Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (146)

Глава CXLV
Как Кортес изпрати един капитан, на име Франсиско де лас Касас, против Кристобал де Олид, когато узна, че се е разбунтувал с армадата

Когато научи, че Кристобал де Олид се е разбунтувал с армадата в съзаклятие с Диего Веласкес, Кортес се замисли; но понеже беше човек с кураж, в такива случаи не се оставяше да му се подиграват и след като писа по този повод на Негово Величество и че смята да изпрати против Кристобал де Олид други свои капитани, пък и тъкмо по това време от Кастилия беше дошъл един благородник, на име Франсиско де лас Касас, негов сродник, на когото можеше да се довери, Кортес реши да го изпрати против Кристобал де Олид с пет кораба, добре запасени с топове и провизии, както и със сто войници.

След като получи големи пълномощия и заповед да залови Кристобал де Олид, Франсиско де лас Касас тръгна от Веракрус с бързите кораби, с кралския герб на бойните знамена и при хубаво време стигнал в залива Триумфо де ла Крус, където беше армадата на Кристобал де Олид.

Когато Кристобал де Олид видял тези кораби в своето пристанище, макар Франсиско де лас Касас да бил заповядал да поставят мирни знамена, той заповядал на две каравели с много топове и войници да защищават пристанището и да не им позволяват да слязат на суша. Де лас Касас също беше смел човек и като видял това, заповядал да спуснат на вода спасителните лодки с много войници, няколко топа, фалконети, арбалети и пушки. Той също тръгнал с тях с намерението по един или друг начин да слезе на брега, а Кристобал де Олид бил решен да го защищава на всяка цена; станала голяма битка в морето. Лас Касас потопил едната каравела, убил четирима войници и ранил други.

В битката не участвували всички войници на Кристобал де Олид, тъй като два дни преди това той бил изпратил двама капитани с хората им към река Печин да заловят един друг капитан, на име Хил Гонсалес де Авила, който беше тръгнал да завладява тази провинция. Печин беше под управлението на Голфо Дулсе. Олид очаквал неговите хора да се върнат най-много след няколко часа и затова решил да поиска примирие от Франсиско де лас Касас, тъй като бил сигурен, че ако той слезе на сушата, битката е неизбежна; та поискал мир в очакване да се върнат хората му.

Лас Касас решил да прекара нощта на корабите си в морета, далеч от брега, на дрейф, с намерение да потърси друг залив, за да слязат на сушата, защото освен това по време на битката той получил тайно писмо, че някои войници от лагера на Олид ще му помогнат да залови техния капитан, затова непременно трябва да слезе на брега. За щастие на Кристобал де Олид и за нещастие на лас Касас през нощта задухал силен северен вятър, който по тези брегове е много опасен, и корабите му се разбили в брега; лас Касас загубил всичко и тридесет войници се удавили, а всички останали били пленени; държали ги два дни без храна, мокри, тъй като по това време валял силен дъжд, и измръзнали.

Много доволен и триумфиращ, че е заловил Франсиско де лас Касас и останалите войници, Кристобал де Олид ги накарал да му се закълнат, че ще му помагат и ще застанат против Кортес, ако той реши да отиде там лично. След като войниците дали клетва, той ги освободил, задържал само Франсиско де лас Касас като пленник.

Няколко дни по-късно се върнали и неговите капитани, които бил изпратил да заловят Хил Гонсалес де Авила. Като видял, че има двама капитани пленници, Кристобал де Олид бил много весел и доволен и за да научат за новите му подвизи по всички острови, той писал на своя приятел Диего Веласкес в Куба.

След това от Триумфо де ла Крус тръгнал навътре в сушата, към едно селище с многобройно население, наречено Нако; в околностите му имаше други селища, сега всички те са разрушени. Кристобал де Олид разположил лагера си в Нако заедно с пленниците и голям брой войници и оттам изпращал да завоюват нови земи. Един от капитаните му бил Брионес, един от първите, които го посъветвали да се разбунтува; той бил много буен и в долната си част ушите му били отрязани. Самият Брионес разказал, че това станало в една крепост, още като бил войник, защото той и другите капитани не искали да се предадат. Същият този Брионес по-късно го обесиха в Гватемала като подстрекател на бунт в армията.

Та в лагера на Кристобал де Олид се разнесъл слух, че Брионес се разбунтувал и заедно с всичките си войници тръгнал към Нова Испания, което се оказало истина. Като видели това, Франсиско де лас Касас и Хил Гонсалес де Авила потърсили удобен момент да убият Кристобал де Олид, понеже били без белезници; той не се боял от тях, тъй като се имал за много смел. Та се уговорили с други войници и приятели на Кортес, като кажат: „За краля и в името на Негово Величество за Кортес, против този тиран!“ — да го намушкат с ножове.

Като скроили този план, Франсиско ле лас Касас, смеейки се, на шега казал на Кристобал де Олид: „Сеньор капитан, пуснете ме и аз ще отида в Нова Испания да говоря с Кортес, да му обясня как бях разбит и ще ви стана посредник вие да получите губернаторството и капитанството, това е във ваша полза, защото с моето пленничество аз само ви преча във вашите завоевания.“ Кристобал де Олид отговорил, че всичко си е добре така и че се радва, дето има такъв смел мъж при себе си. Като видял това, Франсиско де лас Касас му казал: „Тогава пазете се, някой ден ще ви убия“; Кристобал де Олид не обърнал внимание на думите му, като мислел, че са на шега.

Веднъж по време на вечеря вече вдигнали покривките и лакеите отишли да се хранят, когато на масата останали Хуан Нунес де Меркадо и други привърженици на Кортес, посветени в съзаклятието, Франсиско де лас Касас и Хил Гонсалес де Авила, всеки от тях с по един много остър писарски нож, защото не им позволявали да носят друго оръжие. Говорили за завоюването на Мексико, за успехите на Кортес и на Олид и през ум не му минавало да се пази. В този момент Франсиско де лас Касас го хванал за брадата и го ударил с ножа в гърлото. Заедно с него го нападнали и Хил Гонсалес де Авила, и останалите войници на Кортес и му нанесли много рани. Но тъй като беше много едър и силен, успял да се отскубне и се развикал за помощ, но дали защото всички вечеряли или така му било писано, никой не му се притекъл на помощ и той се скрил в едни храсталаци, като се надявал неговите хора да му помогнат.

Скоро дотичали негови привърженици, за да му помогнат, но Франсиско де лас Касас продължавал да вика: „За краля, за Кортес, против този тиран, стига сме търпели тиранията му!“ Като чули, че се споменава Негово Величество и Кортес, всички, които дотърчали да защищават Олид, не се осмелили да го сторят: Лас Касас им заповядал да го заловят незабавно. После обявил, че който знае къде е Олид и не го предаде, ще бъде наказан със смърт. Скоро узнали къде се намира, заловили го и го осъдили на смърт; отсекли му главата на площада в Нако. Така умрял, задето бе послушал лоши съветници и бе се разбунтувал против Кортес, забравяйки, че той заради смелостта му го беше направил маестре де кампо и му беше дал много добри индианци.

Щом Франсиско де лас Касас и Хил Гонсалес де Авила се видели свободни, а неприятелят — мъртъв, събрали своите войници и двамата се разбирали много добре. Де лас Касас заселил град Трухильо, дал му това име, защото бил родом от Трухильо в Естремадура; Хил Гонсалес изпратил вестоносци в Сан Хил де Буена Виста, която бил заселил, за да разкажат за случилото се. Той заповядал на своя заместник, на име Армента, да продължат да заселват земите, както дотогава, и да не предприемат нищо ново, тъй като той щял да отиде до Мексико да иска помощ и войници от Кортес и скоро щял да се върне. След всичко това двамата капитани се споразумели да дойдат в Мексико и да уведомят Кортес за случилото се. Аз ще ги оставя тук, докато им дойде времето, и ще кажа какво беше решил да прави Кортес, без да е известен за станалото в Нако.