Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (141)

Глава CXL
Как Кортес изпрати Педро де Алварадо да основе един град в провинция Гватемала и да привлече жителите й с мир

Тъй като Кортес в мислите си хвърчеше нависоко и имаше амбицията да заповядва и властвува, и във всичко искаше да прилича на Александър Македонски, пък и имаше добри капитани и безстрашни войници, след като бяха заселени великият град Мексико, Оашака, Сакатула, Колима, Веракрус, Пануко и Гуасакуалко, той научи, че в провинция Гватемала има богати и многочислени селища и мини, и реши да изпрати Педро де Алварадо да я завоюва и засели. Самият Кортес беше изпратил пратеници с мирни предложения в тези провинции, но без успех.

За този поход той даде на Алварадо към триста войници, от които сто и двадесет стрелци с арбалети и пушки и сто тридесет и пет конници, четири топа с много барут, а също и към двеста тласкалтеки и чолултеки и сто най-отбрани мексиканци.

В указанията, които му бяха дадени, се искаше в най-скоро време да привлече местните жители с мир, без да ги напада с оръжие. Той взе и няколко преводачи и духовници — да им проповядват нашата свята вяра, да не им позволяват да правят човешки жертвоприношения, нито да развратничат и да се крадат едни други, ако намери затвори и клетки, в които индианците обикновено държат пленници за угояване, за да ги изядат после, нека ги разбива и да освобождава пленниците; с любов и добра воля да се опита да ги привлече да се подчинят на Негово Величество и във всичко да се отнася много добре към тях. След като се сбогува с всички свои приятели, които бяха в Мексико, Педро де Алварадо се отправи на път на 13 ноември 1523 година.

Кортес му заповяда да мине пътем през едни крепости в провинция Теуантепеке, които се бяха разбунтували, и той ги превзе без бой. Оттам отишъл в Теуантепеке, главното селище на запотеките, те го посрещнали много добре и с мир, тъй като оттам вече бяха идвали пратеници в Мексико и бяха приели властта на Негово Величество, и дори бяха донесли на Кортес хубав дар от злато. От Теуантепеке той отишъл в провинция Соконуско, която по онова време беше с многобройно население, повече от петнадесет хиляди жители, и те също го посрещнали с мир, дали му дарове от злато и станали васали на Негово Величество. От Соконуско стигнал близо до други селища, които се казват Саполитан, и по пътя до един мост на река го причакали много ескадрони, за да не му позволят да мине. С тях той имал битка, тъй като се събрали воини не само от Саполитан, но и от съседните селища, и макар хората на Алварадо да ранили много от тях, не могли да преминат. Сблъскали се три пъти, господ пожелал той да ги победи и те поискали мир.

От Саполитан Алварадо се упътил към едно силно селище, което се нарича Кетцалтенанго и преди да стигне до него, той се сблъскал с жителите му и с техните съседи от Утлатан, главно селище на още няколко други около Кетцалтенанго; те ранили няколко войници и убили три коня; разбира се, Алварадо и хората му също убили и ранили много индианци. След това се заизкачвали към един труден проход, вървейки цяла левга и половина в пълен боен ред. На върха намерили една дебела индианка, която била магьосница, и едно куче от тези, които не лаят, отглеждат ги за ядене, след като ги принесат в жертва. Малко по-нататък се натъкнали на голям брой воини, които започнали да ги обкръжават, и понеже тук планината била много стръмна, конете не можели да продължат, нито да се върнат; стрелците и войниците, въоръжени с мечове и щитове, имали яростна схватка и с бой се спуснали надолу по склона, стигнали до едни оврази, където ги дебнели други многобройни ескадрони, и това било военна хитрост.

Педро де Алварадо и всичките му войници се били много храбро и макар индианците да ранили двадесет и шест, двадесет и седем войници, и два коня, те ги обърнали в бягство, но неприятелите не отишли много далеч и отново се върнали заедно с други ескадрони, като мислели, че ще успеят да разбият Педро де Алварадо. Това се случило до един извор. Индианците се нахвърляли по двама-трима върху всеки конник, като се мъчели да го съборят, а някои дори улавяли конете за опашките.

Алварадо се видял натясно при толкова много неприятели и едва удържал атаките от всички страни. С точна стрелба с арбалетите и пушките, с удари на мечовете си нашите ги накарали да се отдръпнат. Конниците също не бездействували: с копията си те пронизвали враговете и ги тъпчели с конете, докато на края ги разбили и в продължение на три дни индианците не се събрали да ги нападнат отново. Като видял, че няма врагове, с които да се бие, Алварадо останал два дни в полето, които прекарал в плячкосване и търсене на храна.

След това тръгнал с цялата си войска за Кетцалтенанго и докато почивали и си лекували раните, узнал, че срещу него са тръгнали многочислени противници от всички околни селища и идват решени да победят или да загинат. Педро де Алварадо веднага извел войската си в една равнина; противниците се хвърлили решително в битката, започнали да обкръжават нашите и да ги обсипват със стрели, копия и камъни, но понеже било равно, конниците можели да препускат във всички посоки и атакували, така че скоро обърнали индианците в бягство.

След тази победа околните селища започнали да се страхуват от Алварадо и решили да изпратят пратеници да искат мир; занесли му и дар от нископробно злато, за да се съгласи на мир. Пред Алварадо се явили много първенци с подаръка и след като му оказали почит според техния обичай, те поискали прошка за предишните войни и казали, че са съгласни да станат васали на Негово Величество; поканили го в тяхното селище, тъй като било голямо и близо до други селища и там по-добре щели да го посрещнат, да тръгнел с тях. Алварадо ги приел с много любов и не разбрал тяхната сдържаност. След като ги укорил, че са постъпили зле, като са го нападнали, той приел мира и на другия ден сутринта тръгнал с цялата си войска за Утлатан. Като стигнал, видял една много здрава крепост с две порти: едната имала двадесет и пет стъпала, преди да се влезе в селището, а другата врата излизала на една главна улица, разбита и прекъсната на две места, къщите били прилепени една до друга, а улиците — съвсем тесни; в цялото селище нямало жени и деца, то било заобиколено от ровове и ями; давали им много малко храна и късно, а и вождовете променили поведението си. Няколко индианци от Кетцалтенанго предупредили Алварадо, че същата нощ възнамеряват да ги изгорят заедно със селището и ще загинат, ако останат в него; в ровове и ямите събрали много ескадрони бойци, та те да ударят от една страна, индианците от Утлатан от друга и с огъня и дима да победят нашите и да ги изгорят живи.

Щом Педро де Алварадо разбрал за голямата опасност, в която се намирали, веднага заповядал на своите капитани и на целия си лагер да излязат незабавно на полето и им казал каква опасност ги грози. Всички се изтеглили много бързо в равнината извън селището. Въпреки това Алварадо продължавал да се отнася много любезно към първенците и вождовете на селището и им обяснил, че са излезли, понеже конете са свикнали да пасат в полето всеки ден; истината била, че къщите били много скупчени и улиците тесни.

Вождовете станали много мрачни, като видели, че нашите напускат селището, и Алварадо повече не могъл да се преструва, че не знае за предателството, което били скроили, и за ескадроните, които били събрали за бой, и заповядал да заловят главния вожд на селището, и го осъдил на смърт чрез изгаряне, а на негово място провъзгласили сина му. След това излязъл извън долищата и имал схватка с ескадроните. След като опитали силата му, те се разбягали.

В това време в голямото селище Гватемала научили за битките на Педро де Алварадо в тази провинция и че във всички излизал победител, а в момента се намирал в земята на Утлатан и оттам правел набези и воювал срещу много селища; Утлатан и неговите васали били врагове на Гватемала, та затова жителите на Гватемала решили да проводят пратеници с дар от злато за Алварадо и да се признаят за васали на Негово Величество; изпратили да му кажат, че ако има нужда от тяхната подкрепа в тази война, те ще се притекат на помощ. Алварадо ги приел благосклонно и им благодарил. За да види дали казват истината и понеже не познавал земята, изпратил да им поискат две хиляди бойци; те му били нужни най-вече за помощ по лошите места на пътя и ямите, които изкопали индианците, за да може да мине: трябвало да се оправи пътят и да се носи товарът. От Гватемала изпратили исканите воини заедно с техните капитани.

Алварадо останал седем-осем дни в провинция Утлатан, като предприемал набези наоколо. Селищата били размирни; дали клетва за подчинение на Негово Величество и след това отново се вдигнали. Там хората на Алварадо дамгосали много роби и индианки, отделили кралската пета част и останалите поделили между войниците.

После той продължил за град Гватемала, където бил посрещнат и настанен. Първенците на града му казали, че наблизо, до самото езеро, живеели техни врагове, които имали силна крепост и постоянно ги нападали; те добре знаели, че Педро де Алварадо е в града им, но не дошли да се подчинят на краля, както постъпили другите селища; били много лоши и коварни. Селището им се казваше Атитан.

Алварадо изпратил пратеници да ги молят да дойдат с мир и обещал да се отнася много добре с тях; в отговор на благите думи те подложили пратениците на мъчения. Като видял, че няма резултат, Алварадо отново проводил пратеници за мир, но и този път индианците се държали грубо с тях. Тогава лично Алварадо тръгнал и взел със себе си сто и петдесет войници, от които двадесет стрелци с арбалети и пушки, четиридесет конници и двете хиляди гватемалци. Като наближил селището, отново поканил жителите на Атитан да дойдат с мир, но те отговорили с лъковете и стрелите си. Като видял това и че недалеч от там във водата имало крепост, която гъмжала от бойци, той отишъл до брега на езерото и в това време насреща му излезли два големи ескадрона индианци с дълги копия и хубави лъкове и стрели, биейки бойните си барабани, с украшения от пера и гербове. Сражавал се с тях доста време и много войници били ранени, но на края неприятелите не издържали и побягнали да се скрият в крепостта; Алварадо ги последвал със своите войници и скоро превзели крепостта; паднали много убити и ранени, но те щели да бъдат повече, ако не били превзели крепостта. Натикали индианците във водата и те се прехвърлили на едно островче. Тогава нашите ограбили къщите на брега на езерото и излезли в една равнина, засята с царевица, където пренощували.

Много рано на другия ден влезли в Атитан и селището намерили обезлюдено; тогава Алварадо заповядал да обиколят нивите и градините с какао и скоро довели двама индиански първенци. Алварадо ги изпратил тозчас заедно с други индианци, заловени предишния ден, да молят останалите вождове да дойдат с мир, като обещал да върне всички пленници и да ги уважава и зачита, а ако не дойдат, ще ги нападне като жителите на Кетцалтенанго и Утлатан, ще изсече какаовите дървета и ще им причини още много щети.

След тези приказки и заплахи те скоро дошли с мир, донесли дарове от злато и станали васали на Негово Величество. Педро де Алварадо и войската му се върнали в Гватемала. След като прекарали там няколко дни, без да извършат нищо особено, дошли с мир всички селища от околността, както и други от южния бряг, които се казвали папилес. Те и още много други се оплакали, че по пътя имало едно селище, което се казвало Ицкуинтепеке, а жителите му били много лоши и не ги пускали да минават през земите им, ограбвали селищата им. Последвали много други оплаквания, но не били верни, тъй като хора, на които можело да се вярва, казали, че причината за тази вражда била, че на жителите на Ицкуинтепеке им откраднали много хубави индианки. Педро де Алварадо решил да тръгне против тях с всичките си войници и многото приятели от Гватемала; приближили се, без да ги усетят, и изневиделица ги нападнали рано сутринта, като им причинили големи щети и ги плячкосали; по-добре щеше да бъде да не върши това, а да постъпи по-справедливо. Постъпката му беше много лоша и не според заповедите на Негово Величество.