Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (142)

Глава CXLI
Как Кортес изпрати една армада, за да умиротвори и завоюва провинциите Игерас и Хондурас

Кортес научил, че в Игерас и Хондурас има богати земи и златни мини; така му казали и няколко кърмчии, които твърдели, че вече били ходили нататък; тогава заварили индианци да ловят риба, взели мрежите им и видели, че тежестите им са от злато, примесено с мед. Тези кърмчии смятали, че някъде по тези места трябва да има проток, по които да се минава от северната страна на южната^[1], а също така, както разбрахме, Негово Величество бе наредил и заповядал на Кортес навсякъде в новооткритите земи да оглежда много внимателно дали няма проток, провлак или път за Еспесерия^[2].

Дали за да търси злато или заради протока, не знам, но Кортес решил да изпрати за капитан на тази армада Кристобал де Олид, като смятал, че той ще му бъде верен и ще изпълни всичко, какаото му заповяда. Понеже едно такова дълго пътуване по суша е съпроводено с много неудобства, трудности и разноски, той решил да го изпрати по море и му дал пет кораба и един бриг, много добре въоръжени с топове и снабдени с барут; дал му триста и седемдесет войници, от тях сто стрелци с арбалети и пушки, както и двадесет коня. С тях заминали и петима конкистадори от първите, които бяха дошли с Кортес; Олид взел и много войници, които не обичаха Кортес, понеже не им беше дал добри индианци и достатъчно злато.

Указанията, които му дал Кортес, били от пристанището на Виля Рика да тръгне за Хавана и там да потърси Алонсо де Контрерас, стар войник на Кортес, който бил взел шест хиляди златни песос, за да купи коне, касабе, прасета, сланина и други неща, необходими за армадата. Кортес казал на Олид, щом натовари конете, да тръгне за Игерас, закъдето пътят е добър и минава наблизо.

Също така му заповядал, щом слезе на сушата, да основе град, без да глези и избива индианците от тези провинции, а да се опита да ги привлече с мир, да търси злато, да разузнае и разбере има ли проток или проход към южния бряг. Дал му двама духовници, единият от които знаел мексикански, и им поръчал да не пропускат случай да проповядват нашата свята вяра и с благост и кротост да изкоренят разврата и човешките жертвоприношения. Заповядал на Олид да разбива всички дървени затвори и клетки, където държат индианки и индианци за угояване, и да освобождава нещастниците; навсякъде да постави кръстове. Дал му много образи на света Богородица, за да ги оставят в селищата, и му казал следните думи: „Брате Кристобал де Олид, постарайте се да извършите всичко така, както в Нова Испания.“

След като се прегърнали и се разделили с много любов и мир, Кристобал де Олид се сбогувал с всички останали и тръгнал за Виля Рика, където неговата армада го очаквала напълно готова, и отплавал с всичките си войници. При хубаво време стигнали в Хавана, намерили закупените коне и всичко останало, както и петима войници, лични хора, но прогонени от Пануко, понеже бяха скандалджии и побойници. Тези войници посъветвали Кристобал де Олид да се вдигне против Кортес и да не го признава за по-горен от себе си, тъй като там, където отивали, се говорело, че земята била много богата, а и армадата му била добре снабдена и с много коне и войници. След като се споразумели, Олид писал за това на губернатора на острова Диего Веласкес, смъртен враг на Кортес, който отишъл при Кристобал де Олид, и двамата се уговорили капитанът да завладее Игерас и Хондурас от името на краля, а Диего Веласкес да му даде всичко необходимо и да извести за това в Кастилия на Негово Величество, за да даде на Олид губернаторството.

Тук искам да кажа за личността на Кристобал де Олид, че ако беше толкова мъдър и благоразумен, колкото бе храбър и смел като пехотинец и като конник, щеше да бъде един изключителен мъж, но не беше способен да заповядва, а да му заповядват. На възраст бе към тридесет и шест годишен, родом от Баеса или Лирарес^[3], доста висок, кокалест, широкоплещест и тънък в кръста. Беше русоляв, с приятно лице, долната му устна бе като цепната. Разговаряше с дебел и гръмлив глас. Бе приятен събеседник и имаше и други добри качества, беше искрен. Отначало, докато бяхме в Мексико, беше много предан на Кортес, но тази амбиция да командува, а не да го командуват го заслепи, имаше и лоши съветници, освен това като млад бил слуга в къщата на Диего Веласкес, служил му като преводач на остров Куба и се чувствувал задължен за хляба, който бе ял в дома на Веласкес, макар че беше много по-задължен на Кортес, отколкото на губернатора.

След като се споразумели, с Кристобал де Олид тръгнали много жители на остров Куба, по-точно тези, които го посъветвали да не признава Кортес. Като нямал повече какво да прави на този остров, пък и всички припаси били натоварени на корабите, той заповядал да вдигнат ветрилата и с цялата си армада при хубаво време стигнал до един залив на около петнадесет левги след Пуерто де Кабальос. Стигнал там на трети май и по тази причина нарекъл града, който основал, Триумфо де ла Крус^[4] и назначил кметове и общински съветници, според както му бил заповядал Кортес в Мексико; завладял тези земи от името на Негово Величество и на Ернандо Кортес. Направил всичко това, за да не се усъмнят приятелите на Кортес, че се е опълчил против него, и да се опита да ги направи добри свои приятели, преди да разберат истината; освен това не бил сигурен, че земята, в която отива, е толкова добра, колкото казват, и че има богати златни мини, та затова играел двойна игра; от една страна, ако се окаже, че има богати мини и земята е добре населена, да се вдигне против Кортес, ако не излезе толкова добра, да се върне в Мексико при жена си и Кортес, да му се извини и да се оправдае, като каже, че се е срещнал с Диего Веласкес само за да му даде припаси и войници, нищо повече, което ясно се вижда, тъй като е завладял земя за Кортес. Така разсъждавал според приятелите му, с които споделял. Да го оставим сега да заселва Триумфо де ла Крус; едва след осем месеца Кортес разбра каква е работата. Аз волю-неволю ще трябва да се върна отново при него, но сега ще го оставя, за да разкажа какво ни се случи в Гуасакуалко и как Кортес ме изпрати с капитан Луис Марин да умиротворяваме провинция Чиапа^[5].