Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly(2017)

Издание:

Автор: Бернал Диас дел Кастильо

Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания

Преводач: Евтим Станков

Година на превод: 1979

Език, от който е преведено: Испански

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1979

Тип: Мемоари/Спомени

Националност: Испанска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна

Излязла от печат: 30.I.1979 г.

Редактор: Димитричка Железарова

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Рецензент: Румен Стоянов

Художник: Димитър Трайчев

Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804

История

  1. —Добавяне

Глава CXLIX
Какво стори Кортес, след като пристигна в Акала

След като пристигна в Уейакала, Кортес разпита касиците за пътя, който трябваше да следваме, знаят ли нещо за други хора като нас, с бради и коне и дали са виждали кораби в морето. Те отговориха, че преди осем дни тук дошли много мъже с бради и жени от Кастилия, коне и три акалес, по тяхному — кораби; Кортес много се зарадва на тази новина. Донесоха ни едно платно с означени на него всички селища, реки, блата, тресавища и други препятствия по пътя, по който трябваше да продължим. Кортес ги помоли да направят мостове и да докарат канута за преминаването на реките, тъй като имаха много хора и големи селища. Касиците казаха, че наистина са двадесет селища, но не всички им се подчиняват, особено едни, които се намират между реките; затова е необходима да изпрати от своите теулес, та да ги накарат да донесат царевица и други неща.

Кортес реши да изпрати Диего де Масариегос, братовчед на ковчежника Алонсо де Естрада, който беше станал губернатор на Мексико, за да види, че го цени и уважава, като го изпраща като капитан в тези селища. Тъй като Масариегос наскоро беше дошъл от Кастилия, та още нямаше достатъчен опит, Кортес тайно му препоръча да вземе и мен със себе си и да се вслушва в съветите ми.

С Масариегос тръгнахме към осемдесет войници с канута, които ни дадоха касиците. Като стигнахме в споменатите селища, те ни посрещнаха с мир и охотно дадоха от всичко, каквото имаха; натоварихме около сто канута с царевица, кокошки, мед, сол и други храни, както и десет индианки робини; с нас дойдоха и касиците да видят Кортес; така че имаше храна в изобилие за целия лагер. Четири дни след това всички касици избягаха, останаха само трима водачи, с които продължихме пътя си. Пресякохме две реки; първата по мостове, които разрушихме, след като всички преминахме, а втората със салове. Стигнахме в една подчинено на Акала селище, чиито жители бяха избягали; потърсихме храна, но те я бяха скрили в гората.

Да оставим сега нашите мъки и страдания по пътя и да кажем как великият касик на Мексико — Гуатемус, и други мексикански първенци се наговорили да ни избият всички и да се върнат в Мексико. Като стигнат до своя град, смятали да съберат много воини, да нападнат нашите войници, които бяха останали в Мексико, и да ги избият. Двама велики касици, Тапия и Хуан Веласкес[1], разкриха заговора пред Кортес. Този Хуан Веласкес беше главен капитан на Гуатемус, когато воювахме с тях за Мексико.

Кортес разпита и други, които бяха замесени; те признаха, че понеже ни виждали как вървим по пътя непредпазливо и повечето недоволни, голяма част от войниците болни, почти винаги гладни, от глад бяха умрели четирима музиканти, акробатът и единадесет-дванадесет войници, а други четирима войници се бяха върнали назад към Мексико, предпочитали да загинат, отколкото да продължат напред и били решили при преминаването на някоя река или тресавище да ни нападнат, защото мексиканците бяха повече от три хиляди, всички въоръжени със своите оръжия, а някои и с мечове.

Гуатемус призна, че това е истина, но не е излязло от него; че той не знае дали всички мексиканци биха се съгласили да участвуват в такова дело; че той никога не е мислил да го извърши, а само са говорили за такава възможност. Главният касик на Такуба каза, че той и Гуатемус са говорили, че е по-добре да умрат така, отколкото всеки ден да гинат от глад по пътищата.

Без да търси повече доказателства, Кортес заповяда да обесят Гуатемус и господаря на Такуба, който беше негов братовчед. Преди да ги обесят, монасите францисканци се опитаха чрез доня Марина да ги принудят да приемат божията вяра. Като го качваха на бесилката, Гуатемус каза на Кортес: „О, Малинче, още преди много дни аз разбрах, че ти ще погубиш живота ми, че думите ти са измамни; защо ме убиваш несправедливо? Нека бог ти потърси справедливост, защото аз я загубих, когато се предадох в ръцете ти в Мексико.“ Господарят на Такуба каза, че смята смъртта си за достойна, щом умира заедно със своя господар Гуатемус.

Честно казано, аз много съжалявам за Гуатемус и за неговия братовчед, защото ги познавах като големи господари и по пътя те ми оказваха почит по най-различни поводи, особено с това, че ми даваха индианци да събират трева за коня ми. Според всички тяхната смърт беше много несправедлива.

От страх да не се разбунтуват мексиканците, след като обесихме техните господари, продължихме пътя си в пълен боен ред; но те бяха толкова измъчени от глад и болести, че не им беше до това. Със салове преминахме една дълбока река и стигнахме до някакво безлюдно селце; потърсихме храна и намерихме осем индианци, които бяха жреци на идоли; те охотно дойдоха с нас в селището. Кортес им каза чрез доня Марина да не се страхуват и да отидат да накарат останалите жители да донесат нещо за ядене. Те помолиха капитана да заповяда на хората си да не се приближават до идолите им, които се намираха до къщата, в която беше настанен. Кортес обеща, но им каза, че тези идоли от глина и старо дърво са зли и ги мамят; толкова неща им проповядва заедно с монасите и доня Марина, че те накрая обещаха да се откажат от идолите си; след това донесоха двадесет товара царевица и няколко кокошки.

Кортес ги попита преди колко слънца бяха видели мъжете с бради като нашите. Отговориха, че това било преди седем слънца и че селището, където били конниците, се казва Нито; те щели да ни заведат дотам, но трябвало една нощ да спим в полето, преди да стигнем до него. Кортес заповяда да изрежат кръст в грамадната сейба, която се намираше до къщите на идолите им.

Искам да кажа също, че Кортес беше мрачен, замислен и недоволен от тежкия път, по който бяхме тръгнали; след като беше заповядал да обесят Гуатемус и господаря на Такуба и понеже имаше голям глад и всеки ден се разболяваха и умираха много мексиканци, той, изглежда, не можеше да спи от тежки мисли и ставаше от леглото да се разхожда в една стая с идоли; от разсеяност падна от високо и си пукна главата, но не каза никому нищо, а мълчаливо превърза раната; страдаше вътрешно и преживяваше всичко.

Рано сутринта на другия ден тръгнахме с нашите водачи и вървяхме до вечерта без особени премеждия. Преспахме край едно тресавище близо до планините. На другия ден продължихме пътя си и стигнахме до едно селище, чиито жители бяха избягали в тресавищата; виждаше се, че къщите са правени само преди няколко дни: всички бяха затворени с дебели дървета и до входа на селището имаше изкопани дълбоки ровове; вътре имаше две огради, едната приличаше на крепостна стена с бойници и амбразури; от едната страна имаше високи и непристъпни скали, а от другата — голямо тресавище.

Като влязохме в къщите, намерихме много печени петли и кокошки така, както ги приготвят индианците: с чушки и царевичен хляб, на който те казват тамалес; от една страна, се учудихме, а от друга, се зарадвахме на храната; намерихме също една голяма къща, пълна с къси копия и стрели. Потърсихме около селището царевични ниви и хора, но не намерихме нищо, нито едно зърно царевица.

В това време от тресавището дойдоха петнадесет индианци, които бяха първенците на селището, наведоха се, опряха ръце на земята и я целунаха в знак на мир; почти през сълзи те молеха Кортес да не изгаря селището и къщите им; дошли тук отскоро, прогонени от своите врагове, които, струва ми се, нарекоха лакандони; те избили много от техните хора и опожарили двете селища, в които живеели; щели сме да ги видим по-нататък в равнината край пътя.

Кортес попита защо са сготвили толкова много петли и кокошки; отговориха, че всеки, миг очаквали да дойдат враговете им и да ги нападнат: ако ги сразят, щели да пленят и тях, и цялото им имущество, затова било по-добре те самите да изядат петлите и кокошките, вместо да се натъпчат с тях враговете им; ако ли пък те победят, то тогава ще отидат в техните селища и ще вземат тяхното имущество. Кортес им каза, че съжалява за тях и за войната им, но понеже трябва да продължи, нищо не може да направи. Това селище и другите, през които минахме следващия ден, бяха населени с масатеки, което на техния език означаваше „жители на земите на елените“; както ще кажа по-нататък, те с право носеха това име. Двама от тези индианци дойдоха с нас и ни показаха изгорените селища и разказаха на Кортес за испанците, които бяха напред.

Бележки

[1] Мексиканците са приели имената на испанските си кръстители.