Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (152)

Глава CLI
Как Кортес влязъл в града, основан от хората на Хил Гонсалес де Авила

Щом преминал реката, Кортес влязъл в града. Като видели между къщите си един конник и шестима войници, жителите много се изплашили. Когато разбрали, че това е Кортес, за който толкова много се говорело навсякъде — и в Индиите, и в Кастилия, — те не знаели какво да сторят от радост. След това всички първенци отишли да му целунат ръцете и да му кажат „добре дошъл“. Кортес им заговорил много ласкаво и заповядал на наместника Нието да докарат от кораба две спасителни лодки, както и наличните канута, завързани две по две. Заповядал също да се издири всичкият хляб касабе и да го занесат на Сандовал, за да го разпредели между войниците. Намерили едва четиридесет либри, тъй като и местните жители ядели само печени сапоте, зеленчуци и миди, които ловели в морето; този хляб касабе го пазели за пътуването до Куба.

С две спасителни лодки и осем моряци, които скоро дойдоха, Кортес писа на Сандовал, той и капитан Луис Марин последни да преминат през голямата река; да внимават лодките да не се претоварват и да не се качват повече хора, отколкото е заповядал, понеже реката е придошла и много буйна; във всяка лодка най-много по два коня, като с канутата не се прекарват коне, за да не се погубят при много силното течение.

Саяведра, както и брат му Авалос, сродници на Кортес, искаха да минат първи; Сандовал беше разпоредил най-напред да минат монасите францисканци, тъй като беше справедливо да им засвидетелствуваме по този начин уважението си. Саяведра завиждаше на Сандовал, задето Кортес го беше оставил да командува, и не искаше да се подчини; той отговори дръзко на Сандовал. Но Сандовал не понасяше да се отнасят по този начин с него, така се скараха и Саяведра измъкна кама; почти до пояс във водата, Сандовал следеше да не се качват повече хора в лодките и така както си беше, се хвърли към Саяведра и го хвана за ръката, в която държеше камата, а след това го повали във водата. Ако веднага не се бяхме спуснали да ги разделим, Саяведра щеше зле да си изпати, понеже всички войници бяхме на страната на Сандовал.

Преминаването на реката продължи четири дни; за ядене не можехме и да мислим, нямаше нищо, освен папаи, които се раждат от едни малки палмички, и някакви плодове, подобни на орехи, които печахме и ядяхме ядките им. В реката се удави един войник, на име Тарифа, с коня си. Удавиха се още два коня, единият от които принадлежеше на един войник, на име Солис Каскете: той ругаеше и проклинаше Кортес и похода му, и не беше единственият, който негодуваше.