Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly(2017)

Издание:

Автор: Бернал Диас дел Кастильо

Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания

Преводач: Евтим Станков

Година на превод: 1979

Език, от който е преведено: Испански

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1979

Тип: Мемоари/Спомени

Националност: Испанска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна

Излязла от печат: 30.I.1979 г.

Редактор: Димитричка Железарова

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Рецензент: Румен Стоянов

Художник: Димитър Трайчев

Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804

История

  1. —Добавяне

Глава CXLVIII
Какво още се случи по пътя

Като стигнахме в споменатото селище, Кортес даде на касиците и първенците хубави чалчиуис от Мексико; той се осведоми накъде отива много пълноводната и буйна река, която минаваше край селището. Казаха му, че се влива в едни блата, където има селище, наречено Уейтаста, а до него друго голямо селище, което се казва Шикаланго. Кортес реши, че няма да бъде зле да изпрати двама испанци с канута на северния бряг и да узнаят къде е капитан Симон де Куенка с двата кораба, натоварени с провизии за из пътя.

Единият от войниците беше Франсиско де Медина и на него Кортес даде пълномощия на капитан наравно със Симон де Куенка поради това, че беше много пъргав и се оправяше с езика навсякъде. По-добре да не му беше давал никакви пълномощия; като слязъл надолу по реката и стигнал в Шикаланго, където бил капитан Симон де Куенка с двата кораба, Франсиско де Медина му предал писмата на Кортес, а след това и своите пълномощия на капитан; по тази заповед двамата капитани се скарали кой да командува, уловили се за оръжието и понеже и войниците се разделили на два лагера, избили се помежду си — от двата кораба останали живи само шест-седем души. Като видели тази свада, индианците от Шикаланго и Уейтаста нападнали и оцелелите, избили ги и изгорили корабите; това научихме едва след две години и половина.

Да се върнем в Сигуатепеке; първенците казаха на Кортес, че оттам до Уайкала има три дни път и се минават три реки, едната от които е много широка и дълбока, а зад нея се намират много лоши тресавища и големи блата; без канута няма да минат нито конете, нито войската.

Кортес изпрати двама войници с трима индиански първенци да огледат реката и тресавищата и по какъв начин ще можем да ги преминем. Единият от войниците видял реката и някакви малки канута в нея и решил, че с тяхна помощ и с направата на мостове ще може да се премине; той не си направил труда да отиде да види и тресавището, което бе на една левга оттам. Върна се при Кортес и му докладва, че с мостове реката може да се премине, като смятал, че тресавищата няма да са толкова трудни, както после се оказа.

След това Кортес изпрати мен и един войник, на име Гонсало Мехиа, да отидем заедно с няколко първенци от Сигуатепекад до селището Акала, което се състоеше от двадесетина селца, някои от тях на сушата, други на малки островчета, и всички индианци се движеха с канута по реките и блатата. Още първата нощ нашите водачи избягаха; както научихме по-късно, те враждували и водели войни с Акала и затова не се осмелили да дойдат с нас; наложи се да продължим без водач и с голяма мъка преминахме тресавищата.

Като пристигнахме в първото селище на Акала, намерихме жителите готови за бой; с ласкателства и с подаръци от мъниста ние ги молихме да отидат до Сигуатепекад при Малинче и да занесат храна. Изглежда, те не знаеха нищо за похода на Кортес, на другия ден научиха от индиански търговци тази новина. Тогава вождовете се показаха по-приятелски настроени и казаха, че като дойде при тях Кортес, те ще му служат и ще му дават храна, но не желаят да отидат в селището на враговете си.

Докато разговаряхме с вождовете, дойдоха двама испанци и донесоха писма от Кортес, в които той заповядваше с възможно най-голямо количество храна да тръгна назад, тъй като жителите на селището, където го бях оставил, избягали и нашите хора останали без царевица; съобщаваше ми също, че е тръгнал към Акала и да внимавам вождовете да не изчезнат. Испанците, които донесоха писмото, ми казаха, че Кортес изпратил нагоре по реката други четирима испанци, трима от които новопристигнали от Кастилия, да търсят храна из тамошните селища, но не се върнали и ги смятали за убити, което после се оказа истина.

Да се върнем при Кортес, който за два дни стигнал до голямата река, за която споменах; веднага наредил да започнат да правят мост. Майсторили го четири дни от дебели и големи дървета и като го завършили, индианците от Акала много се дивили на направата му. Кортес тръгнал с всичките си войници от Сигуатепекад без царевица и други храни и през това време, и през четирите дни, докато правели моста, не хапнали нищо и умирали от глад, макар някои от старите войници да сечели едни много високи дървета, прилични на палми, чийто плод е като костеливи орехи, та ти печели, чупели ги и ги ядели.

Същата нощ, когато завършили моста, аз пристигнах с моите трима другари със сто и тридесет товара царевица, осемдесет кокошки, мед, боб, сол, яйца и други неща за ядене. Както бяха прегладнели, като усетиха, че идвам, войниците се нахвърлиха и взеха всичко, не оставиха нищо за Кортес и за останалите капитани, колкото и да виках: „Не пипайте, това е за капитан Кортес!“ Също така икономът му Каранса и домакинът Гинея прегръщаха царевицата и молеха да им оставят поне един товар. Понеже беше тъмно, войниците викаха: „Вие и Кортес си отядохте на свинско!“ — и всичко задигнаха.

Когато научи как бяха взели храната, без нищо да му оставят, Кортес побесня от гняв и започна да тропа с крак; толкова беше ядосан, че реши да разследва кой е взел провизиите; казаха му и репликата за свинското; той разбра, че от гневене няма полза и виковете му са глас в пустиня, и заповяда да ме извикат; веднага започна да ме ругае защо не съм опазил храната. Аз му отговорих, че негова милост можеше да изпрати охрана, но дори и той лично да беше дошъл да я пази, пак щяха да му я вземат, защото за глада закон няма, бог да ни пази от него.

Като видя, че нищо не можеше да се направи, а беше в нужда, Кортес ми заговори с благи думи в присъствието на Сандовал и ми каза: „О, сеньор и брате Бернал Диас дел Кастильо, моля ви за бога, ако сте скрили нещо по пътя, разделете го с мен; като знам колко сте предвидлив, сигурен съм, че сте донесли нещо за вас и за вашия приятел Сандовал!“ Като чух думите му и като видях как ги каза, аз го съжалих. Сандовал също ми рече: „Кълна се, че нямам и шепа царевица.“

Тогава им казах, че след полунощ, като заспи целият лагер, ще отидем да вземем двадесет товара царевица, двадесет кокошки, три делви с мед, боб, сол и две индианки, които да правят хляб. Кортес от душа се зарадва и ме прегърна. Сандовал каза, че иска да дойде с мен за храната. Споменавам този случай, за да видят любознателните читатели на какви изпитания са подложени капитаните в новооткритите земи, че даже страшният Кортес нямаше какво да яде, а Сандовал не се довери на никого и макар че имаше много войници, които можеше да изпрати, лично той тръгна с мен.

Продължихме пътя си и след около една левга стигнахме до непроходими тресавища. Колкото и да хвърляхме дървета и клони, конете затъваха и се уплашихме, че нито един от тях няма да се измъкне жив. Все пак продължихме напред, тъй като на разстояние половин изстрел с арбалет имаше твърда земя. Като се добрахме до нея, благодарихме на бога. Кортес ме изпрати отново в Акала да пазя касиците и да изпратя храна за из пътя. В деня, в който стигнах в Акала, изпратих сто души, натоварени с царевица и други провизии. Този път Кортес избърза напред с Луис Марин и Сандовал и разпределиха храната. На другия ден към обяд пристигнаха в Акала, посрещнати с добре дошли от касиците, които бяха донесли храна.