Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (148)

Глава CXLVII
За трудностите по главния път, за големите мостове, които направихме, и за гладуването през двете години и три месеца на похода

Първото, което заповяда Кортес, беше да се пише на неговия иконом във Виля Рика, Симон де Куенка, да натоварят два по-малки кораба със сухари от царевично брашно, тъй като по онова време в Мексико нямаше пшеничен хляб, шест бъчви вино, масло, оцет, сланина, железария и други припаси. Заповяда да тръгнат все край брега; той допълнително щял да им съобщи писмено къде да спрат. Назначи за капитан Симон де Куенка. След това заповяда на всички от Гуасакуалко да тръгнем с него, освен болните. Вече казах, че този град бе заселен от най-старите конкистадори на Мексико и повечето бяха благородници и, сега, когато дойде време да си отдъхнем от големите мъки и да се сдобием с имот и доходи, Кортес ни заповяда да тръгнем на поход от петстотин левги през неприятелските земи; походът продължи две години и три месеца и загубихме цялото си имущество. Но да се върнем на думата си; ние се приготвихме с конете и оръжията, тъй като не се осмелявахме да му откажем, пък дори и някой да се бе възпротивил, Кортес пак щеше да го накара да тръгне насила. Общо от Гуасакуалко и от Мексико се събрахме към двеста и петдесет войници, от които сто и тридесет конници, а останалите — стрелци с арбалети и пушки, без да се броят мнозината новодошли от Кастилия.

Кортес тръгна от Гуасакуалко за Тонала, която се намираше на осем левги; след това прекоси една река с канута и стигна до друго селище, което се казваше Аягуалулко, пресече още една река на около седем левги от селището; после премина едно солено блато, което стига до морето, и там му направиха един мост, дълъг близо четвърт левга; беше нещо страшно да се направи мост в блатото. Кортес винаги изпращаше напред двама капитани, жители на Гуасакуалко, единият от които — Франсиско де Медина — беше много оправен човек и отлично умееше да командува местните жители.

След като премина през големия мост, през едни селца, Кортес стигна до друга голяма река, която се казваше Масапа и идваше от Чиапа; моряците я наричат Дос Бокас. Там имаше много канута, завързани две по две. С тях той премина реката и стигна да Икинуапа. Оттам стигна до друга река, която премина по дървени мостове. После през едно блато стигна до друго голямо селище, което се казваше Копилко; оттам започва провинцията Чонталпа, гъсто населена, пълна с какаови градини и много мирна. От Копилко минахме през Накахихуика и стигнахме в Сагуатан и по пътя преминахме с канута още една река, където Кортес изгуби малко железарии.

Като стигнахме в това селище, то беше мирно, но през нощта всички жители избягаха, преминаха от другата страна на една голяма река и се скриха в едни тресавища. Кортес заповяда да отидем да ги търсим в планините; нещо съвсем безполезно и неуместно. Отидохме седем войници, с голям труд преминахме реката и доведохме седмина първенци с децата им; обаче те пак избягаха и останахме сами, без водачи. В това време дойдоха вождовете на Табаско с петдесет канута, натоварени с царевица и други храни. Дойдоха и индианци от моето владение от онова време и докараха няколко канута, натоварени с провизии; тези индианци бяха от Теапа и Текомахаяка.

След това продължихме пътя си към едни други селища, които се казват Тепититан и Ицтапа, и се натъкнахме на една много пълноводна река, наречена Чилапа. Там се забавихме четири дни, докато направим салове. Аз казах на Кортес, че съм чувал за селището Чилапа, което се намира нагоре по реката, и че ще бъде добре да изпратим петима индианци от нашите водачи с едно разбито кану да отидат да докарат канута от Чилапа; с петимата индианци да иде и един войник. Нагоре по реката те срещнали двама касици, които карали шест канута с храна, и с тях и със саловете за четири дни преминахме реката.

Оттам отидохме в Тепититан и го заварихме обезлюден и опожарен; както разбрахме, бяха го нападнали други селища, пленили много хора и подпалили къщите. Три дни вървяхме през блатисти пътища и конете затъваха чак до подпругите; там имаше огромни жаби.

Оттам отидохме в друго селище, което се казваше Ицтапа. От страх индианците бяха избягали на другата страна на пълноводната река. Отидохме да ги търсим и докарахме касиците и много индианци с жените и децата им. Кортес им говори много ласкаво и заповяда да им върнем четирите индианки и тримата индианци, които бяхме заловили в планината. В знак на благодарност те му подариха няколко златни украшения на малка стойност. В селището останахме три дни, защото имаше трева за конете и много царевица; Кортес каза, че би било добре там да се засели един наш град, понеже бе чул, че наоколо има доста многобройно население, което би служило на един такъв град.

Кортес се осведоми от вождовете и търговците на селището по кой път да тръгнем и дори им показа едно платно от енекен, което носеше от Гуасакуалко, на него бяха означени пътищата до Гуаякала, което на техния език означава Голяма Акала, тъй като имат и Малка Акала. Те казаха, че пътят води през много реки и блата и за да стигнем до Темацтепеке, трябва да минем през три реки и едно голямо блато; дотам са три дни път. Кортес помоли всички вождове да дойдат да правят мостове и да носят канута, но те не пожелаха. С печена царевица и други храни се приготвихме за три дни път, като вярвахме, че не ни лъжат. Обаче, за да ни махнат от къщите си, те казаха, че пътят е само три дни, а се оказа, че е седем; стигнахме до реките без мостове и без канута; наложи се да правим мостове от много дебели дървета, по които минаха конете. Всички капитани и войници ходихме да сечем дървета и да ги носим; мексиканците ни помагаха, колкото можеха. Докато направим мостовете, се забавихме три дни, през които нямахме нищо друго за ядене, освен трева и едни корени, които индианците наричат кекешке^[1]; обринаха ни се езиците и устата.

След блатото вече нямаше никакъв път и трябваше да го проправяме с мечовете си; мислехме, че след два дни ще излезем право до селището, обаче една сутрин стигнахме на същото място, откъдето бяхме започнали да си пробиваме път. Кортес щеше да се пръсне от яд, особено като разбра, че хората недоволствуват против него и похода му, от това, че при този глад той мисли само за себе си и не обмисля добре нещата, че е по-добре да се върнем, преди да измрем от глад. Имаше и друга беда — гората беше много гъста и висока, почти не се виждаше небето. Дори и да се качеше човек на някое високо дърво, за да се ориентираме, наоколо не се виждаше нищо, освен стръмни планини и гори; от водачите двама избягаха, а този, който остана, не можеше да ни помогне нито за пътя, нито за нещо друго.

Тъй като Кортес беше много усърден във всичко и не си пестеше труда, носехме и морски компас, и кърмчия водехме — той се казваше Педро Лопес. Като разгледа рисунката на платното от Гуасакуалко, той заповяда да се движим по компаса през планините; с мечовете си пробивахме път право на изток, накъдето според рисунката се намираше селището. Кортес каза, че ако на следващия ден не излезем до селището, сам не знаел какво ще правим; много от нашите войници, а и всички останали желаеха да се върнем в Нова Испания.

Все пак продължихме през планината и бог пожела да видим няколко отсечени преди време дървета, а след това и малка пътечка. Аз и кърмчията Педро Лопес се върнахме назад да съобщим на Кортес радостната новина, че напред има селище. Преди да стигнем до него, имаше една река и тресавище; с голяма мъка ги преминахме и нахълтахме в селището, което същия ден беше опразнено от жителите си, и намерихме много храна, царевица, боб и други зеленчуци. Както бяхме изгладнели, наядохме се до насита и конете се оправиха; за всичко благодарихме на бога. По пътя бяха умрели акробатът и трима испанци от новодошлите от Кастилия; умираха и индианци от Мечуакан, и мексиканци, а много други заболяваха и оставаха по пътя като безнадеждни.

Понеже селището беше безлюдно и нямахме нито преводач, нито водач, Кортес изпрати двама капитани с хората си да търсят индианците из планината и по околните стопанства. Други войници тръгнаха с няколко канута по реката и срещнали много жители на селището; с големи уговорки и обещания доведоха тридесетина от тях, все вождове и жреци. Кортес им говори много ласкаво, а доня Марина превеждаше. Те донесоха много царевица и кокошки и ни показаха пътя до съседното селище Сигуатепекад, което се намираше на три дни път, или около шестнадесет левги.

Преди да продължа по-нататък, искам да кажа, че при големия глад, който прекарахме и испанци, и мексиканци, изглежда, някои касици от Мексико бяха заловили двама-трима индианци от селищата, през които минахме, и ги криеха, облечени с техните дрехи; по пътя ги колели и ги печели на пещи под земята, върху камъни, както правеха преди в Мексико, и ги изяждали; също така бяха заловили и двама водачи, които бяха избягали, и ги бяха изяли.

Това стигна до ушите на Кортес и по съвет на Гуатемус той заповяда да извикат мексиканските вождове и много ги кори, каза, че ако това се повтори, ще ги накаже; един францискански монах им държа проповед за свети и добри неща. След като проповедта свърши, Кортес заповяда за назидание да изгорят един мексикански индианец; макар да знаеше много добре, че всички са виновни, той се престори, че не знае за другите, а само за този, когото заповяда да осъдят на смърт чрез изгаряне.

Няма да разказваме надълго и нашироко за останалите мъки и страдания, които преживяхме, нито за музикантите, които в Кастилия бяха свикнали на подаръци, а не на трудности, и всички се разболяха от глад и не можеха да свирят, освен един, когото никой не искаше да слуша, защото свирнята му приличаше на вой на лисици и чакали; по-добре да имаше царевица да ядем, нежели музика.

Някои хора ме попитаха защо при този мъчителен глад не ядяхме свинете от стадото, което водеха за Кортес, тъй като за глада няма закон, дори и на краля да бяха, и защо Кортес не беше заповядал да се поделят по равно на всички. На това аз отговарям, че икономът на Кортес Гинея, един двуличен човек, беше пуснал слух, че свинете се издавили при преминаването на една река и ги изяли акулите и гущерите; за да не ги виждаме, караха ги винаги на четири дни път след нас. Освен това ние бяхме толкова много войници, че и за един ден нямаше да стигнат на всички; по тази причина не изядохме свинете, а и за да не разгневим Кортес.

Навсякъде по селищата и пътищата, по които минавахме, ние оставяхме забити кръстове; имаше много подходящи за тази цел дървета, особено сейбата^[2]. Оставяхме и надписи на места, където можеха да се четат, в които пишеше: „Оттук мина Кортес на тази и тази дата“; това се правеше в случай че тръгнат да ни търсят, да знаят накъде сме.

Да се върнем към нашия път за Сигуатепеке. С нас тръгнаха към двадесет индианци от Темацтепеке и ни помогнаха да преминем реките на салове и с канута, а освен това ни послужиха за пратеници и отидоха да кажат на вождовете на Сигуатепеке да не се страхуват и че ние няма да им причиним зло; така много от тях останаха по къщите си.