Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (158)

Глава CLVII
Как лиценциатът Суасо изпрати от Хавана писмо до Кортес и какво беше съдържанието му

Щом корабът стигна сушата, неговият капитан слезе и дойде да целуне ръцете на Кортес, предавайки му писмото от лиценциата Суасо. След като го прочете, Кортес много се натъжи, веднага влезе в стаята си и започна да ридае. Излезе едва на другия ден сутринта, беше събота, и заповяда много рано да отслужат литургия.

След службата той ни помоли да изслушаме новините от Нова Испания: как пуснали слух, че всички сме мъртви, и продали на търг цялото ни имущество, а нашите индианци разпределили между други испанци без никакви заслуги. В писмото се казваше:

Понеже в Гуасакуалко Кортес беше дал на комисионера Гонсало де Саласар и на Педро Алминдес Чиринос пълномощия и власт да станат губернатори на Мексико, ако видят, че ковчежникът Алонсо де Естрада и контадорът^[1] Алборнос не управляват добре, щом стигнали в Мексико, те веднага се сприятелили със Суасо, главния кмет, с Родриго де Пас, главния пристав, с Андрес де Тапия, Хорхе де Алварадо и всички останали конкистадори на Мексико.

Като видял толкова много приятели на своя страна, комисионерът казал, че той и инспекторът трябва да управляват, а не ковчежникът и контадорът; станала свада, имало убити. В крайна сметка комисионерът и инспекторът взели властта и затворили своите противници и техните привърженици; всеки ден имало сбивания и намушкани с нож.

Свободните индианци ги давали на свои приятели, макар и да нямали никакви заслуги; на самия Суасо не му позволявали да раздава правосъдие. Затворили Родриго де Пас, задето вдигнал ръка срещу тях. Лиценциатът Суасо успял да ги помири, но само за осем дни.

В това време се разбунтували няколко провинции на сапотеките и племето михес, както и селището-крепост Коатлан. Изпратили срещу тях голям брой войници от новодошлите от Кастилия и други, които не били конкистадори, а капитан им бил инспекторът Чиринос; безразборно пръскали златото от хазната на Негово Величество и от неговата кралска каса, затрупвали лагера с храни, царели пълно безредие и хазартни игри. Нощем индианците излизали от крепостта си и нападали лагера на инспектора; убили няколко войници и ранили доста. По тази причина комисионерът изпратил за капитан един от хората на Кортес, който се казваше Андрес де Монтарас; той бил вече половин човек, прояден от сифилис и не ставал за такава работа, така че индианците продължавали да побеждават и се очаквало Мексико да се разбунтува всеки момент.

Комисионерът гледал да изпрати по всякакъв начин злато на Негово Величество и на главния командор на Леон^[2] дон Франсиско де лос Кабос и пуснал слух, че Кортес и всички ние сме мъртви и пленени от индианците на Шикаланго.

В това време от Кастилия се върнал Диего де Ордас, когото Кортес беше изпратил като пълномощник на Нова Испания; той си издействувал едно владение, за което донесъл грамота от Негово Величество, индианци и собствен герб, на който бил изобразен вулканът при Уешосинго. Щом се върнал в Мексико, Ордас веднага поискал да тръгне да търси Кортес, тъй като видял свадите и кавгите; сприятелил се с комисионера и за да разбере жив ли е Кортес, или мъртъв, той тръгнал по море с един голям кораб и с един бриг все покрай брега и стигнал в селището Шикаланго, където бяха убили Симон де Куенка и капитан Франсиско де Медина с хората им. Като узнал това, Ордас се върнал в Нова Испания и без да слиза на брега, писал на комисионера по няколко пътници, че бил сигурен в гибелта на Кортес; след това със същия кораб, с който ходил да търси Кортес, отишъл до Куба да купува телици и кобили.

Като получил писмото на Ордас, комисионерът го показал в цяло Мексико. Обявили траур и заповядал да направят гроб и паметник в главната църква на Мексико, отдал и други почести в памет на Кортес. След това се обявил с тръби и барабани за губернатор и генерал-капитан на Нова Испания и заповядал на всички жени, чиито мъже били загинали с Кортес, да се погрижат за душите си и да се омъжат отново; същото изпратил да кажат в Гуасакуалко и в други испански селища. Жената на Алонсо Валиенте, която се казваше Хуана де Мансиля, не пожелала да се омъжи отново и говорела, че нейният мъж, Кортес и всички с него са живи и че ние, старите конкистадори, не сме малодушни като хората на инспектора Чиринос, които, вместо да нападат индианците, се оставят те да ги побеждават, че се надявала с божия помощ скоро да види как се завръщат в Мексико мъжът й, Кортес и всички останали конкистадори; за тези приказки новият губернатор заповядал да я набият публично по улиците на Мексико като вещица.

Но на този свят има и много предатели, и ласкатели и сред тях се оказа един човек, когото ние смятахме за честен, и за да запазя честта му, няма да го назова тук по име; та този човек казал един ден на новия губернатор, че се чувствува много зле, тъй като, минавайки предната нощ край Тателулко, където сега е църквата на нашия покровител Сантяго, видял в двора да горят в пламъци душите на Кортес, доня Марина и капитан Сандовал и много се изплашил, та още не можел да се съвземе; той казал това на всеослушание пред много хора.

По това време в Мексико пристигнали Франсиско де лас Касас и Хил Гонсалес де Авила. Като видял разприте, Лас Касас казал, че това не е редно, че не трябва да се позволява такова нещо, защото Кортес е жив, той вярвал в това; но ако не дай боже Кортес е мъртъв, повече заслуги и права да стане губернатор има Педро де Алварадо, а не комисионерът. Брат му Хорхе де Алварадо, ковчежникът и други хора от Мексико тайно писали на Педро де Алварадо да тръгне с всичките си войници към Мексико, а те щели да направят всичко възможно да му дадат губернаторството, докато се разбере със сигурност жив ли е Кортес, или мъртъв, и ще уведомят Негово Величество, за да се разпореди той как да постъпят.

След получаването на тези писма Педро де Алварадо тръгнал за Мексико, не се побоял от комисионера, който го заплашил, че ще го убие по пътя; освен това узнал, че новият губернатор е обесил Родриго де Пас и затворил Суасо.

В това време комисионерът събрал всичкото злато и искал да го изпрати на Негово Величество заедно с тайни писма по своя приятел Пеня. Франсиско де лас Касас, Суасо и Родриго де Пас се възпротивили, а също и ковчежникът, и контадорът и казали, че докато няма сигурно доказателство за смъртта на Кортес, не бива да се пише, че е умрял; колкото до това, че искал да изпрати на Негово Величество полагащата му се част от златото, те нямали нищо против, но в придружителните писма според тях трябвало да бъде изложено мнението на ковчежника и кантадора, а не само това на комисионера, и понеже той вече бил заповядал да натоварят златото и корабите да отплават, Лас Касас тръгнал със заповед от главния кмет Суасо и с благоволението на Родриго де Пас и на останалите служители на кралската хазна и конкистадорите да задържи кораба, докато и другите напишат писма до Негово Величество за положението в Нова Испания.

Като видял, че нито Лас Касас, нито лиценциатът са му добри приятели, комисионерът веднага заповядал да ги арестуват и устроил срещу капитан Хил Гонсалес де Авила и Франсиско де лас Касас процес за обезглавяването на Кристобал де Олид. Осъдил ги на смърт чрез обезглавяване и искал да изпълни присъдата, колкото и те да я обжалвали пред Негово Величество; на края с голямо неудоволствие ги изпратил като затворници в Кастилия с обвиненията по делото срещу тях.

След това хванали самия Суасо, качили го на едно муле и го откарали до Веракрус, където го натоварили на един кораб за Куба, да отговаря там за времето, през което е бил съдия. Родриго де Пас бил арестуван, разпитван и измъчван, за да каже къде е златото и среброто на Кортес; като негов бивш иконом той трябвало да знае скривалището; горили му краката с вряло масло и огън; изтерзан от затворничеството и мъченията, Пас бил полумъртъв. Страхувайки се, че ако го остави жив, Пас ще отиде да се оплаче на Негово Величество, комисионерът заповядал да го обесят като бунтовник и размирник.

Заповядал да заловят и затворят всички войници и жители на Мексико, които били на страната на Кортес. Хорхе де Алварадо, Андрес де Тапия и останалите привърженици на Кортес се укрепили в манастира „Сан Франсиско“; много от останалите конкистадори се присъединили към новия губернатор, тъй като той им давал добри индианци и те възхвалявали победителя. Той заповядал да извадят всички топове от арсенала и от крепостта и да ги поставят пред неговата къща.

В писмото си Суасо умоляваше Кортес час по-скоро да спаси Мексико, защото освен тези беди имало и други, още по-големи: комисионерът бил писал на Негово Величество, че в сандъка на Кортес намерили един фалшив печат, с който той тайно бележел златото, носено от индианците, и не отделял една пета от него за краля.

След като Кортес ни прочете писмото, всички бяхме толкова натъжени и разгневени както за това, че ни докара дотук с толкова мъки, така и на комисионера, когото проклехме хиляди пъти, и сърцата ни щяха да изхвръкнат от ярост. За да не покаже сълзите си, Кортес влезе с писмото в стаята си и излезе чак към обяд. Всички в един глас го молихме и настоявахме веднага да се качим на три кораба и да тръгнем за Нова Испания. Той ни отговори много благо: „О, синове и другари мои! Както виждам, този зъл човек е много могъщ и се опасявам, че като узнае за нашето пристигане, ще направи още по-големи безсрамия и безчестия от досегашните, може да ме убие, да ме удави или да ме затвори, вас — също. С божия помощ аз ще тръгна тайно по море само с четири-пет души от вас и ще слезем в пристанище, от което няма да узнаят нищо в Мексико, докато не влезем непознати в града. Освен това Сандовал е в Нако с много малко войници, а трябва да отиде да умиротворява и Гватемала. Най-добре ще е вие, сеньор Луис Марин, да се върнете с всичките си другари и да се присъедините към Сандовал и след това да тръгнете за Мексико.“

Аз помолих Кортес непременно да ме вземе със себе си, тъй като във всички войни и битки съм бил до него и съм му помагал и че сега е време да разбера дали цени моите заслуги и приятелство. Той ме прегърна и ми каза: „Ако ви взема със себе си, кой тогава ще отиде със Сандовал? Умолявам ви, сине, да идете с вашия приятел Сандовал, а аз залагам брадата си, че ще ви се отплатя и за преди, и за сега.“ В крайна сметка нищо не помогна, не ме остави да тръгна с него.

Също така някои благородници от селището недоволствуваха, че Кортес не им дава длъжностите, които им бил обещал. Кортес ги успокои, като им каза, че ще ги заведе в Мексико и там ще им даде почетни длъжности. Заповяда на Диего де Годой, когото бе назначил за капитан в Пуерто де Кабальос, да отиде с хората си в Нако, тъй като повечето бяха болни и не можеха да се спасят от комари и бълхи, а освен това и нямаха какво да ядат, а Нако беше добра земя. На нас с Луис Марин каза да тръгнем за Мексико и да се опитаме да минем през провинция Никарагуа и да я завладеем за Негово Величество; дори и тогава той беше алчен да вземе губернаторството на тази провинция, ако сполучи в Мексико.

След като ни прегърна, Кортес се качи на кораба на път за Мексико, а ние тръгнахме много радостни за Нако. С големи лишения и трудности стигнахме там и Сандовал много се зарадва, като ни видя. На другия ден всички се отправихме към Мексико.