Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly(2017)

Издание:

Автор: Бернал Диас дел Кастильо

Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания

Преводач: Евтим Станков

Година на превод: 1979

Език, от който е преведено: Испански

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1979

Тип: Мемоари/Спомени

Националност: Испанска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна

Излязла от печат: 30.I.1979 г.

Редактор: Димитричка Железарова

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Рецензент: Румен Стоянов

Художник: Димитър Трайчев

Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804

История

  1. —Добавяне

Глава CLIV
Как капитан Гонсало де Сандовал започна да умиротворява провинция Нако

Както казах, Кортес беше писал на Сандовал да му изпрати в Пуерто де Кабальос десет войници от Гуасакуалко, всички изброени поименно и аз бях на първо място. По онова време бях малко болен и казах на Сандовал да ме освободи; той ме остави на драго сърце. Изпрати осем войници, много смели и решителни хора, които не се спираха пред нищо, но и те тръгнаха с неохота и мърмореха против Кортес и пътуването му, и с пълно право.

Тъй като не се знаеше дали земите, през които трябваше да минат, бяха мирни, Сандовал реши да изпрати с тях петима първенци от селището до самото Пуерто де Кабальос и ги заплаши, че ако сторят нещо лошо на някой от войниците, той ще изгори Нако и ще тръгне да ги търси и да ги накаже; заповяда през всички селища, през които минат, да хранят много добре нашите войници.

Те стигнали в Пуерто де Кабальос тъкмо когато Кортес се готвел да тръгне за Трухильо; като ги видял и разбрал, че ние сме добре, той много се зарадвал и ги взел със себе си на корабите. После тръгнал, като оставил в Пуерто де Кабальос Диего де Годой за капитан на четиридесет пешаци: всички хора на Хил Гонсалес де Авила и някои от новодошлите от островите. Годой със здравите войници започнал да умиротворява околните селища. Обаче индианците видели, че повечето от войниците му били болни и измирали с всеки изминат ден и престанали да им носят храна, а те самите не можели да отидат да си я вземат; така започнал страшен глад и за късо време измрели половината от хората на Годой, а трима войници избягали и тръгнали към лагера на Сандовал.

Ще се върна към Нако: Сандовал видя, че жителите на селището не искаха да дойдат по домовете си, макар и да беше изпратил да ги викат много пъти; съседните селища също не идваха с мир, затова реши лично да тръгне да ги усмири. Най-напред отидохме до едни селища близо до Нако и тамошните индианци доброволно станаха васали на Негово Величество. След това отидохме към Киомистан и други селища в планината и там постигнахме същото. Понеже във всички тези селища не искахме от индианците повече от това, което те сами ни даваха, не им тежеше да дойдат; така всички бяха мирни чак до Пуерто де Кабальос.