Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (136)

Глава CXXXV
Как Кортес изпрати трима мексикански първенци да молят Гуатемус за мир

След като видя, че постепенно завладявахме много мостове, улици и укрепления и разрушихме много къщи в града, Кортес реши да изпрати трима пленени мексикански капитани да кажат на Гуатемус да се помири с нас. Първенците отговориха, че не се осмеляват да му се явят пред очите с такова послание, защото Гуатемус ще заповяда да ги убият. Кортес ги моли много и след дълги уговаряния и подаръци, и наметала, които им даде, те склониха. Заповяда им да кажат на Гуатемус, че го уважава като роднина и зет на неговия покоен приятел, великия Монтесума, и понеже изпитва състрадание към този велик град и не иска да го разруши до основи, а също и за да избегне всекидневните кланета на жителите и техните съюзници, той го моли да дойде с мир и в името на Негово Величество му прощава избиването на нашите другари и всички щети, които ни е нанесъл. Да размисли добре, вече е изпратил да му кажат, че поради младостта си, съветниците си и най-вече заради проклетите си идоли и техните жреци, които го съветват много лошо, той не е дошъл с мир, а продължава войната; видял е колко много негови хора са загинали до този момент в битките с нас, на наша страна са всички селища и градове от областта и с всеки изминат ден все повече се обявяват против тях; той, Кортес, му съчувствува за загубата на толкова васали и на града. Също така капитанът изпрати да му кажат, дето знаем, че хранителните им припаси и водата им са на свършване, и още много добре казани приказки.

Тримата първенци много добре разбраха какво искаше Кортес от тях и го помолиха да им даде едно писмо; не защото не го разбираха, а защото вече знаеха, че когато изпращаме някое важно послание, ние го написваме на хартия, която те наричат амалес.

Тримата пратеници се явили пред господаря си Гуатемус и със сълзи на очи му предали това, което им беше заповядал Кортес. Отначало Гуатемус много се разгневил на дързостта им да му говорят такива неща, но понеже беше млад и твърде благороден за индианец — открит и весел и дори цветът му беше по-скоро като на бял, отколкото на индианец, двадесет и пет, двадесет и шест годишен, женен за една много красива жена, дъщеря на великия Монтесума, негов чичо, — по-късно разбрахме, че бил склонен да преговаря за мир и за тази цел свикал всичките си първенци, капитани и жреци и им казал волята си да не воюва повече с Малинче и хората му.

Той им заявил, че вече бил опитал всички възможни начини за воюване с нас, но ние сме такива, че когато ни смятат за победени, тогава се връщаме с още по-големи сили против тях; в момента е узнал, че много от нашите приятели са се върнали с големи подкрепления, че всички градове са против мексиканците и бриговете вече преминават през всички прегради, а конете свободно препускат по всички улици на града; изтъкнал им и големите трудности, които имат при снабдяването с храна и вода. Кортес казал, че ги моли или им заповядва всеки да си каже мнението, също и жреците; освен това последните да кажат какво са чули от техните богове Уичилобос и Тескатепука, какво са говорили и обещали те; нека никой да не се страхува да каже истината, така както я усеща.

Както изглежда, те му казали: „Господарю и наш велики владетелю, ние те смятаме за наш крал и ти си достоен да бъдеш крал, защото във всичко се показваш като истински мъж, а и по право ти се пада да владееш кралството. Добър е мирът, за който говориш; но виж и помисли: откакто тези теулес влязоха в земите и града ни, всичко тръгна все по-зле и по-зле. Виж колко услуги и подаръци му направи великият Монтесума, твоят чичо, и как завърши. Също и твоят братовчед Какамацин, господарят на Тескуко. Спомни си какво стана с твоите сродници, господарите на Ицтапалапа, Куйуакан, Такуба и Талацинто. Мъртви са всичките синове на нашия велик Монтесума. Златото и богатствата на този град, всичко се стопи. Виждаш, че всички твои поданици и васали от Тепеака, Чалко и от Тескуко, от всички ваши градове и селища ги направиха роби и им дамгосаха лицата. Виж първо какво са ти обещали нашите богове, послушай техния съвет и не се доверявай на Малинче и на думите му. По-добре всички в този град да умрем, отколкото да се видим под властта на тези, които ще ни направят роби и ще ни измъчват за злато.“ Жреците също му казали, че три нощи подред, когато принасяли жертви, техните идоли им обещали победа.

Тогава Гуатемус казал полуразсърден: „Щом искате, тъй да бъде, пестете царевицата и храната и нека умрем всички в бой; отсега нататък никой да не се осмелява да ми говори за мир, защото ще заповядам да го убият.“ И всички обещали да се сражават денем и нощем или да умрат в защита на града си. След като било взето това решение, свързали се със Сучимилко и други селища да им носят нощем вода с канутата и изкопали нови кладенци в местата, където имали вода, макар и солена.

Да кажем как Кортес и всички ние чакахме два дни за отговор, без да ги нападаме; изневиделица срещу трите лагера дойдоха толкова много индиански бойци и като свирепи лъвове се нахвърлиха срещу нас; изглежда, в един миг дори помислиха, че са ни победили. Това се отнася за нашия лагер, но същото казаха после и хората от лагерите на Кортес и Сандовал; не могли да ги спрат, колкото и много да избивали и ранявали от тях. Докато се биехме, прозвуча тръбата на Гуатемус и тогава трябваше да внимаваме да запазим бойния си строй, за да не ни разбият, тъй като и преди казах, че те се хвърляха срещу върховете на мечовете и копията ни, за да ги уловят.

Понеже вече бяхме свикнали с тези схватки, макар че всеки ден раняваха и убиваха мнозина от нашите, ние не преставахме да влизаме в ръкопашен бой с мексиканците. По този начин те се биха в продължение на шест-седем дни. Ние убивахме и ранявахме много от тях, но те не се бояха от смъртта. Спомням си, че ни викаха: „Защо Малинче настоява всеки ден за мир с нас! Нашите идоли ни обещаха победа и освен това ние имаме много храна и вода; никой от вас няма да остане жив. Затова не говорете повече за мир, приказките са за жените, за мъжете са оръжията!“ С такива викове като зли кучета се нахвърляха върху нас.

Да се върнем към нашата конкиста^[1]. Кортес заедно с останалите капитани и войници реши да навлезем, колкото можем, в града, докато стигнем до главния площад Тателулко, където се намираха високите храмове. Кортес стигна до един малък площад, където имаха светилища и няколко кулички. В едно от тези светилища имаше няколко греди, поставени нависоко, и на тях много глави на наши испанци, които мексиканците бяха убили и принесли в жертва в миналите битки; косите и брадите им бяха пораснали и бяха много по-дълги, отколкото докато бяха живи; ако не бях го видял с очите си, нямаше да го повярвам. Сърцата ни се свиха и тогава главите останаха там, но след дванадесет дни махнахме и тези, и други глави и ги погребахме в една църква, която направихме близо до моста, на който казват Салто де Алварадо^[2], и която сега се нарича „Мартирес“^[3].

Да кажем как се бихме ние, хората на тримата капитани на Педро де Алварадо, и как стигнахме до Тателулко. Имаше толкова мексиканци, които охраняваха високите храмове и идолите, и толкова много укрепления, че повече от два часа нито успяхме да проникнем, нито да ги превземем; но тъй като конете можеха да препускат, макар и повечето да бяха ранени — конниците значително ни помогнаха и избиха с копията си много мексиканци. Тъй като имаше много противници от три страни, хората на двама капитани останахме да се бием с тях, а тези на третия капитан, който се казваше Гутиере де Бадахос, Педро де Алварадо ги изпрати да се изкачат на високото светилище на Уичилобос, което имаше сто и четиринадесет стъпала, и там те се биха много храбро с противниците и многото жреци, които се намираха в храмовете на идолите. Така ожесточено се съпротивяваха мексиканците, че ги търкаляха по десет-дванадесет стъпала надолу. Незабавно отидохме да им помогнем и оставихме нашите противници, които вървяха подире ни, и имаше голям риск за живота ни, но все пак успяхме да се изкачим по стъпалата. Горе успяхме да подпалим светилищата на идолите и те изгоряха. Издигнахме нашите знамена. След това долу, на равното, продължихме да се бием до падането на нощта и не можахме да надделеем на толкова войска.

Когато на другия ден Кортес и неговите капитани видели от мястото, където се биели, пламъците и пожара на високото светилище, което продължаваше да гори и нашите знамена нависоко, много се зарадвали и капитанът пожелал да бъде сред нас, дори казаха, че ни завидял; но не можеше да дойде, тъй като се биеше на около четвърт левга оттам и трябваше да завладее още много мостове и ями, пълни с вода, да преодолее съпротивата на силния неприятел, за да стигне до мястото, където бяхме ние с Педро де Алварадо. Четири дни по-късно и Кортес, и Сандовал стигнаха до нас и можехме да отиваме от един лагер в друг по улиците и разрушените къщи, по мостовете, укрепленията и канавките, които вече бяха запълнени и поправени.

Тъй като всички бяхме стигнали до Тателулко, Кортес заповяда на капитаните да прехвърлят хората си на площада и да стоят там на стража, понеже изминавахме повече от половин левга от лагера до полесражението. Стояхме там три дни, без да извършим нищо за отбелязване, защото Кортес ни беше заповядал да не навлизаме в града и да не разрушаваме повече къщи, тъй като отново искал да преговаря за мир.

През тези дни Кортес изпрати пратеници при Гуатемус да го моли да се предаде и да не се страхува; даде му големи обещания, че ще бъде на почит и уважение, че както досега ще управлява Мексико и всички свои градове и земи; изпрати му храна и подаръци: питки и кокошки, череши, смокини и какао, тъй като нямаше нищо друго.

Гуатемус свикал за съвет капитаните си и те го посъветвали да каже, че иска мир и че след три дни ще се срещнат с Кортес да преговарят за мир. През тези дни щели да имат време да узнаят по-ясно волята и отговора на техния Уичилобос, да поправят мостовете и да прокопаят канавки по улиците, както и да направят стрели и укрепления и да се запасят с камъни.

Гуатемус изпрати четирима мексикански първенци с този отговор и ние повярвахме, че мирът е истински. Кортес заповяда много добре да ги нахранят и да им дадат вода и отново ги изпрати при Гуатемус с храна като предишния път. Гуатемус изпрати други пратеници и с тях две богати наметала; пратениците казаха, че Гуатемус ще дойде според уговорката; за да не се разпростирам повече, ще кажа, че нито за миг не беше помислял да идва, понеже го бяха посъветвали да не вярва на Кортес и да не забравя какво бе станало с неговия чичо, великия Монтесума, роднините му и унищожаването на целия този знатен мексикански род. Да каже, че е болен, и всички да излязат на война, да угоди на боговете и те ще им дадат победата, която толкова пъти са им обещавали.

Тъй като чакахме Гуатемус, а той все не идваше, ние разбрахме измамата; в този момент излязоха толкова много мексикански батальони със своите бойни отличия и гербове и така яростно нападнаха и Кортес, и Сандовал, и нас, че не можехме да ги удържим, сякаш сега започваха войната. Тъй като бяхме малко непредпазливи, смятайки, че вече ще има мир, те раниха много от нашите войници и два коня; обаче без да се хвалим, скъпо платиха за това.

Като видя това, Кортес заповяда да подновим войната и да навлезем в онази част на града, където се бяха оттеглили мексиканците, като разбра, че завладяваме града, Гуатемус изпрати двама първенци да кажат на Кортес, че иска да говори с него при една канавка: Кортес от едната страна, а той от другата; определиха срещата да стане на другия ден сутринта.

Кортес отиде на мястото, но Гуатемус не се появи; вместо него дойдоха двама първенци и казаха, че техният господар не се осмелява да дойде от страх да не би по време на преговорите да стрелят пушките и арбалетите и да го убият. Тогава Кортес обеща с клетва, че нищо лошо няма да му стори, но въпреки това те не му повярваха и казаха, че се страхуват да не му се случи същото като на Монтесума.

Докато разговаряха с Кортес, двамата първенци извадиха няколко питки от едно вързопче, а също кокошка и череши и много спокойно седнаха да ядат, за да покажат, че имат много храна. Като видя това, Кортес заповяда да им кажат, че щом не искат да дойдат с мир, много скоро ще влезе във всичките им къщи, за да види дали действително имат царевица и кокошки.

При това положение изчакахме четири или пет дни, без да ги нападаме, и всяка нощ в лагера ни идваха много бедни индианци, които нямаха какво да ядат и бяха изтощени от глад. Кортес заповяда да не ги закачаме, тъй като може би ще променят намеренията си и ще дойдат с мир, но те не идваха, макар че пак изпратихме при тях пратеници с предложение за мир.

В лагера на Кортес имаше един войник, който казваше, че бил ходил в Италия с Великия капитан^[4] и участвувал в битката при Гарелано, Сериньола и в други битки. Говореше за най-различни военни машини и че той щял да направи едно трабуко^[5] на Тателулко; достатъчно били само два дни да стреля по къщите, където се беше укрепил Гуатемус, за да ги накара да се предадат. Толкова неща каза на Кортес за това трабуко, че на края той му нареди да го направи. По искане на войника бяха докарани вар и камъни, дърводелци и всичко необходимо за направата на тази машина; бяха направени две прашки от въжета и върви и бяха донесени големи камъни, по-големи от делви от по една ароба.

След като това трабуко бе направено според указанията на войника, той каза, че вече може да стреля, и сложиха в прашката един голям камък, обаче той хвръкна право нагоре и вместо да полети напред, тупна до самото трабуко.

Като видя това, Кортес много се ядоса на войника и още повече на себе си, задето му беше повярвал; каза, че го познавал много добре и знаел, че във военните работи, освен за приказки, за нищо друго не го бива; след това заповяда да разрушат това трабуко.