем да завладеем тази земя, а в края на писмото имаше заплаха, че ако не се подчиним на заповедта му, в Кастилия и на други места има много войници.

Като видяхме този отговор, всички решихме да тръгнем за Мексико и да го посрамим. Обаче Сандовал с благост и големи молби ни склони да почакаме няколко дни, той лично щял да отиде и да накара Кортес да се качи на кораба. В отговора си му писахме, че трябва да се смили и да промени отношението си към нас, тъй като той ни е довел до това положение, по негова вина са ни ограбили и продали имуществото и са ни взели индианците; тези от нас, които бяха женени, казаха, че не знаят нищо за жените и децата си; молехме го незабавно да се качи на кораба и да тръгне за Мексико; що се отнася до това, че войници има в Кастилия и другаде, нека знае, че в Мексико има и губернатори, и капитани и където и да отидем, ще ни дадат индианци. Преди да тръгне, Сандовал говори на всички ни с голяма любов и остави за капитан Луис Марин; с него отидохме до едни селища, които се наричат Маниани, и оттам в Акалтека, където зачакахме отговора.

За няколко дни Сандовал стигнал в Трухильо и Кортес много се зарадвал, като го видял. Като прочел писмото ни, не знаел какво да реши, тъй като вече бил изпратил братовчед си Саяведра с всичките си войници да умиротворява непокорните селища; колкото и да му говорил и да настоявал Сандовал да тръгне за Нова Испания, Кортес не склонил.