Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (153)

Глава CLII
Как на другия ден тръгнахме с капитан Луис Марин да търсим царевица и да откриваме нови земи

В селището, основано от Хил Гонсалес де Авила, заварихме към четиридесет мъже, четири жени от Кастилия и две мулатки; всички бяха болни и много жълти. Тъй като нямаше какво да ядем нито ние, нито те, Кортес изпрати капитан Луис Марин да иде да търси царевица. С него тръгнахме около осемдесет войници пеш, за да видим има ли път за конете. Взехме с нас един индианец от Куба, който ни водеше до селищата, които бяха на осем левги. Там намерихме много царевица, безкрайни какаови градини и боб и други зеленчуци и ядохме до насита; изпратихме да кажат на Кортес да нареди на мексиканските индианци да пренесат царевицата; на него самия изпратихме с други индианци спешно десет фанеги и заръчахме да докарат конете.

Когато Кортес узнал, че се намираме в добра земя, и се осведомил от индианските търговци, пленени от Сандовал при Голфо Дулсе, че пътят до Нако е добър — там бе обезглавен Кристобал де Олид, — той изпратил Гонсало де Сандовал с по-голямата част от войската да дойде след нас, а ние трябваше да останем на мястото си до нова заповед.

Когато Сандовал дойде при нас и видя, че има много храна, той много се зарадва и веднага изпрати по мексиканските индианци около тридесет фанеги царевица; Кортес я разпределил между нашите и хората от селището. И понеже били изтощени от глад и свикнали да ядат само печени сапоте и касабе, така се нахвърлили на царевичните питки, че коремите им се подули и седем души умрели.

В това време бог пожелал да дойде от Куба един кораб, натоварен със седем коня, четиридесет прасета, осем бъчви със солено месо и касабе. Идвали към петнадесет пътници и осем моряци; собственик на целия товар бил Антон де Кармона ел Борсегеро. Кортес изкупил цялата стока на вересия и я разпределил между жителите на селището. Те яли солено месо до насита и мнозина от тях ги хванало разстройство, а четиринадесет души умрели.

Кортес решил да използва новопристигналия кораб с моряците, за да иде нагоре по реката, да я проучи на дълбочина и ширина и да огледа селищата наоколо. След това заповядал да закалафатят един бриг, който принадлежал на хората на Хил Гонсалес де Авила и се разбил в брега, както и да стегнат една спасителна лодка и да я направят като кораб за разтоварване. С четири канута, завързани едно за друго, тридесет войници, осемте моряци от кораба и двадесет мексиканци Кортес тръгнал нагоре по реката. След около десет левги стигнали до едно езеро, широко шест левги, край което нямало никакви селища, тъй като почвата наоколо лесно се наводнявала. Продължил нагоре, но течението станало много буйно, поради водопадите било невъзможно да се напредва с брига, лодките и канутата. Той решил да ги остави там в една спокойна река с шестима испанци, които да ги пазят.

След това тръгнал по суша, по един много тесен път и стигнал до няколко безлюдни селца. В едни царевични ниви заловил трима индианци за водачи и те го отвели до няколко малки селища. Там имало много царевица, кокошки и дори фазани, на които по тези земи им казват сакачули, яребици и гълъби. Оттам Кортес взел водачи и те го завели в други селца, наречени Синакатенсинтле; там имало много царевични ниви, какаови градини и памук. Преди да стигнат, нашите чули удари на барабани и свирки като на празник или пиршество. За да не го усетят, Кортес се скрил с войниците си в една гора и като намерил сгоден момент, нападнал индианците и заловил в плен десет мъже и петнадесет жени. Всички останали индианци отишли да вземат оръжията си и скоро се върнали с лъкове, стрели и копия и започнали да се отбраняват. Кортес тръгнал срещу тях, нашите намушкали осем индианци, които били първенците на селището. Като видели, че работата отива на зле, те изпратили четирима старейшини, двама от които били жреци на идоли; те дошли много кротки при Кортес да го молят да им върне пленниците и му донесли няколко златни украшенийца на малка стойност.

Чрез доня Марина Кортес им казал, че ще върне пленниците, но трябва да донесат царевица, кокошки, сол и други храни до брига и канутата. Те казали, че ще го сторят и че наблизо имало ръкав, който излизал на реката. Незабавно направили салове и занесли храната с плуване, тъй като били много добри плувци.

Изглежда, после Кортес решил да остави три жени с мъжете им да правят хляб и да му прислужват, тъй че не върнал всички пленници. Индианците се събрали в едни долища и нападнали Кортес и войниците му; капитанът бил ранен в лицето, ранили и още дванадесет войници. Една лодка се разбила и половината й товар пропаднал; удавил се и един мексикански воин. По реката имало толкова комари, че не намирали покой от тях.

Кортес много се разгневил и се върнал в града с останалата храна. Казах вече, че селището, до което стигнал, се казваше Синакатенсинтле и се намираше на седемдесет левги от Гватемала. Кортес отиде и се върна за двадесет и шест дни. Като видял, че там земите не са добри за заселване, понеже нямало индиански селища, той писал на Сандовал незабавно да тръгне за Нако, описал му пътуването до Голфо Дулсе и съобщил намерението си да засели Пуерто де Кабальос; заповядал му да изпрати десет войници от Гуасакуалко, без които не тръгваше на поход.